Олимп - 19-20 септември

[NovemberCharlie]

Еми браво!

[marfi]

Моля Ви без нападки.

ΝovemberCharlie благодарим за снимките и предупреждението.

Изглежда като Мусала по въжето, но без въжето

[marfi]

В Литохоро, чакам баце Любо и баце Стило, преди старта на 17 километровото баирче с денивелация 1000 м.

[Grash]

В Литохоро, чакам баце Любо и баце Стило, преди старта на 17 километровото баирче с денивелация 1000 м.

Евала баце, после да покажеш още снимки

[marfi]

Евала баце, после да покажеш още снимки

Чакам баце Стило и Любчо, че те имаха по-модерна техника.

[stilo]

Ето че вече сме на българска земя - като победители. Веднага след като ми отпуснаха малко пръстите от мускулната треска се зафащам да опиша епичното каране на българите, олимпийци.

Дойде време шосейките на софийското коло-братство да поведат война с боговете, да покажат на гърчолята кой, кой е и да завъртят шини и забият шпайкове на най-свещенното им място – планината Олимп.
Олимп бе в краката ни ... но ни остави и без крака.
Всичко започна на 19-то число от деветия месец на 2009-то лето. Нощта бе бурна, като облаците, преминаващи над полуостров Халкидики се носеха със задачата не само да местят сянката, но и с бурни пориви на хилав дъждец, да заплашват с преминаване към порой. Това задаваше много въпросителни относно предвидения коло-поход към бърха на боговете и логично сутринта стартира с леко тревожен SMS от баце Спортакус. „Казвай на Марфи да си стои в София при тоя дъжд!”.
Стоейки на терасата на най-горния етаж за по-голем обзор върху метеорологичните условия и съзерцавайки мрачното време баце Стило бе осъществил пряк контакт с Марфи, отстоящ на 60 км. по права линия в посока към планината. Позивната, която се получи от баце Марфи кодирана през мрежата на мобилния гръцки оператор бе недвусмислена: „Идвайте, я го държим да не избега!”
Последва кратка сверка на часовниците и на момента две шосейки-ветерани, оцелели и доказали се през близо 25-годишното си съществуване в не една епична вело-битка, се фиксираха върху тавана на стоманената ни италианска колесница с двигател с въртешно горене. За събирането на пълния боен състав ни предстоеше 180 км преход до Литохоро, като последните 60 бяха преодоляни, както баце Росен показно прелетява часовника на последното републиканско у Сливен. Демек – на юруш.
Гърците предусещаха силната българска атака и беха прикрили върха в гъста облачност, оставяйки на показ само стръмните страховити подстъпи, започващи от 300 метра надморска. Те не знаеха че ние вече бехме пуснали съгледвач в лицето на баце Марфи, който не само че бе проверил всите познати трасета към върха, но и бе отсял няколкото фалшиви, отцепвайки движението от единствения правилен път.
След среща пред полицейското (няма къде другаде да бъде, след като можеш по 1000 начина начина да стигнеш до него без дори да не знаеш къде се намира) българските бацета се преоблякоха в бойни доспехи от минималистично трико и макси-памперси и наточиха курбелите пред тежката битка с връо.
Още в самото начало на 15-километровия баир гърците ни посрещната с оръжие. Замаскирани като членове на местната ловна дружинка 3-ма, 4-ма ни препречваха пътя, като насъскваха към храсталаците преяли от сувлакита кучета порода – пойнтери. Но и ние потеглихме много тактически. Баце Марфи за заблуда бе пуснат напред с неговия перфектен гръцки да разгонва гончетата, така че основната ни жива сила успе да мине без да се налага да тества спринтьорските им качества.
Процентите на баиро се меняха преобладаващо от 6 до 15 (графики ще пусне вероватно баце Спортакус), като за успешния финал бехме предвидливо разпределили персонални задачи. Баце Марфи бе пуснат напред като заек с постоянна разлика от 50-100 метра пред пелотона, Спортакус бе грегар на отбора, докато на баце Стило се паднАха най-тежките задачи. Като единствен шерп требеше да изнесе товара на екипа до Първи базов лагер и едновременно с това да следи пулса му да не падне под 180 удара в минута. Времето бе благоприятно, а усилието доволно.
Към средата на отсечката два орела се вторачиха в назе, мислейки си за скорошна мърша, но уви, требеше да ги разочароваме. С шопски инат след нек’ви си 500-600 метра във височина ги оставихме под нас. Явно разредения въздух вече не им понасяше.
На 9-тия километър гърците ни беха скроили втора клопка – накачурени по верандата на изискана по техните стандарти таверна се пробваха да разцепят групата ни, но и тук удариха на камък – подминаваме без да се впечатлим от менюто, написано едва ли не на средата на пътя.
След още 2 километра само пълниме празните бидони от крайпътна чешма с проверена вече от Марфи изворна вода и отчитаме че ни остават некви си 3-4 км до Първия базов лагер. Предвкусвайки близкия финал на първия етап баце Спортакус атакува последния баир на задължителните 53/11 и ... прас!!! за малко да скине веригата и да има щастието да се повози до базата на рамката на баце Стило. Но не, мина само със заклинване на веригата в курбела, губейки първото место за етапа. Марфи в спокойно темпо стига до последния асфалтов метър, опирайки в бариерата на поредната и зука за 99% от гърците-екскурзианти таверна.
Следва...

