Antares в една тема попита за материали за спешна медицинска помощ и си помислих, че ще е добре да има такава тема, в която ще има информация по въпроса. Дано на никого не се налага да прилага прочетеното тук.
Шок
Шокът представлява смущение в кръвообращението и се дължи на нарушено съотношение между необходимото и действително кръвоснябдяване и получаващият се от това недостиг на кислород.
Причини за това могат да бъдат:
- намаляване на циркулиращото количество кръв, в резултат на:
Външни или вътрешни кръвотечения
- загуба на течности
- намаляване на сърдечната дееспособност
При опасна загуба на кръв организмът си помага сам. По-малко важни части на тялото, като кожа, ръце и крака се оросяват по-малко в полза на жизнено важни органи, като например сърце, мозък.
Как да познаем наличието на шок.
Сред признаците са:
- ускорен и отслабващ и накрая едва доловим пулс
- пепелявосив цвят на лицето
- студена кожа
- мръзнене
- пот на челото
- безучастност
Ако шокът не бъде преодолян, при дадени обстоятелства в резултат на недостига на кислород може да настъпи смърт.
Мерките които трябва да се вземат при установяване на наличието му са следните:
- посотянни грижи
- евентуално спиране на кървенето
- по възможност лицето изпаднало в шоково състояние да се завие, за да се предотврати по-нататъшната загуба на топлина на тялото
- да не се претопля
- тялото се поставя в т.нар. “шокова поза”, а именно горната част на тялото се поставя водоравно, а краката се вдигат косо нагоре. Избягва се причиняването на натиск, респективно болка. Шоковата поза не се прилага при:
1. Счупвания на костите в областта на краката, таза или гръбначният стълб.
2. Наранявания на черепа, задух или внезапни болки в областта на корема.
Това, което е необходимо да се следи непрекъснато е – съзнанието, дишането, пулса.
Тези мерки се предприемат до пристигане на медицински екип, който поема нещата.
Първа помощ при припадане
При продължителен престой на човек в задушно помещение, внезапно настъпила болка при травма, внезапна уплаха, рязка промяна в положението на тялото може да настъпи внезапен отток на кръв от главния мозък и загуба на съзнанието, което се нарича припадане. При загуба на съзнанието човек усеща притъмняване пред очите, световъртеж, шум в ушите. Той се оплаква от тежест, пребледнява, дишането става повърхностно, пулсът отслабва, появява се студена пот и студенина по крайниците.
Първата долекарска помощ се състои в следното:
1. Разхлабват се дрехите около гръдния кош, осигурява се приток на свеж въздух;
2. Главата се поставя на ниско;
3. На пострадалия може да се даде да помирише амоняк. Тези мерки способствуват за увеличаване на притока на кръв към главния мозък, възвръщат съзнанието и припадането бързо преминава. Пострадалият обаче не бива бързо да се изправя. Желателно е той да полежи един час след възстановяване на съзнанието. При припадането загубата на съзнание е кратка.
При някои заболявания може да се окаже действена долекарска помощ. Напр., при понижаване на кръвната захар у диабетици, когато се появи бледост, хладна и лепкава пот, рязка слабост и нерядко загуба на съзнанието, достатъчно е в устата на болния да се влее малко подсладена вода, да му се даде бучка захар или бонбон, и това може за кратко време да го изведе от тежкото състояние.
Топлинен/слънчев удар
Какво представлява топлинния/слънчевия удар
На практика това е последната и най-тежка форма на хипертермия (прегряване на тялото), водеща до увеличаване на телесната температура и съпроводена от различни физиологични и неврологични симптоми.
Терминът често се използва неправилно при форми на прегряване, които са “по-невинни”. За разлика от тях топлинният удар е животозастрашаващо състояние, което може да се окаже фатално, ако не бъде правилно лекувано.
Човешкото тяло в нормално състояние генерира топлина, която е резултат от метаболизма. Организмът е способен да се освобождава от излишната топлина – през кожата и чрез процеса на изпотяване. Ако обаче са налице анормални фактори като много висока температура и/или влажност, продължително излагане на силно слънце, тялото не успява да се справи с натрупващата се топлина чрез естествените си защитни механизми.
