Няма как не се съглася, че и двамата сте абсолютно прави във всичко, което казвате по въпроса за компанията. Затова мисля, че въвеждането на определени правила и спазването им задължително от всички по време на прехода, ще внесе някаква дисциплина и ще елиминира някои възможности за възникване на спорове. Такива правила биха могли да бъдат например:
1. Преходът трябва да бъде изминат за максимално кратко време. Тук презумпцията е, че за 30 дни всеки може, ама са малко хората с толкова свободно време
С оглед на това, че Светльо и Зарко са го минали за 12 дни в хубаво време, но са се губили на места, аз предлагам това време да бъде 11 дни пак при хубаво време. Очакването е, че ние няма да се губим толкова, тъй като се работи по въпроса за ориентиране с помощта на GPS с вкаран трак на маршрута. Естествено, при лошо време, дните ще бъдат повече.
2. Сутрин тръгването е в момента, в който пътя, препятствията по него и маркировката се виждат добре. Това като астрономически час отговаря горе-долу на 5-5.30 ч. и при хубаво време не подлежи на обсъждане. Изискването за ранно ставане и тръгване на преход е стандартно за туристите по Ком-Емине.
3. Всички трябва да са настроени и екипирани за спане на открито, така няма да сме зависими от хижите. В хижите можем да хапваме, да се къпем, да си изперем нещо по време на почивките, но ако има още време и сили за продължаване на прехода през съответния ден, желанието за спане под покрива на хижата не трябва да пречи и да се превръща в обект на спорове. Естествено, ако крайната цел за деня е съответната хижа, може да се спи в нея.
4. По време на нормален дъжд движението да се продължава с бутане и дъждобрани. По време на силен дъжд, буря или при наличието на светкавици и гръмотевици, движението по маршрута се спира и се слиза от билото. При такива условия безопасността е на първо място и „геройствата” са за собствена сметка.
5. Спазване на програмата минимум. Това означава да се изготви предварителен график за движение с обща продължителност 11 дни, който да се коригира само при лошо време или други извънредни обстоятелства. Този график е задължителен за всички, т.е. ако според него в деня Х трябва да се стигне до хижа Y или мястото Z, и времето е хубаво, то за съкращаване на маршрута без много основателна причина не може да се говори. Ако някой няма физическата възможност да издържи на темпото и неговите сили отговарят например на 15-дневно преминаване, да не се надява, че групата ще се влачи само заради него. Във връзка с това е необходима добра физическа подготовка, която е добре да се започне няколко месеца преди самия преход. Простата сметка показва, че ако маршрутът е 700 км, то средно на ден трябва да се изминават по около 64 км, от които около половината са бутане и тук-там носене. На практика някои дни може да се изминават и 30 км, а в други над 100 км, зависи от релефа и времето.
6. Движението да става само по маркировката. Това означава, че когато маркировката сече някои завои на пътя например, колелото се бута по храсталаците на маркираната пътека без мрънкане, а не се продължава по пътя, освен ако по пътя растоянието е горе-долу същото и отклонението от маркировката е съвсем минимално и за кратко време. Допустимо в такива случаи е разделяне на групата на две по желание, като едните минат по маркираната пътека, а другите по пътя. Времето за преминаването на групата по маркировката се приема за „правилно” и ако другите, които са по пътя, пристигнат по-рано, чакат, без да мрънкат. Ако те се забавят, нямат право да се сърдят и после трябва да наваксват. Тук презумпцията е, че Ком-Емине е точно определен маршрут, на който е нанесена маркировка и целта е да се мине по нея. В противен случай няма какво да се мъчим по чукарите, по-добре да си минем по шосето и така хем ще пристигнем много по-рано, хем ще е много по-приятно
Единственото изключение от това правило според мен трябва да се направи за отсечката от х.Добрила до връх Ботев поради спецификата на терена и опасностите, свързани с преминаването й с натоварено колело (на гръб).
7. В случай на злополука преходът се спира. Продължава се, когато пострадалия е извън опасност, с или без него.
8. Ако групата се разделя, в отделните групички трябва да има поне по двама души. Ако някой иска да е сам по собствено желание, си поема изцяло отговорността за действията и оцеляването си и не може после да вини или упреква никого.