[bokicha]

[DstupidBastarD]

Аз имам инфо за 20+%, баце, айде не бъдете толкова скромни и дайте картинка, да оплакнем очото и ние, бе!

[sportacus]

Преди да видите графиките (които в случая е последното нещо което ме вълнува) искам да благодаря на marfi и на stilo.
Мисията нямаше да е възможна без тях двамата (особено "жълтия" блясък в очите на marfi)
Въпреки че marfi направи всичко възможно да увеличи теглото си (предполагам за да не го отвее вятъра) обличайки поларно яке което попива много добре вода - той се справи чудесно и по мъжки
Stilo също положи много усилия за да направим мисията възможна ....... карайки като на формула 1 с италянския дзвер по магистралата .... тъй като ние почти си бяхме на една София разстояние (~200km) от точката на тръгване за върха.... е не мога да пропусна и жертвоготовността да ми носи маратонките ........

Времето в планината беше тежко септемврииско - влажно, мрачно, дъждовно, студено .... и направи изкачването едно сериозно предизвикателство. Самия факт че нямаше други луди по пътеките беше доказателство че момента изобщо не е подходящ за катерене .... но такъв ни бил късмета ....... всеки метър си струваше ....... още повече че трудната обстановка засилваше спортни хъс....
...... подробностите ще научите от пътеписа който stilo подготвя....

Тук слагам една графичка на едно каране с stilo което беше предишния ден просто за загрявка. И ако някой се съмнява че в Гърция има баири ...... нека да види това:

[sam_u_rai]

Ето че вече сме на българска земя - като победители. Веднага след като ми отпуснаха малко пръстите от мускулната треска се зафащам да опиша епичното каране на българите, олимпийци.