Друга причина за топлинния/слънчевия удар може да бъде дехидратирането (липсата на достатъчно влага в клетките). То води до неспособност на тялото на изпотява с нужната скорост, което води до повишаване на температурата в него.
Кои са симптомите
Различните хора могат да проявят различни симптоми на прегряването. Каквито и да са те, в повечето случаи се проявяват постепенно, но има и случаи, когато състоянието се влошава внезапно.
Най-често срещаните симптоми на прегряването в резултат на топлинен/слънчев удар са:
- висока температура;
- намалено или напълно липсващо изпотяване, съпроводено със зачервяване и/или изсъхване на кожата;
- ускорен пулс;
- повръщане;
- затруднено дишане;
- нетипично поведение;
- халюцинации
- състояние на тревожност, превъзбуда;
- липса на ориентация;
- припадъци;
- кома.
За сериозността на състоянието не бива да се съди по броя налични симптоми!
Как да окажем първа помощ
При състояние на прегряване или топлинен удар навременното вземане на мерки е от изключително значение, защото така могат да се избегнат трайни увреждания на някои органи.
На първо място - пострадалият трябва да бъде охладен. За тази цел го поставете на сенчесто, прохладно и проветриво място. Махнете дрехите и се опитайте да го охладите незабавно, като го напръскате или обтриете с хладна вода и поставите лед под мишниците и на челото и слабините (не и върху главата!).
Следете температурата му и ако тя не спада достатъчно (под 38,5-39 градуса) незабавно потърсете бърза помощ. Дори тя да не пристигне незабавно, специалистите могат да ви дадат указания какво да направите междувременно в зависимост от състоянието на пострадалия.
Домашните мерки са подходящи и достатъчни само при състояния, които не надвишават средна степен на прегряване. По-тежките състояния трябва задължително да бъдат лекувани от специалист!
При до средна степен на прегряване:
- починете си на хладно, сенчесто и проветриво място;
- приемайте повече течности (в такова састояние са препоръчителни и различните спортни напитки като Gatorate и Isostar, защото освен вода те възстановяват и недостигащото количество соли);
- съблечете се;
- не приемайте никакви течности, съдържащи кофеин и алкохол (включително и бира);
При силно прегряване (слънчев/топлинен удар):
- преместете пострадалия на хладно и проветриво място и незабавно се обадете на бърза помощ;
- овлажнете кожата на пострадалия или го поставете под хладен душ;
- давайте му течности (ако състоянието му позволява да ги приема).
Кога задължително да потърсим бърза помощ
- Като при всички други състояния, да потърсите намесата на специалист, ако не сте сигурни на какво точно се дължи състоянието на пострадалия или то е видимо тежко, както и ако не сте наясно какво бихте могли да направите, за да го облекчите.
- Обадете се на лекар, ако: пострадалият не е в състояние да приема течности, както и ако не е в състояние да ги задържа; ако е налице дезориентираност; ако има затруднено дишане; ако пострадалият има някакво хронично заболяване.
- Ако са налице симптоми на слънчев/топлинен удар (обяснени по-горе), т.е. на най-тежката форма на прегряване.
При леки и средни форми на прегряване, също трябва да потърсите бърза помощ, ако:
- има загуба на съзнание или намалена ориентация;
- налице е болка във или под гърдите;
- пострадалият не може да приема сам течности;
- повръщането не спира;
- температурата е над 39 градуса и не спада, а при някои хора дори се повишава;
- пострадалият има някакво хронично заболяване, което може да доведе до непредвидими усложнения
Кръвотечение и кръвоспиране
Кръвотечението е почти неизбежен спътник на нараняването.
