Аз кво, да стана 60 кила, че да да падам по-леко

Никаква физика нямаше или екипировка нямаше да ме предпази от хубавото изкарване на въздуха, което си направих на миналото велорали "Черни връх" поради пълното изпаряване на Ъкъла и предоверяване в мекото колело по време на спускането. Пък и никакъв акъл нямаше да ми помогне за начина, по който да падна, защото дори не разбрах кога се озовах на земята. И само късметът ми помогна да не си глътна езика, а само половин минута да се опитвам да си отворя дробовете, защото надали много хора знаят какво да правят и как да спасят живот при такава ситуация, макар че 10 секунди след падането до мен имаше човек.
Та така, не обичам да падам, затова и не карам толкова безрасъдно, че да са ми сигурни паданията, пука ми че няма да си вдигна много нивото и сега ми е кеф, защото ей така става белята. И компанията е много задължителна, жалко че това не винаги е изпълнимо.