Форум - MTB-BG.com

Много добро местенце

Супер, изглежда страхотно

Ааа дивната пътечкааа

Само аз не съм карал там явно деба.

Според мен ще ти хареса мнооого Аз днес сутринта направих набързо маршрутчето (карах за норматив и ми отне час и малко ) и мнението ми за пътеката се потвърждава - къъъърти... камъни, педали и искри

Аааа, и участъкът по билото към хижа Стрелец и нататък в посока Сеславци е много красив. Скоро трябва да се ходи.

А, и на Мургаш вече няма сняг.

Който дървесен приятел идва към х. Стрелец - Сеславци - вр. Мургаш може да драсне 1 РМ че каруцата фанА паяжини вече

предлагам да се организираме за тази пътечка, и аз не съм карал там.

какво ще кажете за 27.04.2008

имали желаещи ????

Локорско...у лево

Свободен неделен следобед с идея за преспиване с домочадието на теферич. Метнах и твърдака на жената върху багажника. ("И кво , да триеш мойте гуми по камъните -така ли?")
Идеята: От лявата страна като се кара срещу течението на рекичката, точно където свършват червените скалички свършва едно пътче. На два пъти бях го засичал при усилен храстинг от към Войняговци, и сега реших да го проуча нагоре. Само, че дървета и храстите от двете му страни се бяха влюбили и устремили едно към друго и съвсем скоро започна позната дисциплина -бутинг. Определено термометъра на километража не беше в ред. Отчиташе 40 градуса, при положение , че едва ли беше повече от 35, по усещане. Но какво пък , 14 часа е.
По едно време взе да става и караемо и изведнъж ...о радост. Изчезващия път се превърна в чудна горска пътечка. От онзи тип -тесничка по склон през дърветата с нападали клони и стволове по нея. Такава срещу липсата на каквато роптаят напоследък ХС-състезателите - плавно и леко спускане нагоре и после стръмно изкачване , на което гумите прибуксуват три метра преди края му. Изведнъж излязох на горски път идващ ми косо от ляво. Реших да продължа по стръмното му спускане към дола , с надеждата да изляза на отсрещния склон и да открия "липсващото ми " звено от "средната " връзка на Войняговци - Локорско. Да, ама не. Скоро стигнах до дола, а пътя зави обратно и взе безцеремонно да се качва по същия склон. Не ме устройваше и избутах до пътеката си. Хванах пак по пътя, но в посока нагоре. Скоро излязох точно в началото на хубавата пътечка - традиционния Локорски маршрут. Всичко беше ок, докато не установих наличието на голям брой новонападали дървета по трасето. Въобще скоростния навремето участък се е превърнал в стипълчейз. Както и да е , спуснах си се по "червените скалички" с един -два овладени опита за човка, преминали в красив преден баланс.

Локорско...у десно

Привечер, докато се щурах за дърва, попаднах на една кросарска пътечка, от дясно на полянката преди "червените скалички". Естествено не се удържах и се юрнах нагоре. След 200 метра излязох на прелестен земен път. Ако тръгнем по класическия маршрут, по асфалта към билото, около 500 метра след края на асфалта има едно "раздвояване" пътя. От към гората е по ниско, а от към дола е като по нещо като хълмче. От там се открива и последната гледка към Софийското поле. 50 метра след това от ляво( при изкачване ) тръгва косо, назад през гората песъклива пътека. Първите метри са почти по равно, след това наклона постепенно се увеличава , пътеката прераства в малко пътче, с чакъл. В един момент се появява доста чакъл, скали и става определено стръмно. Аз лично в този участък слезнах (все пак бях почти без протекция, изключая каската). После пътя се разширява още и става целия на стъпала от червените скали, чакъла изчезва. Тук таме от страни на пътя са изградени рампи за скокчета.
Скалите изчезват, пътя става песъклив широк , с улеи. Подминавам мястото на Фрирайдърската пътечка от дясно. Следва жестоко спускане по скалист, чакълест улей (пак го слезнах пеша), преминаване на рекичка, 10 метра леко изкачване и пак по горска пътечка. Преминавам покрай чешмичка с хубава вода и след 50 метра излизам на една постройка в близост до Локорската река. Още 50 метра и се включвам в традиционния път за изтегляне от към "червените скалички".
Дължината на цялото отклонение е 1.900 метра. Може да бъде използвано и за изкачване , като по -този начин ще се избегне изцяло асфалта.

Първото трябва да се пробва, май се сещам къде е, гледал съм го на Гугъл Земя, ама твърде неясно ми изглеждаше.
Втората пътечка е известна от години като "сингълтрака" над Локорско, използва се интензивно (както си забелязал) и май съм я описвал като част от една 1-2 GPS следи. Чак се учудвам, че не си я знаел досега.
В района обаче вероятно има какво още да се открие...

Ясно е, че "У десно" си е известна и популярна пътека(даже си е с маркировка), но по една или друга причина (а именно по -далечни търсения съм я пропускал).
Едва сега като се завъртях на място в района ми направи впечатление.
За "У лево" има определено какво да се открие. От страна на баира от към Войняговци, след като се загубиш следвайки едина маркирана пътека , се вижда на отсрещния склон (Локорския) очертаващ се нагоре път, падащ се под реброто тръгващо от билото. След като го видях за първи път, два пъти съм го търсил от към Войняговци, и двата пъти не го достигах, а финиширах на описания в по -горното каране път. За това сега реших да тръгна обратно от Локорско. Може би обаче ще е по-удачно да се изчака по - късна есен , когато не е толкова зашмулено. Просто тръгването от към Войняговци е твърде хубаво и готино за каране , а пък свършва в нищото...Май пак трябва да прегледам Гугъл ърта с новите впечатления, туко виж нещо се пръкнало.

"У лево" го минах цялото преди месец, но в посока Войнеговци-Локорско.Толкова е обрасло, че не става за каране.Може би ако се поразчисти ще стане, интересна но кратка пътека.

Явка, а това видял ли си го (синята следа, по-кратката):
http://www.mtb-bg.com/index.php/trails/ ... voinegovci
Ако не си го карал, горещо препоръчвам.

А, това си ми е любимо кратко маршрутче. Имам и няколко разновидности с Фрирайд около него. Преди години го подготвях и аз за публикуване със снимки, но нещо му липсваше и го оставих да "отлежава".

И аз в неделя карах по тия места, Кремиковци-Локорско по-точно, много приятно!!! Точно преди Локорско май нещо обърках пътя, защото излязаох на един асфалтов път, който започва от нищото и води до селото и една уникална къща в строеж (не в смилъл на красива, а нетрадиционна). Преди това имаше опция да се тръгне в дясно от пътя, по една много стръмна пътека, но се отказах (за някои може и да е приятно надолу). Иначе преживяването с тази червена "настилка" е уникално, особено като попаднеш с висока скорост изведнъж на чист пясък и управлението се поеме от други сили в разни поскоки

Точно тази пътечка е била "сингълтрака" ,описан няколко поста по -нагоре. За да излезеш на Прочутите Червени Скалички е трябвало по билния път да продължиш още около 300 метра, след разклона за Локорско и на широката поляна по трудно различима пътечка да хванеш косо в ляво. Слязъл си по класическия път за изкачване.

Супер готино каране на Локорско днес
Не предполагах, че ще успея да се спусна по камънака и дори да му се изкефя
А изкачването просто няма друго такова: меко, мазно, плавно и хоп на билото. Няма бутане, няма дърпане.
Чудя се само защо чак сега Явката ме заведе там