Различават се следните видове кръвотечения:
1. Артериално - при него кръвта е ярко-червена и изтича на тласъци;
2. Венозно - кръвта има по-тъмен цвят и изтича на струя;
3. Капилярно - кръвта изтича на капки и се стича по повърхността на нараненото място. В зависимост от това дали кръвта изтича навън от тялото или във вътрешните телесни кухини кръвотеченията биват външни и вътрешни. Освен при наранявания кръвотечения могат да възникнат и при някои вътрешни заболявания: туберкулоза, язвена болест, варикоза, сърдечно-съдови заболявания, различни видове на раковата болест.
Оказването на първа помощ при кръвотечения, предизвикани от наранявания, трябва да включва комплекс от манипулации за спиране на кръвотечението и своевременно придвижване на пострадалия до медицинско заведение:
1. Да се действува бързо и уверено;
2. Крайникът или наранената част да се постави на високо и тогава да се пристъпи към кръвоспиране;
3. Да се познават елементарните способи за спиране на кръвотечение с подръчни и универсални средства
а/ при силен кръвоизлив /артериален/ да се извърши притискане на кръвоносния съд. За тази цел може да се използува притискане с пръст в самата рана;
б/ притискане на главната артерия, кръвоснабдяваща крайника. Това най-често става на място, където тази артерия се намира над кост. Притискането се извършва с пръсти. За горния крайник това място е от вътрешната страна на мишницата, а за долния - в слабинната гънка;
в/ пристягане на крайника на 2-3 см над мястото на кръвотечението. Извършва се с гумен маркуч, колан, кърпа, турникет, бинт или други подръчни средства. При този начин на кръвоспиране се притискат всички кръвоносни съдове. Правилно е да се пристяга, докато изчезне пулсът под мястото на притискането. Тъй като при пристягането кръвообращението се прекъсва, то пострадалият трябва най-късно за един час да бъде транспортиран до лечебно заведение. Необходимо е да се отбележи точно часът и минутата на поставянето на пристягащото средство. При всички случаи на кръвоспиране с пристягане трябва да се направи превръзка на раната;
г/ при слабо артериално, венозно или капилярно кръвотечение кръвоспирането се извършва с плътно пристегната компресивна превръзка. Ако превръзката се пропие с кръв, то тя не се сваля, а се прави надвръзка;
д/ Кръвотечение в тъканите /кръвонасядане/ се спира с притискаща превръзка;
е/ кръвотечение от носа се спира, като се постави пострадалия седнал или легнал по гръб със силно извита назад глава. В носа се поставя памук или марля, напоени с кислородна вода;
ж/ наранявания на главата се получават най-често при удар с тъп твърд предмет или при падане. Най-сериозни увреди при нараняване на главата на мозъчно сътресение и счупване на черепа, което се придружава от кръвотечение от носа, ушите или устата. Появяват се подкожни кръвоизливи около очите под формата на очила. При този вид кръвотечение пострадалият задължително се поставя в легнало положение по гръб, а на главата се поставя лед или бутилка със студена вода и студени кърпи. Главата трябва да бъде добре фиксирана към носилката. На краката се поставят бутилки с топла вода. Пострадалият се транспортира до най-близката болница;
з/ кръвотечения в телесните кухини могат да се предизвикат от открити и закрити наранявания или от вътрешни заболявания. Пострадалият е унесен, оплаква се от жажда, кожата и лигавиците са бледи, пулсът едва се напипва. Той може да бъде и в безсъзнание. Такива пострадали се транспортират веднага в болница. Върху корема или гръдния кош се поставя лед или бутилки със студена вода. Главата трябва да е повдигната, а краката - свити в коленете. При кръвохрачене на пострадалия се дава да пие солена вода или да гълта парченца лед.
Счупвания на кости
Счупванията на кост и нараняванията на стави са състояния, които са свързани с болки. Ето защо раненият трябва да избягва всяко движение на засегнатият крайник или веднага прекратява такова движение. Изключение се прави, когато движението е наложително, в смисъл характерен за всяка една ситуация.
Счупването на кости се познава по:
- Принудителната поза
- Често ненормално положение
- Ограничаване движенията или неспособност за движения
- Наличие на болки в областта на счупването
- Подутина
Възможно е въз основа на характера на станалата злополука, оказващият първа помощ да е в състояние да направи заключение за вида на нараняването.