Дойде време шосейките на софийското коло-братство да поведат война с боговете, да покажат на гърчолята кой, кой е и да завъртят шини и забият шпайкове на най-свещенното им място – планината Олимп.
Олимп бе в краката ни ... но ни остави и без крака.
Всичко започна на 19-то число от деветия месец на 2009-то лето. Нощта бе бурна, като облаците, преминаващи над полуостров Халкидики се носеха със задачата не само да местят сянката, но и с бурни пориви на хилав дъждец, да заплашват с преминаване към порой. Това задаваше много въпросителни относно предвидения коло-поход към бърха на боговете и логично сутринта стартира с леко тревожен SMS от баце Спортакус. „Казвай на Марфи да си стои в София при тоя дъжд!”.
Стоейки на терасата на най-горния етаж за по-голем обзор върху метеорологичните условия и съзерцавайки мрачното време баце Стило бе осъществил пряк контакт с Марфи, отстоящ на 60 км. по права линия в посока към планината. Позивната, която се получи от баце Марфи кодирана през мрежата на мобилния гръцки оператор бе недвусмислена: „Идвайте, я го държим да не избега!”
Последва кратка сверка на часовниците и на момента две шосейки-ветерани, оцелели и доказали се през близо 25-годишното си съществуване в не една епична вело-битка, се фиксираха върху тавана на стоманената ни италианска колесница с двигател с въртешно горене. За събирането на пълния боен състав ни предстоеше 180 км преход до Литохоро, като последните 60 бяха преодоляни, както баце Росен показно прелетява часовника на последното републиканско у Сливен. Демек – на юруш.
Гърците предусещаха силната българска атака и беха прикрили върха в гъста облачност, оставяйки на показ само стръмните страховити подстъпи, започващи от 300 метра надморска. Те не знаеха че ние вече бехме пуснали съгледвач в лицето на баце Марфи, който не само че бе проверил всите познати трасета към върха, но и бе отсял няколкото фалшиви, отцепвайки движението от единствения правилен път.
След среща пред полицейското (няма къде другаде да бъде, след като можеш по 1000 начина начина да стигнеш до него без дори да не знаеш къде се намира) българските бацета се преоблякоха в бойни доспехи от минималистично трико и макси-памперси и наточиха курбелите пред тежката битка с връо.
Още в самото начало на 15-километровия баир гърците ни посрещната с оръжие. Замаскирани като членове на местната ловна дружинка 3-ма, 4-ма ни препречваха пътя, като насъскваха към храсталаците преяли от сувлакита кучета порода – пойнтери. Но и ние потеглихме много тактически. Баце Марфи за заблуда бе пуснат напред с неговия перфектен гръцки да разгонва гончетата, така че основната ни жива сила успе да мине без да се налага да тества спринтьорските им качества.
Процентите на баиро се меняха преобладаващо от 6 до 15 (графики ще пусне вероватно баце Спортакус), като за успешния финал бехме предвидливо разпределили персонални задачи. Баце Марфи бе пуснат напред като заек с постоянна разлика от 50-100 метра пред пелотона, Спортакус бе грегар на отбора, докато на баце Стило се паднАха най-тежките задачи. Като единствен шерп требеше да изнесе товара на екипа до Първи базов лагер и едновременно с това да следи пулса му да не падне под 180 удара в минута. Времето бе благоприятно, а усилието доволно.
Към средата на отсечката два орела се вторачиха в назе, мислейки си за скорошна мърша, но уви, требеше да ги разочароваме. С шопски инат след нек’ви си 500-600 метра във височина ги оставихме под нас. Явно разредения въздух вече не им понасяше.
На 9-тия километър гърците ни беха скроили втора клопка – накачурени по верандата на изискана по техните стандарти таверна се пробваха да разцепят групата ни, но и тук удариха на камък – подминаваме без да се впечатлим от менюто, написано едва ли не на средата на пътя.
След още 2 километра само пълниме празните бидони от крайпътна чешма с проверена вече от Марфи изворна вода и отчитаме че ни остават некви си 3-4 км до Първия базов лагер. Предвкусвайки близкия финал на първия етап баце Спортакус атакува последния баир на задължителните 53/11 и ... прас!!! за малко да скине веригата и да има щастието да се повози до базата на рамката на баце Стило. Но не, мина само със заклинване на веригата в курбела, губейки първото место за етапа. Марфи в спокойно темпо стига до последния асфалтов метър, опирайки в бариерата на поредната и зука за 99% от гърците-екскурзианти таверна.
Следва...

Да попитам юначни българи Мусала ли е по-висок или Олимп?
http://picasaweb.google.bg/baykariya/YBxwl#
Аз също съм си шосейкаджия но и от планинско не отказвам. Всяко си има своята трудност и красота и това му е готиното.

[marfi]

Да попитам юначни българи Мусала ли е по-висок или Олимп?

МусАллах - (планината на Аллах) - връх Мусала е с 12 метра по-висок

Да драсна и аз няколко реда към пътеписа.

Малко конкретика:

На Олимп са забранени:

а) ловът
б) бивакуването, освен на 2100 - ия метър където се помещава една хижа.

В следствие на горните забрани и гръцкия мързел на Олимп няма лифтове, а маркировката на пътеките, дори над 2000 метра е толкова зле направена и толкова ниска, че и при най-малкия сняг изчезва.

До Митикас води планинската "магистрала" Е4, магистралата е осеяна с препятсвия до 2100 - ия метър - бомбички от катърите, които превозват рънъ към хижата.

Самата хижа в хубаво време се пълни с мързеливи гърчоля, който качват Олимп (Митикас) с подходящия респект - двудневен подвиг с много спирки и задължително нощувка.

А не като българските бацета - 3 часа нагоре, 3 часа надоле и айде пак по колелата.

По пътя си ще срещате повече българи, англичани, сърби и поляци отколкото гърци.

