Така, след като изпълзех от ваната, вече мога да бъда малко по-обстоятелствен. Сметам и че ми се полага, де. Начи, бате Любо още снощи излезна с оферта за Белмекен, ма аз понеже съм бивш ритнитопковец, съм киризил как испанците прават гол след гол (е, поне до чътвъртия успех да издържим преди да припаднем кротко) на Нова Зеландия, та съм пропуснал тоа момент. Разбира се, ранното заспеване има интересно и напълно логично следствие - ранно ставане, ранно пускане на компютора и ранни пазарлъци с бате Любо. Всъщност, пазарлък не е имало, не е имало случай да се каже "Белмекен" и некой от нас да каже "ми, не", просто се уточнихме за практическите измерения на пътуването и понеделнишкия шопинг из софийските бутици. После бате Стефчо ни пожела "лек път" или нещо подобно, което ние разбрахме като "без рекорд да не се връщате" и си бихме камшика към Сестримо. Път, тва-онова, малко плюскане в колата, много трохи по пода, степче с таурин у шишето на Изостар (тва е тайната на моя успех днеска, както и още нещо) и към 12,30 успешно захапахме баиро. Аз си засичам от мостчето, дето е при отбивката преди самото село, щото ми се вижда най-ниската точка в района (денивелацията до горе ми се върза днес 1510м за 25,4км), бате Любо - малко по-иначе. С поуките от миналия път (когато се провалих тотално и едвам стигнах за 1:52, а бех тръгнал за 1:35 минимум), сега зехме консервативно начало, а лек западен ветрец ни подпираше майсторски в гърба (поне до караулката на Чаиро) и карахме първите 11-12км с около 14-15 (което се запази практически и до края).Казвал съм го, но ше го и напиша, тука резервите в подобрението поне на мойте времена е във втората половина на карането, там се провалях досега драматично. Тоа път уцелих некво правилно каране, а бате Любо с най-лека предавка 39/25 немаше голем избор и драпаше на педалите през по-големата част от пътя. Разбира се, тука нема как да пропусна да отбележа, че компакта е най-доброто, измислено от Човека нещо, некой истински гений го е изобретил, златни му ръце и Год блес хим! Еми, баира си го знаете, просто караш, караш, караш и натиска, натиска, натиска педалите, а накрая стискаш, стискаш и стискаш зъби, докато не минеш под жиците и най-красивия лев завой на светъ и сичко свърши. Е, за да е пълен кефа днес, решихме да ударим малко празненство в Юндола и после да му мислим как ше се връщаме. Бира, кебапчета и пасти на кило, а после с 10 наобратно. Бавното каране има едно големо предимство, бацета, можеш да дишаш бавно витаминозния белмекенски и по-скоро юндолски въздух. Нема нищо по-хубаво от миризмата на юндолската гора след интензивна сеч, приятели, от мене да го знаете! Как и да е изкретахме и наобратно, врътнахме стотина км днес с около 2400 баир, бихме сички рекорди (бате Любо би соблствения си с над 10 минути!!!) Аз бих моя точно с 5 и както и тръгнало, следващото ми каране требва да е 1:35, а после ше гоним психологическите час и половина, а след тва отивам да карам на Марс! Сега приключвам, приятели, тоа увлекателен и самохвален пътепис, щото се появи мама с цела голема чиния омлет с адски много шунка и кашкавал. Аммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммм!