Различават се два вида счупвания:
- Закрито счупване – счупване без видима рана
- Открито счупване – счупване с видима рана на мястото на счупването
Опасностите, които могат да се случат в следстиве на счупването са
- шок в резултат на
1. Загуба на кръв в околната тъкан
2. Кървене от раната
- влошаване на шока от допълнителни болки
- инфекция при открито счупване
Мерките, които трябва да се предприемат са:
- Мястото на счупване да не се движи. При открита рана да се постави/направи превръзка, която да се прикрепи, например с лейкопласт.
- Мястото на счупване се обездвижва чрез:
1. поставяне на пострадалият в удобно за него положение
- Необходимо е да се противодейства на шока.
При закрито счупване на костите може да се приложи охлаждане.
Функция на дишането и изкуствено дишане
I. Функция на дишането
Чрез дишането, всички клетки на човешкият организъм се снабдяват с кислород. Едновременно и неразделно от тялото се изхвъря въглероден диоксид.
Атмосферният въздух има следният състав
Кислород О2 – 20.96%
Азот N2 – 78.08%
Въглероден диоксид CO2 – 0.03%
Други газове – 0.94%
Дихателният център управлява дихателната дейност и с това – вдишването и издишването на всеки от нас. Той се намира в продълговатият мозък. При вдишването в белите дробове нахлува въздух от атмосферата или ако сме под водата и ползваме автономен дихателен апарат /АВДА/, съответната дихателна смес. Посредством кръвообращението той се транспортира до клетките и им се предава /вътрешно дишане/.Дихателните движения се разпознават отвън по гръдният кош и корема.
Голяма част от поетият кислород се издишва отново, т.е. не всичкият кислород се поема от кръвта. Затова този кислород, който остава в издишаният от нас въздух е достатъчен да се предаде на друг човек чрез изкуствено дишане.
Без кислород, няма мозъчна дейност.
Без мозъчна дейност, няма дишане.
Без дишане няма живот.
Спирането на дихателната дейност се познава по:
- липса на видими или осезаеми дихателни движения
- никакви дихателни шумове
- видимо запушване на дихателните пътища
- бледосинкав цвят на лицето, особено на устните и на месестата част на ушите.
II Изкуствено дишане
Недопустимо и безвъзвратно изгубено време е продължителното наблюдение за наличие на дишане. В обстановка създаваща съмнение е по-добре да се приеме, че то липсва и да започне неговото възстановяване.
1. Изкуствено дишане “уста в нос”.
- С помоща на палеца долната устна на пострадалият се притиска към горната устна и по този начин устата се затваря. Устата трябва да бъде затворена, тъй като в противен случай вкараният през носа въздух ще излезе отново.
- Отваря се широко собствената уста и се поема дълбоко въздух
- Широко отворената уста се притиска около носа на пострадалия, силно върху лицето му, за да неможе въздухът да излезе отстрани
- Собственият издишван въздух се вкарва внимателно в дихателните пътища на пострадалия
- Повдига се главата и се обръща на страни, за да поеме въздух, като при това се наблюдава свиването на гръдният кош или горната част на корема на пострадалия и се прдължава
- След двукратно подаване на въздух следва проверка на пулса на сънната артерия
- При наличие на пулс изкуственото дишане се продължава съобразно собственият ритъм.
2. Изкуствено дишане “уста към уста”.
Ако носът е наранен или носните канали са затворени, оказващият помощ трябва да започне изкуствено дишане уста към уста:
- Палецът и показалецът на лежащата върху челото ръка запушват носа
- Устата на пострадалия се отваря леко
- Поели дълбоко въздух прилепваме широко отворената уста към тази на пострадалия
- Изкуственото дишане се прави внимателно, съобразно собственият ритъм, като отново проверяваме сънната артерия за наличие на пулс.
Забележка: При метода “уста към уста” поради високото налягане при вкараването на въэдуха, част от него може да попадне в стомаха. В резултат на това може да се предизвика повръщане.
