MIT Media Lab е по-особено място, там много неща са повлияни от какво би се харесало на пресата и на фирмите даващи пари.

За съжаление част от разработките в групата бяха повлияни от шеф, който не познава кефа от карането на кола/мотор/колело, а само се вози на тях - колата да се карала само с една ръчка, за какво били всички тея сложнотии като кормило, педали, пък да не говорим за скоростен лост - отживелици. Нормално такъв човек да иска и да се кефи на regenerative braking, а каращите колела да се цупим на липсата на усещане. За да работи реално тази система, трябва да се ползва предната гума, със задната сметките не излизат.
Конкретното колелце е част от проект, който включваше превозни средстрва за споделено ползване - сгъваеми автомобил и скутер и въпросното задно колелце . Оттам и желанието за разпределена сензорна мрежа в града за качество на въздух, трафик и какво ли още не. В тази схема телефонът е най-лесното, бързо и удобно нещо за намиране на свободно транспортно средство, запазването му, идентифициране/плащане, навигация и други. Та съвсем нормално е това да се пренесе от зеленото до копенхагенското колело. "Мозъкът" на нещото не е в смартфона, от там е само управлението - така примерно може да включваш подпомагането когато искаш и на каквато степен искаш. Това задно колелце също трябваше да може да се монтира на почти всеки велосипед, а не да има ограничения от рамка, батерии, окабеляване и разните там съпътстващи проблеми. Тежките елементи са близо до центъра на колелото, но това което прави развъртането им лесно е не само че R² е малко, а че те не се въртят! Задна спирачка си има, стига самият велосипед да има. Зареждане с ток също има. Предавките също не са 3, може да се ползва стандартна касета. Батериите навремето бяха на А123 и бяха най-доброто налично, а и заради близките връзки с фирмата групата се радваше на прототипи на батерии, които още не се продаваха.