На всички оцелели
Мислех си това да е последният ми бревет...
След като отново започвам да усещам ръцете и стъпалата си след изтръпването, идеята не ми се вижда много удачна
Бях чувал много за този маратон и то все различни неща.Истината е че да се опише цялостното изживяване е почти невъзможно.Еуфорията около старта, стотиците приветливи хора излезнали под дъжда в студената нощ за да дадът чаша кафе на съвсем непознат и то без да искат нищо в замяна, страхът когато останеш сам от свойте а си на хиляди километри от дома.Мога да разказвам с дни за всичко преживяно от мен.Истината обаче е една:опитайте да карате тези маратони тук в България, и когато след 4 години дойде стартът в Париж, направете всичко възможно и го изживейте лично!Да стартираш с повече от 4000 които приемат велосипеда като теб е божественно!
Надявам се скоро да мога да пусна и малко снимки от личната ми колекция и да разкажа за някой от нещата които ми направиха най-силно впечатление.До тогава пожелавам на всички късмет по улиците, шофьорите в България не са като Парижани!