При наличие или поява на чужди тела в устата - вода, стомашно съдържимо, подвижни протези и други случайни предмети, главата бързо, но не рязко се обръща на сстрани. Максимално бързо се отстранява ненужното.
Приключване на изкуственото дишане. Осазващият първа помощ продължава изкуственото дишане дотогава, докато:
- изкуственото дишане отбележи успех
- пристигне професионална помощ
Признаци на успешно изкуствено дишане са:
- нормализиране цвета на лицето /особено цвета на устните и меката част на ушите/
- движения в областта на шията или други движения.
При повторно спиране на дишането веднага се започва ново изкуствено дишане.
Удавяне
Удавянето е бързоразвиващо се, тежко и опасно за живота състояние, вследствие наневъзможен газообмен в белите дробове с рязко увреждане на основните жизнени функции и преди всичко в главният мозък
Причини за удавянето са различни по произход механизми водещи до дихателна недостатъчност. Най-често настъпва от попадане на вода в дихателните пътища. Най-честият вид удавяне - 75-95% от случаите е "истинското", първичното, известно като "мокро удавяне", при което в белите дробове прониква вода. Причина за удавяне може да бъде и рязка промяна на околната температура -"леден" или "крио-шок" при скачане или попадане в студена вода.
Признаците на удавянето са:
В началният период, до окончателното потъване във водата, паниката е един от първите признаци. Именно затова се спомена, че психичното равновесие е много често решаващ фактор. Състоянието се влошава още повече при попадане и на малко количество вода в дихателните пътища. Появява си силна спазматична кашлица, давещият се не успява да се задържи на повърхността и задържа дишането при моментните потъвания и изплувания. От постъпилата вода в белите дробов, физическото претоварване при борбата за живот и увеличаващият се въглероден диоксид, възниква неволево дълбоко вдишване и в белите дробове навлиза допълнително количество вода. С това положението се усложнява още повече - дишането става учестено, шумно, придружено от силна кашлица и чести повръщания.
Ако давещият се е бил във водата около 2-3 минути от последното потъване, може да се счита, че е в клинична смърт.
Действия:
Безвъзвратно е изгубеното време в паника, дискусии и най-вече в незнание на какво да се прави.
Ако давещият се бъде спасен в началният период, когато е в съзнание, тялото се подсушава и затопля. Дава му се топъл чай или кафе, като през това време го успокояваме и наблюдаваме.
При изваждане на давещ се в безсъзнание но с добро самостоятелно дишане и напипващ се пулс, той бързо се поставя в хоризонтално положение с повдигнати ръце и крака. Наблюдават се дишането, пулсът, цветът на кожата, лицето и устните.
При изваждането от водата в т.нар. "агонален период", т.е., когато давещият се е без дишане и пулс, максимално бързо се действа по схемата "АБС- азбука на живота", която е описана накратко в предишният пост. Пулсът се установява в областта на сънната артерия. При колебания дали има или няма се приема, че няма.
Стъпки А и В са описани в темата за изкуствено дишане. Стъпка С, която представлява изкуствено кръвoобращение чрез непряк сърдечен масаж ще e следващата тема.
Водата е чужда на човека среда и там трябва действа с повишено внимание.
Непряк сърдечен масаж
При спряла сърдечна дейност, функцията на сърцето като помпа се замества временно чрез непряк сърдечен масаж. При натискане от сърцето, намиращо се между гръдната кост и твърдата подложка на гръбначния стълб, съдържащата се в него кръв се изтласква по съдовете на големия и малкия кръг на кръвообращението. Непряк сърдечен масаж се извършва винаги, когато се установи спряла сърдечна дейност чрез търсене на пулсации в сънната артерия. С върховете на пръстите се упражнява лек натиск в областта на шията под долната челюст, встрани от трахеята и в продължение на няколко секундивнимателно се търсят пулсации. Ако не се установят, веднага се започва непряк сърдечен масаж.
Всяко забавяне от съмнение и колебание за наличност на пулсации безвъзвратно изгубено време.
