При мен се появи първо колелото, байк е силно казано за него

.Преди около 3 години зет ми ми подари едно"Д желeзо с мека вилка -Зулум" и огромна ,като диван седалка, и от тук като се започнааа... ,след това се появиха някакви недоразумения със заден "амортесьор",(не съм си спестил никоя грешка). Ползвах си ги да ходя на работа с тях и се чувствах безкрайно щастлив и горд, че за разлика от колегите слязох от колата и започнах да се движа!
Текоха ми лигите и по Ти рекса на крос,за мой късмет тогава цена от 400+лева за колело ми се струваше за върховно светотатство !!! Ха-ха ,каква заблуда...

, за цената де.
Дойде пролетта на 2009 и си взех първото алуминиево твърдаче, Sprint Legend, ставащо що годе за планински пътечки. От тук вече мога да твърдя че имам първото си истинско МТВ. Нооо, тъй като не бях открил още Форума и си нямах представа че рамките имат размери, си взех рамка с по малък размер. Въпреки това с алуминиев Спринт,с по дълго колче и с дървената Gilla + голям мерак,започнах да откривам красотата на спорта

До тук добре, но с приятел отидохме да караме над Балша. Е тук вече разбрах какво означава да усетиш огъня на адреналина във вените си и силните удари на сърцето, тръгвайки надолу!

Ако някой е карал по трасето над манастира на Балша, знае че,спускането не е кой знае какво . За мен обаче това беше напълно ново усещане,подейства ми като удар с чук по главата, направо лудница!!!За Спринта пък да не говоря, колелото издържа ,но горките калотки на задната сирачка се бяха запалили!

Когато слязох коленете ми трепереха, но вече бях решил че трябва да имам нещо меко, което да става и за спускане!
Пролетта на 2010 вече бях открил Форума! Започнах да влизам в час по отношение на спорта и байковете.Тук видях обявата на колегата Vimpel,който продаваше рамка РАМ-АМ. Купих я и на нейна основа си сглобих универсално колело, с което в момента си доставям дозата приятни усещания!
Малко се отплеснах... Та това е общо взето моята история на срещата ми с байковете и със спорта