Ако няма мъгла ще се радвате на хубави гледки, ако има мъгла - не тръгвайте с пухинка/полар като връхна дреха

[stilo]

Чакайте бре - пътеписа още не е приключил...има още 2 части...
ще върви и със снимков материал.
Просто вчера нямах време, а днес ще продължа след работа.

[stilo]

... продължението
Стигайки бариерата ни посрещат дузина народ, гледащи ни като извънземни. Явно появата на шосейни велосипеди по тези височини е твърде непитична гледка. Спираме и започваме да променяме доспехите за следващият етап от похода към връо.
Баце Спортакус обува божествените победоносни маратонки, с които би трябвало да лети като въздух. Отгоре само наметна леко якенце, колкото да скрие от гръцките очи реалните възможностите на неговите мускули, а на китката си скри тайно оръжие – цел теодолит отчитащ денивелациите, комбиниран с барометър, карта на звездите (за по-добра ориентация) и естествено задължителното времеизмервателно устройство. Баце Марфи реши да придобие по-граждански вид и да се слее с масите – наместваки се в обичайна пухинка и дънки. Междувременно започна да търси парко-място за нашите колелета. Гръкът от таверната като разбра какви намерения имаме реши да ни поохлади ентусиазма, категорично отказвайки да прибере на завет колелата ни. Единственото позволено място за такива като нас бил дори маркирал с големи букви - WC. Марфи жертвоготовно се фърли в позавяхналата от глад коприва дето се намираше отзаде и пое трите колелета, убеден че друг луд нема да посмее да приближи това любимо на всички почитатели на бирата место.
Стило отново пое ролята на шерп, инатливо приемайки мъката да носи личния си багаж нагоре до върха.
Очакваха ни 15 км пешеходен преход до Митикас, като по средата трябаше да минем покрай единствената хижа в района. За гърците това упраженние отнема обикновенно два дена с преспиване, но ние не си бяхме взели допълнително време (жените категоричо отказаха да ни дадат пътьом такова) и това означаваше че трябва да приберем всички премийни спринтове за да успеем да се включим в оставащите светли часове от денонощието.
Баце Спортакус пое нагоре по почти вертикалната пътека с идеята за скорошен финал от час и половина. Марфи с лека стъпка обещаваше че и той ще се вмести в така поставената контрола. Пред тези стряскащи гърцките уши цифри Стило още в началото реши да премести част от тежкия си товар от гърба към стомаха. Това промени центъра на тежестта му, подобрявайки по този начин позицията на тялото към предстоящите отвеси. Ако некой си мисли че олимпийската пътека е лека определено ще сбърка. Гърците за да пазят съня на боговете си от такива чуждестранни навлеци беха минирали пътеката до хижата с пресни отпадни вещества от планински мулета. Миризмата бе толкова непоносима, че ако не бехме корави БАЦЕТА, моменталически се фърляхме доброволно от пътеката в близката урва. Следвайки аромата на така поставената естествена маркировка дори слепец нема начин да се загуби и стараейки се да избягаме от нея бързо-бързо прехвърлиме кота 2100 м. На прага пред хижата ни посрещат мулетата, обвити в рехава мъгла. Зареждаме бързи калории от две вафли и шоколад на цената на злато от лафката на хижата и поемаме отново към върха. Контролоно време на Спортакус бе много оптимистично – 45-50 мин.
Нагоре обаче времето не бе никак гостоприемно. Плътна облачна пелена ограничаваше погледа до десетина метра. По едно време се случи чудо – въпреки умората спрехме и тримата да се потиме – просто си бехме вир вода от леещия се дъжд. Естествено от това се възползва баце Марфи, получавайки допълнителна стабилност от 2-3 килограма в пухенката с които умело успеваше да държи правилна траектория въпреки острия страничен вятър. Маркировката, която трябваше да следваме носеше недвусмисленото съчетание E4, бележеща най-прекия магистрален път към върха. Марфи и аз много държахме да знаем показанията на теодолита на Спортакус и през 10-15 минути се налагаше да ни информира: “Е нали преди 30 метра ви казах колко е? Пак същото.”
Боговете се защитаваха ползвайки всекакви византийски приьоми – беха докарали и изсипали поне хиляда камиона баластра за да ни вкарат в оня сиртаки ритъм “една напред, две назад”. После вода ни подляха за да направят камънака хлъзгав...
Но не, караме докато има – нагоре. Баце Спортакус взе премията за катерачи с хитър приьом. Поглеждайки скришом показанията на теодолита на ръката му знаеше предварително разстоянието до върха, дръпна малко по-рано за да ни измори и когато изтощени спрехме да глътнем малко въздух, примесен с облак, той се промъкна в мъглата до връо и се провикна – “До тука сме!”.
Победа.
Вече нямаше нагоре – всичко водеше само надолу.
Следва...