Пострадалият трябва да бъде поставен легнал по гръб върху твърда повърхност. Извършващият масажа трябва да е коленичил до гърдите на пострадалия, поставя едната си ръка с длан върху средата на гръдната кост, а другата другата върху нея. С движение от кръста, а не само със силата на ръцете се извършват тласъчни, почти резки движения върху гръдната кост. От тласъчния натиск с ръце кръвта принудително циркулира и пренася животоспасяващия кислород за главния мозък. Тласъкът трябва да бъде достатъчно силен, за да "потъне" гръдната кост 4-5 см., но не като удар и не толкова силен, за да счупи ребра. Когато извършващият непряк сърдечен масаж е сам първо се извършват2-3 последователни издишвания в белите дробове на пострадалия и веднага след това 15 тласъка върху гръдния кош на пострадалия. По-нататък реанимирането се извършва в съотношени 2:15 с честота на нормалната сърдечна дейност. Повишена честота не необходима, помощта не е ефективна и изморява бързо оказващия първа помощ.
При двама души, единият извършва едно издишване, а другият застанал от другата страна 5 тласъчни натискания за непряк сърдечен масаж с честота на нормалната сърдечна дейност. Съотношението 1:5 е много по-ефективно.
Задължително е непрекъснато по време на реанимирането да се проверява за появата на пулс в областта на сънната артерия. При наличие на пулсации непрекият сърдечен масаж се прекъсва и продължава само изкуствено дишане.
Изкуственото дишане и кръвообращение се извършват до възстановяване на самостоятелното дишане и сърдечна дейност, предаване на пострадалия на медицински лица или категорично установяване на настъпила биологична смърт.
Изгаряне и измръзване
Изгарянето на повече от 1/3 от повърхността на кожата създава опасност за живота на пострадалия. От значение е също и дълбочината на изгарянето, както и възможността от възникване на вторична инфекция.
Изгарянията биват класифицирани по тежест: първа, втора, трета и четвърта степен.
При първа степен изгаряне обикновено се получава зачервяване и подуване на кожата.
При изгаряне втора степен освен горните признаци се появяват мехури, изпълнени с бледо-жълтеникава течност.
Изгарянето от трета и четвърта степен е съпроводено с некроза на кожата, дълбоките тъкани и с овъгляване на кости.
Най-тежкото усложнение при изгаряне е появата на щок.
Първата помощ при изгаряне се състои в следното:
1. Незабавно прекратяване действието на термичния агент /слънчеви лъчи, огън, химическо вещество/. При запалване на дрехите те трябва да се загасят чрез покриване с одеало или палто, да се залеят с вода или да се съблекат;
2. На пострадалия се дава вода, подсладена течност, може и малко алкохол;
3. Прави се суха стерилна превръзка на изгоряната повърхност;
4. При наличие на мехури те не трябва да се разкъсват поради опасност от инфекция;
5. Изгорените участъци не трябва да се мажат и посипват с никакви вещества. Само при слънчеви изгаряния се допуска мазане с дерматин, сода-бикарбонат, кисело мляко, краставичен сок или олио.
При изгаряне с киселина изгорените места се почистват с 5%-ов разтвор на сода-бикарбонат /една чаена лъжичка в 100 мл вода/, а при изгаряне с основа - с 1%-ов воден разтвор на оцетна киселина. Лечението на изгаряния втора, трета и четвърта степен се извършва в болнично заведение.
На измръзване са изложени най-често откритите части на тялото - уши, нос, крайници.
Измръзването зависи не само от ниската температура, но и от влажността, както и от продължителността на действието на студа. При измръзване трябва внимателно да се разтрият измръзналите части, докато се възвърне чувствителността на кожата и тя се зачерви.
Измръзналите части могат да се разтрият и със спирт.
При измръзване втора степен върху мехурите се поставя суха стерилна превръзка.
При цялостно измръзване на тялото пострадалият трябва да се пренесе внимателно в не много затоплено помещение.
Загряването на тялото трябва да става постепенно с топли кърпи или грейки и бутилки с топла вода. След като дойде в съзнание, на пострадалия се дава да пие топъл чай, кафе и малко коняк. Не трябва да се разтрива измръзналият участък от тялото, нито да се масажира кожата, особено при наличие на мехури.