9. Всички правила могат да се променят при наличие на извънредни обстоятелства и постигнато съгласие от квалифицирано мнозинство от 2/3 от групата
Това ми хрумна като един „проекто-правилник” в момента
Ще добавям и други правила, ако ми хрумнат и ще променям тези, ако се налага вследствие на дискусията, която очаквам да се развихри
Щото българина по принцип не обича правилата и то това май е основната причина да сме на тоя хал
Ако някой смята, че наличието на такива тежки правила и темпото, което те налагат, ще убият удоволствието от прехода, аз бих искал да отбележа, че според мен в самия преход всъщност няма много удоволствия
Удоволствието е най-вече по време на подготовката и очакването за прехода, както и от момента на зърването на морето в далечината нататък
През останалото време са кански мъки, пот и изтощение до припадък. Но пък на някои, като мен, и това им харесва
Друго, което ми се ще да споделя и е важно в случая, е, че с оглед на по-бързото и по-леко преминаване на Средна Стара планина в участъка Кашана-Беклемето, там лично аз смятам да съм пешеходец. За това ще си подсигуря превоз на колелото с автомобил от едното място до другото. Мисля, че от разказа на Светльо е ясно защо, а и сам се убедих колко пречи велосипедът в този участък. Превозът може да извози и колелетата на другите участници при желание от тяхна страна.
Друго важно нещо е времето, по което ще се проведе мероприятието. Аз предлагам началната дата да е 15.07 с вариант за отлагане на старта с ден-два, ако е много лошо времето. Причината да предлагам точно тази дата е, че отдавна се е наложило в практиката този преход да се прави между 15.07 и 15.08 – тогава денят е най-дълъг и времето най-сухо. Е, с промяната на климата в последните години не са изключени и поройни дъждове точно в този период
, но да се надяваме, че природата ще бъде милостива към клетите болни на тема „Ком-Емине” и ще се държи както подобава по това време
Ако пък се случи аномалията и времето ни саботира тотално, то остава варианта мероприятието да стартира повторно през август. Другата причина за ранно обявяване на начална дата за тръгване е да могат работещите желаещи за прехода да си планират отрано отпуските.
Taurus13, много се радвам на желанието ти да ме придружиш за толкова много дни и дано да се получи
С оглед все пак на това, че преходът е доста далеч във времето, ти предлагам (на теб и на всички, които одобряват идеята), през пролетта или когато успеем да се организираме и при добро време, да направим някои опознавателни еднодневни карания по места с трудно ориентиране по маршрута. Такива места в Западния Балкан за мен лично са участъка преди Мургаш и отсечката Арабаконак-Чавдар. За първия маршрутът би могъл да бъде: с.Врачеш (отправна точка) – пътя към Ябланица до билото и пресечната му точка с маркировката на КЕ, оттам по нея до Белия камък и оттам вариантите са два – а) наляво към Зла поляна и Витиня без качване на Мургаш или б) надясно към хижа Мургаш, оттам с варианти към върха, Зла поляна и Витиня или от хижата към София по не знам какъв маршрут
Иска ми се да опозная по-добре тоя район преди да тръгна на прехода, за да не се бавя излишно на самия преход и да не ми се налага пак да слизам до оная река и после да бъхтя по газопровода, пък и маркировката така или иначе не минава оттам.
За Арабаконак-Чавдар за отправни точки могат да се ползват и Долно Камарци, и Буново, до които извозването може да стане с влак. Целта е да се намери маркировката в участъка между Стъргелската мандра и шосето от Етрополе до Бойковец. Тези еднодневни карания, освен за опознаване на маршрута, ще послужат и за опознаване на участниците и евентуално за елиминиране на част от проблемите, които могат да възникнат по-късно, по време на същинския преход. Ако някой изяви желание за участие в такива мероприятия, нека го сподели тук, пък като дойде време, ще се разбираме конкретно. После може да организираме пробни карания по проблемни участъци от Източна Стара планина, но те ще бъдат по-нататък и задължително без да се стига до морето
). На другия ден опитах да мина директно Кашана-Свищиплаз но пътеката изчезна в гората при едни морени и се отказахме-спахме до едни скали под в. Свищиплаз. Можехме да продължиме към Планински Извори но водата ни беше малко и трябваше да слизаме долу. 
. Много готини снимки. Колко кила ти беше багажът?
Но семейната ми половинка е категорична, че това повече няма да ми се случи, защото в противен случай последствията ще са страшни 
Така че силно се надявам някой от четящите тук (а те са много, за разлика от пишещите 
), който също има намерение да се разходи тая година по маршрута, да се свърже с мен да обсъдим мероприятието 
/, кой от работата, кой от нещо друго и на никой не му се ще това време да е било напразно... 
Между другото вече се регистрирах тук.
Не бих отказал обаче и компания, особено ако компанията има GPS 