[did]

Имам конкретен въпрос: На Олимп имаше ли други ТИТАНИ, освен вас?

[stilo]

При тези нечовешки условия ТИТАНИТЕ сме само ние.

[brumbar]

Имам конкретен въпрос: На Олимп имаше ли други ТИТАНИ, освен вас?

Баце, ТИТАН не беше ли фирма, която извозва боклуците бре, щот съм виждал този надпис на кофите за боклук

@ Стило - благодаим за снимчиците

[marfi]

@Стило пиши третата част слизането и разговора по урвата дива провокиран от преминаването на кака Барби с трите кила парфюм

Ама как развяхме байряка от стара колоездачна тениска, на някога славния ни нац. отбор Помогнете и да обиколи и други върхове

[marfi]

Пускам инфо за който няма кола как да стигне, да се качи и да се върне в рамките на един ден.

Международен влак в 22:53 тръгва от Ц. Гара за Солун. В 6:30 някъде е там, в 7:05 е Проастикос (Προαστιακός) до Лариса (Λάρισα) слизате на предпоследната спирка, която се явява Λιτόχωρο (Литохоро), гарата отстой на 5 км. от градчето.

Вечерта може да се върнете със същия проастикос в 20:37, така се прибрах и аз.

Баце Стило набримчи италианския лъв и аз зад него за около 5 мин. се смъкнах до гарата и си хванах влакчето в последния момент.

Международният влак пък си гарува цял ден на гарата в Солун, така че ако се договорите с началник влака, може да си оставите вътре багаж или пък да ползвате сейфовете на гарата срещу 2-3 евро за 8 часа.

Тръгва обратно в 22:53 и пристига към 6:30 в София.

[did]

Всъщност, наистина вече се пооливате.

Качването на планински върхове с велосипед си е нещо съвсем нормално, но няма нищо общо с шосейното колоездене.

http://www.mtb-bg.com/index.php/trails/ ... -travel011
http://www.mtb-bg.com/index.php/trails/ ... -travel036

Колкото до коментарите за ТИТАНИТЕ, те бяха в по-друг контекст, ама който разбрал - разбрал.

Браво на покорителите на Върха на Боговете!

[Митко Ruse]

За мен си да кажа.Вярвам, че никои не би ме заподозрял в байкарски отклонения ама бих опитал едни такива изкачвания.Верно извън състезателния сезон и без спускания, че още помня авантюрата ми преди години с едни русенски състезателчета по спускане/фри райт ли се казва/, как окосих храстите на една гора и се разделихме с байка по посоките на света.

[brumbar]

Бацета, за такова качване си предпочитам пешеходния туризъм. Мразим да карам байк по екстремни места, където гъза едва успява да уцели седалката - тва е истината

[NovemberCharlie]

Ми купете си свестни байкове

[Митко Ruse]

Ми купете си свестни байкове

Ха така.Препоръчвам този съвет на Бръмбара.Не да ми се кипри с някакви картонени колелета с пласмасови педали.Каплите му като грамофонни плочи с големи дупки, пък и материала същия.

[brumbar]

Ми купете си свестни байкове

Не е до свестен байк. Карал съм байк 5 години - основно по асфалта и така и не придобих навици и техника на каране по черно. Просто не ставам за тая работа - пускам по-бавно и от някоя фуста Падал съм и по нагорнище - абе хич ме няма.

Може да се направи извода, че неуспелите байкари стават неуспели шосейкаджии

[NovemberCharlie]

Е и аз съм бавен и нагоре и надолу.Ама не ми пречи.