Първа помощ при остри отравяния
Хранително отравяне
е възможно, когато в храната са вложени некачествени продукти от животински произход /месо, риба, колбаси, месни и рибни консерви, мляко и млечни продукти/.
Особено опасни са мляните месни и рибни продукти.
Хранителното отравяне се появява внезапно като общо неразположение, тежест, повръщания, коликообразни болки в корема, диарични изпражнения, понякога примесени със слуз и кръв.
При възникване на хранителна токсикоинфекция бързо нарастват признаците на интоксикация на организма - ускоряване и отслабване на пулса, спадане на артериалното налягане, бледост на кожата, нарастваща жажда, покачване на температурата до 38-40С.
На такъв болен е необходимо възможно най-бързо да се окаже помощ, поради бързо развитие на остра сърдечно-съдова слабост и опасност от смърт. Много е важно още при първите симптоми, които се появяват 2-4 часа след приемането на заразена храна да се започне оказването на помощ. В редки случаи заболяването може да се прояви след 18-24 часа или по-късно.
Първата долекарска помощ се състои в следното:
1. Преди всичко трябва да се извика лекар и да се пристъпи към стомашната промивка с топла вода. С цел да се отстранят хранителните остатъци от стомаха промивката трябва да продължи до "чиста вода". На болния нееднократно трябва да се дават обилно /до 1,5-2 литра/ течности с последващо предизвикване на повръщане, като с пръст се дразни корена на езика. Обилното пиене на течности е необходимо и при наличие на спонтанно повръщане;
2. След стомашната промивка болният се поставя на леглото, завива се добре и се стопля /грейка на краката/. Дава му се не много силен чай или кафе;
3. Повърнатите материи и изпражнения се запазват до идването на лекаря, който ги оглежда, а след това при възможност те трябва да се дезинфецират, като се смесят с хлорина.
Отравяния с отровни или ядливи,
но развалени гъби са твърде чести. Признаците на отравяне се появяват около 1 до 3 часа след хранене. Появяват се тежест, обща слабост, обилно слюнкоотделяне, последвано от мъчително повръщане, силни коликообразни коремни болки, кръвениста диария, главоболие, световъртеж. При потежки отравяния се наблюдават и симптоми на поражение на централната нервна система - зрителни нарушения, халюцинации, гърчове.
В следващите стадии на отравянето се развива двигателна възбуда, която след 6-10 часа преминава в сънливост и апатия. Телесната темпетатура се понижава под нормалната, склерите на очите и кожата пожълтяват. Ако не се окаже своевременна помощ твърде бързо се развива състояние на колапс и настъпва смърт. Правилно и бързо оказаната долекарска помощ може да има решаващо значение за съдбата на болния. При стомашната промивка се препоръчва използуването на слабо-розов разтвор на калиев хиперманганат. Предприема се бързо транспортиране на болния в медицинско заведение.
Отравяне с въглероден двуокис
е възможно както в бита, така и в производството.То възниква вследствие продължително престояване в непроветрявани помещения - гаражи,помещения в които се използува въглероден окис или ацетон, фенол, метилов спирт.
В домашни условия отравяне може да стане в помещения, отоплявани от печки. Отравянето се проявява с главоболие, световъртеж, тежест и сърцебиене. При по-нататъшно престояване в такива помещения настъпва обща слабост, повръщане, задух, сънливост, бледост на кожата, а накрая участено и повърхностно дишане, гърчове и смърт.
Първата долекарска помощ
започва с незабавно извеждане на пострадалия от помещението, най-добре на чист въздух. След това при липса на самостоятелно дишане веднага се пристъпва към изкуствено дишане, а при необходимост и към външен сърдечен масаж, като предварително се почистят устната кухина и глътката от чужди тела.
Положително влияние оказват разтривките на тялото, затопляне на краката, кратковременно вдишване на спиртни пари. При болни с тежки отравяния с въглеокисни газове са възможни и различни усложнения, даже и след бързото извеждане от тежкото състояние. Затова извикването на лекар е абсолютно необходимо.
