И всичко това при наличието на десетки деца щъкащи по алеята. Направо кошмарна история. Ако някой велосипедист удари някое дете направо виждам как си почва боя...ама карат де...късметлии.
И преди време карам си аз по алеята и наближавам моста. Пък на моста хора много и винаги с малка скорост става преминаването. И като виждам че няма накъде, избрах си две мацки и карам след тях бавно бавно. Пуснал съм задния мигащ фар (светодиодите са толкова силни че очите болят ако го гледаш от близо). И по едно време чувам зад мен "не, нееее" и прас, някой спря в мен.
Една мацка не могла да спре и направо се заби в колелото ми. За късмет нямах нищо повредено по велосипеда, а тя не спря да повтаря "извинявайте, извинявайте" . Ама чудно за какво се извинява? За дето не може да спре? За дето не може да кара ли?
Ами ако мен ме нямаше там , в кого щеше да се спре? В някой човек ли?
Та дето се вика - и фара не помогна

Е няма как да не добавя още нещо.Като си говорим за простотията на хората (демек овцете,щото повечето хора са овце)
Избрал съм си местенце и си тренирам баланс на място с велосипеда. Хората минават покрай мен и най-големите овце се тикат на 20 сантиметра отстрани ми. Въпреки че виждат че не съм стъпил на земята, че пазя равновесие като карам ту напред ту назад, все пак решават да минат отстрани въпреки че мога всеки момент да загубя равновесие и да се бутна в тях. Ако държах бомба в ръце надали щяха да ми се тикат ама нали е колело - все едно нищо не е . Някой път някой ще си го изпроси че не ги издържам вече.