[stilo]

Епилог...
Стъпили вече на върха настъпи всеобща радост, избликнала дори от светкавиците на фотоапаратите...Поради слабост в краката на хора от телевизионните екипи на "Диема 1-2...", "Канал 3", "Еуроспорт" - българската секция и много дуги спортни програми никой от тях не можа да заснеме това небивало постижение на бацетата-шосекаджии от София. Загубата е изцяло тяхна, тъй като правата на личните снимки скочиха на борсата на международния информационен обмен до небивали небеса. Още повече че вече притежават антикварна стойност.
Но да не се отклоняваме...от темата.
Въпреки че победата бе наша, гърците приложиха своята последна византийска хитрост. При това успешно.
Използвайки гъстата облачност - намалила видимостта до няколко метра - и видели че ние неминуемо ще покорим "Земята на боговете" взели че преместили върха с 40-50 метра вдесно.
Не че нещо, но това дава повод да бъде повторен подвига на един по-късен етап. Поканени могат да се чувстват всички, като датата ще бъде оповестена своевременно.
Притиснати от времето тримата покорители на божествени върхове се сурнаха към подстъпите на планината, не за друго, а заради притеснения че шосекийте вероятно вече плачат сиротно зад WC-то. Прелитаме почти на бегом пътя до хижата. Вътре поне 200 души се приготвят за утрешен етап. На две на три вземаме с баце Спортакус вода и хранители добавки, а баце Марфи моментално се разсъблече за да постопли известни части от тялото си. Това предизвика неподозиран интерес към физиката му и дори завърза мимолетни контакти около камината с други посетителКи на това свято място. Това му гарантираше поредна порция емоции за вечерта, но времето за прибиране на пелотона го притискаше и той като екипен шосейкаджия със сълзи на очи се откъсна от задушевната компания.
По пътя към Първия базов лагер Марфи обаче имаше възможноста да усети повторно поривите на младежта. Нагоре по пътеката групата бацета бе пресрешната от ослепителна русалка, желаеща страстно да се сближи с планинарското братство. За последното говореха два неоспорими факта. Единият - уханието на парфюмът й, който се усещаше на десетки метри и което накара баце Спортакус предварително да сканира пътеката за наближаващ индивид от женски пол. И вторият - обемът на раницата й подсказваше че е готова на изненади сред природата от всякакво естество. Баце Стило, ангажиран с фиксирането на омекналите си колена, пропусна цялото вълшебство на неочакваната среща. А гледката си заслужаваше. Направо му спря часовника (Casio G-shock).
Красотата на Барбито-планинарка окончателно наля олово в краката на баце Марфи и неустоимо подсили желанието му да се върне обратно в топлата хижа в приятна женска компания. Само мисълта за чакащия го "Cr-Mo кон" наклони везните в посока БАЗАТА. Но споменът остана там, горе, на пътеката към върха.
Оттам нататък баце Марфи бе само телом с пелотона. Духът му бе оставен замечтан, някъде по пътеките към Олимп. Дори яхването на верния "бегач" в базата не можа да го отрезви и последващите километри към Литохоро бяха най-мъчителните за него.
Една мисъл се бе загнездила дълбоко в него:
"I'll be back... eventually!"

That's All

[marfi]

Епилог... "I'll be back... eventually!" That's All

А не баце, не е All.

Пропуснах да Ви кажа, как след като ядохме в таверничката, в която отново намерихме българи в обслужващия персонал и като припалих аз - колелото ти - Италианския кон благодаренеи на завета от колата ти стигнах на гарата 3 мин. преди влака в 20:37

Гарата е с врати на фотоклетка, отвориха обятията си пред мен и спрях на косъм пред гишето, по телевизията обаче даваха какво... полуфиналът Гърция - Испания на Евробаскет 2009. Гърция падаше с много и тъпият малакас от гишето си го изкара на мене.

Къде с това колело бе, ау-у.

Аз съвсем спокойно му казах, че си отивам за България, възникна спор, че електричката е само до Солун и ау-у, замалко да изпусна влака!

Но успях, натоварих се и в 21:45 бях пак в Солун Там врът врът по пероня и така до 22:53.

А Вие в крайна сметка заведохте ли жените на пазар

[sportacus]

...А не баце, не е All.

Баце добре си си ти с твоя гръцки който владееш ....... ама като се замисля добре е че не е нужно да използваш думите "коза" и "секира" за да обясниш че искаш да се качиш на влака .........че може да стане опасно

[bokicha]

...А не баце, не е All.

Баце добре си си ти с твоя гръцки който владееш ....... ама като се замисля добре е че не е нужно да използваш думите "коза" и "секира" за да обясниш че искаш да се качиш на влака .........че може да стане опасно