Отравяния при вътрешно приемане на концентрирани киселини или основи.
Те най-напред предизвикват обширни изгаряния на устните, устната кухина, гърлото и дълбоки разрушения на тъканите. При изгаряния със сярна киселина се образува налеп с черен цвят, с азотна - налеп със сиво-жълт цвят, със солна - налеп с жълтеникаво-зелен цвят, а с оцетна - налеп със сиво-бял цвят.
Киселините увреждат тъканите по-повърхностно, докато основите проникват на значителна дълбочина, поради което изгоряната повърхност е с белезникав цвят и лесно се разпада. Незабавно след приема на киселината или основата се появяват силни болки в устната кухина, зад гръдната кост и в корема. Болките са толкова силни, че могат да доведат до шоково състояние. За кратко време може да се развие колапс.
Първата долекарска помощ започва с изясняване на вида на отровното вещество. Наложително е незабавно извикване на лекар. До неговото пристигане на пострадалия се дава да пие мляко, растително масло, слизести отвари, нишестена каша.
При всички отравяния с киселини е полезно даване на магнезиеви съединения и варовита вода.
При отравяния с карболова киселина и нейни производни мляко, масло и мазнини не трябва да се дават. При отравяния с концентрирани основи трябва да се дават полепващи средства и на всеки 5 минути по една супена лъжица 2-3%-ов разтвор на лимонена или оцетна киселина, или лимонов сок. За намаляване на болките върху корема може да се постави мехур с лед.
Разпознаване признаците на живота и смъртта
Смъртта не винаги настъпва мигновено дори след много тежки травми. Най-често жизнените функции изчезват постепенно в определена последователност.
Към основните признаци на живота се отнасят:
сърцебиене, което се определя като се прилепи плътно ухото или дланта към лявата половина на гръдния кош;
пулсации на артериите в лявата и дясната половина на шията в слабинната гънка по предно-вътрешната повърхност на бедрото, където е разположена бедрената артерия;
наличие на дишане , което се определя визуално или като се долепи дланта към гърдите и корема, по движението на гръдния кош или предната коремна стена, а също така и по запотяването на огледалце и
движението на парченце памук, поднесени към ноздрите или устата;
зенична реакция на светлина и блясък на роговицата са признаци, потвърждаващи наличието на живот. Реакциите на зениците на светлината се проверяват, като се закрият очите на дневна светлина и рязко се отдръпне прикриващата ръка тогава се забелязва свиване на зениците, което се оценява като положителна реакция .
От друга страна липсата на споменатите признаци може да се дължи на рязко спадане на жизнените функции при т.н. клинична смърт. В такива случаи незабавно се пристъпва към оказване на долекарска помощ, която продължава до появата на явни признаци на смъртта.
Към явните признаци на смъртта се отнасят:
изсъхване и потъмняване на роговицата на очите; деформиране на зениците при притискане на очната ябълка между пръстите; охладняване на тялото и поява на синъо-виолетови /трупни/ петна по кожата. Те възникват по ниско-лежащите части на тялото, т.е. - по места на съприкосновение на тялото с пода или земята.
Най-достоверният признак на смъртта е трупното вкоченяване, което най-често възниква 2-4 часа след настъпване на смъртта.
Пристъпвайки към оказване на първа долекарска помощ нерядко се налага снемане на дрехите на пострадалия. За да не се причини допълнителна болка, оказващия помощ е длъжен да познава основните принципи и реда за сваляне на дрехите и обувките. Най-напред те се свалят от неповредената част на тялото. Едва след това като се придържа увреденият крайник, той се освобождава от дрехите. В случаите, когато пострадалият лежи по гръб и изправянето му е невъзможно, свалянето на дрехите започва от горната половина на тялото. При силно кръвотечение или изгаряне се препоръчва дрехите да се разрежат. Обгорената и прилепналата към кожата тъкан не трябва да се "отлепва" от кожата.
източник