Беше, към края на октомври. Бяхме се разбрали предварително. Тръгнахме от гр. Враца в ранни зори, по един нов прекрасен маршрут. Всъщност беше комбинация от една стара пътека с ново разклонение и една изцяло нова пътека. Общото разстояние е около 77 км. Прекрасно, рекреационно каране. За да стигнем до първата пътека, се започна с 20км., нагоре по пътя от гр. Враца за ски писта "Пършевица", изключително приятно каране, без много трафик по шосето, преминаващо през прекрасна девствена природа.
Беше повече от прекрасна есенна утрин. Бате Райко ни се усмихваше от горе, а планината се беше окичила с най-различни есенни краски, просто нямаше как да не последва, кратка спирка за отдих и любуване на природа.
След което се заехме да покараме, защото нямахме толкова време, поради късия ден. Подминахме отбивката за хижа "Леденика" и продължихме по пътя за хижа "Пършевица". Срещнахме се с едни стари приятели, с които си разменихме, само по един бърз поздрав.
Малко преди ски пистата, хижата и мандра Пършевица, се отбива в ляво по тесен шосеен път водещ до една изоставена мина. За съжаление, тук бате Райко ни напусна за известно време.
Следва кратко спускане. Няколко серпентини по-надоло, се излиза от пътя, за да последва, около 30 минути бутане (за някои). Което разбира се биваше наградено с приятни гледки.
От тук започна спадане на гуми, промяна на окачване, спускане на седалки и въоръжаване с необходимата екипировка за първата пътека. Първоначално се тръгва с технично спускане през стар стръмен римски път с много търкалящи се камъни, за да се мине съвсем за кратко през чудесна открита поляна, навлизайки в гората. Тук наклона намалява за момент.
След известно каране през гората пътеката, неочаквано те извежда през кратко, но шеметно спускане 50+ през една стръмна открита поляна. След това, се влиза през стръмен склон, тясна пътека с камъни и приятни завои през гора, като последните метри, на излизане от гората са още по-стръмни и технични . Истинска красота. Последва, кратък прелез.
После още един чудесен завършек, от спускане по изоставен черен селски път, с много кал, скорост и от време на време камъни. Тук реших, че е крайно време да си купя калник. Защо изобщо първия път се старахме, да пресечем реката без да се намокрим?!
Цялото това спускане, ни извежда, от другата страна на "Врачански Балкан, на искърското дефиле, право в село Зверино, за кратка почивка и презареждане в крайпътно кръчме.
До тук какво? Невероятен кеф! И сега какво? Около 10км. асфалт по искърското дефиле. Поне е красиво.
Достигайки, с. Люти брод, където навремето баба ви Илийца е напъвала кола, минаваме през един мост, който ако го е имало тогава, щеше да и бъде полезен. О тук следват 17км. изкчване по серпентини през с Челопек, до паметника на връх Околчица. Малко преди него се отбива по изключително каменист черен път с кратко спускане, покрай лобното място на Христо Ботев (м. "Йолковица) до местността "Избата", в подножието на връх "Вола". 5-6 км. каране, с леки спускания и изкачвания, излизайки малко над водопад "Скакля". Отбиваме се, в дясно от водопада и минаваме през част, без оформена пътека, с много трева и големи камъни, за да навлезем в гора и финалното и прекрасно спускане през гора - тясна стръмна пътека с много камъни и обратни завои., за да излезем до финалната точка на прекрасния ден - квартал Медковец - Враца, където вече започваше да се стъмва.
Животът не се измерва с броя на вдишванията, а с моментите в които ти спира дъха!
И очаквам следващия 
