Да ни е честито!
Беше нереално, още не мога да повярвам какво се случва там! Отношението на персонала на лифта дори в дъжда и голямата кал беше повече от нормално, което на нас ни се стори ненормално, така сме свикнали

За кабинката само беше неприятно като я освиним, но първия път изметох голямата кал от пода на горната станция (помолих ги да сложат метла и лопата, самата станция беше скоро боядисана и много чиста, и те го направиха!), а следващия път поисках от долната станция парцал, имаха под ръка, и вече на излизане от кабинката я оставихме в идеален вид. Надявам се всеки да мисли и за другата страна за да сме в добри отношения, струва си.
В неделята, след като валя от обяд чак до към 4 часа, и вече всички се бяха разотишли, освен неколцина души, решихме за десерт да се качим на кабинка. Като стигнахме горе с Пешо, вече не валеше, въздухът беше кристален, а и слънце пробиваше! Настроението ни коренно се промени, и въпреки че бяхме мокри и кални и леко изстинали, всичко избледня. Десерта беше повторен само след половин час, когато осъзнахме че имаме време да направим още едно качване! Хамстера ще сподели повече впечатления със снимков матр'ял.
Предния ден за десерт врътнах от Ястребец до х. Мусала, направих малък обход през скалите нагоре (пеша) за разнообразие, видях пресни следи от ски в подножието на връх Мусала, а най-хубавото беше след това - от х. Мусала тръгва една невероятна пътека! Започва в алпийски поляни с големи скали по които се кара с кеф, а след това влиза в клекова част, кара се в тясна вкопана пътека, по която явно тече вода когато вали сериозно, и е само от камъни. кара се на 95%, но човек трябва да има голямо въображение за да види линиите и вариантите, за по-неопитните е 30-40% карането (в каменистата част) (субективно мнение) Там може и да се поразбутат някои камъни да поотворят пътеката.
По Мусаленска се развива огромна скорост, пътя е почвен с малко камъни, без коловози и ерозия. Могат да се направят много скокчета. Ако половината които ходим направим по 1 скок, този път ще стане интересен. Има мегдан за виражи със скок в края край пътя, където е издълбана почвата. Времето беше лошо и туристите бяха единици, но при хубаво време ще е добре да се кара с повече внимание.
Другата част, Ситняковския лифт, ни закарва в най-високата точка на курорта в тази посока. Освен трасето за екстремно спускане, което наистина е за ниво експерт, има и няколко пътечки, една от които нацелих и една ми беше много приятна, освен че имаше много клонки, които може да се поизчистят. Мисля да отделя и аз малко усилия и с една лозарска ножица и може би някой друг инструмент, да я "постегна".
Мястото е много притегателно, вече се чудя кога да отида пак. Колелото ми е за няколко ремонта, много ми се опъваше, беше го страх и не искаше да го карам, но с 2 спирачки с 5% накладки, без обтегач и верига, скъсани спици, спраскана броня на предната спирачка (която скрепих с огромно въображение) и жило за нея без 5 нишки, му се наложи да ме повози и през вчерашния ден, да се изкаля, да префучи през реката няколко пъти и да направи безброй скокчета