Към полунощ открих: На 4-5км от Солун е плажа и курортния комплекс- хотели ресторанти казина / не че в Солун няма/, между тях от лявата страна на пътя имаше празно пространство , /предполагам вече е застроено /което не се виждаше от пътя . Харесахме си един широко разлистен бор , разчистихме шишарките , ядохме , пихме и влезнахме в чувалите да спим. Една подробност , аз бях приготвил двустенна палатка, но моят човек непрекъснато ми разказваше как като ходил за риба с децата , спели на открито и броели спътници. Така ,че преди да тръгнем от България взех само покривалото , но и него не ползвахме - броихме спътници.
Към 2-3 часа след полунощ и двамата се събудихме заедно със всичкия ужас на планетата в душите ни! Право към нас от към комплекса идваше разгневена тълпа и викаше зверски. Замръзнахме и двамата. По едно време моят човек промълви -"Тия ще ни заколят и вземат парите". Отместих малко ужаса и се опитах да разсъждавам- възможно е - "Наздраве дружина с Никифорова кратуна", Василий Българоубиец, окупацията на Беломорска Тракия -1941-44г...
Трябваше да се действа-при мен пари и тогава и сега трудно могат да се открият , да не кажа невъзможно ,та затова си помислих с известна доза спокойствие,че те като византийци ще започнат със спътника ми, а аз през това време ще се подготвя за отпор.По примера на френските алпинисти спя в чувала само по организъм и първо реших да си сложа някоя дрешка, да не би преди да ме заколят като ме видят така готин..., след това кротко си стиснах ножа ,с който си режех кашкавал и домати и зачаках...
Тия -озверелите ,спряха до нас и продължиха да кряскат, сигурно от кой да почнат, аз знам само "ясос", ама до поздрави не се стигна. Оставиха ни...явно са взели нашето треперене за яростно очакване -боят да настане и са се уплашили. След това видях, че и съм пробил чувала с ножа за домати и явно острието му е лъскало заплашително.
Подминаха ни и след 20 метра спряха и някои започнаха да се връщат...
След половин час си заминаха невредими, отново настана спокойна нощ... /силно казано/...
На сутринта , ние "победителите" станахме , взехме да си събираме багажите и ...На избраното от нас за бивакуване място се оказа ,че минава пряката пътека от комплекса към града и явно и в тъмното ни си е видяла прашна , та сме я оставили по-между ни, аз от едната страна на пътеката, а спътникът ми на два метра от другата и страна...
А крясъците за какво били - запомних две три думи и на сутринта разпитах- ами -за мадами.
Та включете и гореописаната опасност - при спане на открито!
