Ден 1. Паранести - водопада Света Варвара - Пътеката (Virgin Forest Trail) - Паранести - това, което беше замислено като кратко следобедна разходка се превърна в 40 километрово каране с пътечка за десерт. Разстоянието от Паранести до водопада е около 17 км по асфалт. Пътя се движи в живописната долина на Мечкина река, която по това време на годината изглежда доста впечатляващо. По цялото протежение на долината реката се пеняви, провира се през малки ждрела и скача в дълбоки вирове...Отбивката за водопада е ясно отбелязана и до него се стига по 300 метрова пътечка вдясно от пътя. Водопада е висок около 10 метра и в подножието му се е оформил огромен вир, който примамливо подканва. На връщане за Паранести решихме да разнообразим асфалта с пътека, която според Орестис била екстра за "extrem MTB". До началото на тази пътека, която всъщност е част от маршрута "Virgin Forest Trail" се достига след 6 километрово изкачване по приятен горски път. Откриват се прекрасни гледки към околните била и дълбоко вкопаната долина на Мечкина река. Оказа се, че Орестис се е заел да търси и прочиства стари пътеки, свързващи изчезнали села или както той се изрази "пътеки, които са правени от магаре" т.е. ПЪТЕКИ добре почистени от паднали дървета, с разнообразни наклони, дребни препятствия, множество виражи и срепентини и въобще всичко, което му трябва на човек...тази пътека бе именно такава. Дължина 4 - 5 кмилометра и денивелация от сорта на 500 метра...кеф!
визуализация и GPX на: http://www.gps-tour.info/en/tracks/detail.34362.html
Ден 2. Дипотама - водопада Лепида - границата - ПЪТЕКАТА -язовира на Места - Паранести - пълен ден, много каране и една пътека, която не се забравя. Карането започнахме от водопада Лепида, разположен на около 35 км северно от Паранести. Този водопад е висок около 25 - 30 м и макар, че не успях да се спусна до него, а го наблюдавах само от разстояние, изглеждаше доста впечатляващ. Карането, което ни бе замислил Орестис включваше изкачване до около 1400 м. и каране по "хоризонтален" път движещ се по южните склонове на Ардин връх т.е. на около 1 - 2 км успоредно на българо - гръцката граница - прекрасни гори и гледки към диплите на Родопите. В един момент дори зърнахме заснежените била на Перелик и кулата на Снежанка.Неминуемо се прокраднаха еретични помисли за пиене на бира в Горна Арда...Всъщност най-зпомнящата се част от карането бе ПЪТЕКАТА - 10 километра и около 900 м спускане в края на което не ти остава друго освен да...си пореВеш от удоволствие. Естествено успяхме да се изпогубим и да замръкнем, ама по-хубаво нямаше как и да бъде....финал 23:30 - макарони и пица! Благодаря ти Орестис!
визуализация и GPX на: http://www.gps-tour.info/en/tracks/detail.34363.html
. Тази втората пътечка беше невероятна а и имах възможноста да я опозная по-добре след като на 2 пъти се връщах да търся изгубения съотборник 
с което забавих слизащите, за което се извинявам. Ето снимки от там:
