Авидските спирачки работят с DOT течност и по принцип са по-хапливи - това се описва най-често като " нема..нема, па си е*е мамата". За разлика от тях, Шиманските които работят с минерално хидравлично масло, са по-умерени и спирането е по-плавно. Те са, така да се каже, за семейни, улегнали хора. Повечето хора обаче обичат по-резките спирачки май, но това е въпрос на свикване.
Иначе при спиране задължително се спира с двете спирачки, като първо се започва със задната. Умението е да дозираш така силата на спирачките, че да не губиш сцепление. Ако прекалиш с предната, ще се катапултираш. При силно настискане на предна спирачка, предното колело загубва способността си да прегазва добре препятствия, така че е и това трябва да се съобразява според терена. Като цяло се набляга на предната спирачка, тялото се изтегля назад - така хем не можеш да се катапултираш лесно, хем допълнително натежаваш на задното колело, като му увеличаваш сцеплението.
Ако се налага аварийно спиране с крайна точка(демек има дърво или стена в които ще се разбиеш или недай си боже пропаст), се спира максимално с двете спирачки, и когато стане ясно че няма шанс за окончателно спиране се натиска докрай задната спирачка, задната гума занася силно, велосипеда завива и пада странично, като започва да се влачи по кормило, педал, крак и ръка с гумите срещу препятствието. Това е най-оптималния начин за спиране, защото кормилото и педала задират в терена и водят до рязко спиране, а ако успееш да се свиеш малко и да удържиш кормилоло, може да минеш и без особени охлузвания, тъй като кормилото ти осигурява едно пространство за тялото. Освен това накрая посрещаш препятствието с двете гуми. Ако падането е срещу пропаст, може да се опиташ да се освободиш от велосипеда, стига да не си закопчан за педалите
- една от малкото ситуации, в които клипсовете пречат. Между другото завтоматите много помагат при аварийно спиране, като не позволяват на велосипеда да ви избяга.
Крайно непрепоръчителни са паданията с летеж и разперени крайници, защото водят до тежки контузии. Винаги се стремете да падате чрез хлъзгане или търкаляне. При човка например, ръцете служат само за насочване, като в момента на доскосване на земята се свиват и удара се посреща през рамо. Най-лошия случай е, когато не успеете да се извъртите наляво или дясно и посрещнете удара с каската. Имах едно такова падане на глава, и после имах чувството, че врата ми е с 5см по-къс. При човки трябва да се стремите да падате по минимална кръгова орбита, За целта не бързайте да пускате кормилото, за да не летите напред, а дръжте докато велосипеда се извърти достатъчно, след което просто правите кълбо напред.
Носенето на всякакви предпази средства помага за това, след падане да станете и да се отупате от прахта, като отбележите колко нови дупки има на джърсито ви.
Изключително опасно е карането надолу с висока седалка - почти винаги води до излитане през кормилото. Имаше един лаф, че в планината човек не трябвало да го мързи да се облича и съблича, който в байк вариант би звучал по-скоро така - в планината велосипедиста не трябва да го мързи да си вдига и сваля седалката.
Много опасно е карането надолу с висока седалка, когато велосипедиста излиза зад седалката и виси над задната гума. Опасността тук, не идва от факта, че може да седнете на гумата и да получите вибро масаж от грайфера на гумата, а от внезапни препятствия по терена, които водят до това, че ездача се набива право на седалката и може да се изкорми, да си спраска далака и други такива "хубавини".
За съжаление повечето работи човек ги учи от опит.
. Аз ти препоръчвам да си намериш една полянка(без хора) и с мека тревица и да си "опознаеш" 
Има голяма опсност да се превъртиш, след като удариш земята, а това означава или счупени китки или врат 
. 
