Да пребориш куче

[PtD]

Смятам, че раменните притектори помагат и за това, тъй като разпределят удатра на малко по-голяма площ. Ако е без протектор рамото е възможно силата на удара да се съсредоточи в много малка област и да достигне някъде критично ниво. То разликата межди счупване и несчупване може да се окаже много малка като сила.

Площта няма значение в случая - освен ако ударът не е върху и напречно на ключицата (много рядък случай). Това което обикновено се случва е, че човек си пада на рамото или се подпира на ръката така, че натоварването се опитва да го прибере към центъра на тялото, а ключицата се оказва точно на пътя, огъва се и... прас! Без екзоскелет трудно ще се предотврати.

[VGC]

Искам да съберем в тази тема идеи какви предпазни мерки можем да вземем за да си пазим раменете от травми.

Общо взето - да не караш колело. Срещу чупения на ключица не ми е известно да има каквито и да е било протекции. Все пак да сме благодарни, че се е счупила ключицата, а не се е извадило рамото, щото тогава няма оправия.

Ей това мнение откровено ме уплаши! Преди две седмици в полет усетих болка в дясното рамо, която впоследствие се оказа че е от увредени меки тъкани, след това изгубих управление и паднах. Нямаше ми нищо сериозно на пръв поглед. След това с едно момиче чакахме приятел, и се облегнах на кормилото, и си извадих рамото. Прибрах си ръката към тялото, и се намести. След това се прибрах, вечерях, всичко точно. Седнах да проверя 'фейса' и както си бях подпрял ръката на бюрото (лакъття ми беше някъде на нивото на рамото) и усетих как рамото ми хлътна и се извади. Болката беше доста по-голяма и не можах да си го наместя сам, та родителите ми ме закараха в Пирогов, докато аз буквално си носех ръката на нивото на главата. Там бързо минахме (може да са помогнали 'почерпките' за лекаря и сестрата, но както и да е) и ми казаха месец обяздвижване, и 2-3 без сериозни натоварвания.

А сега да ви питам - ще мога ли някога, да се възстановя напълно, и рамото ми да е като преди, без голяма опасност това да се повтори, или да продавам направо колелото, преди да съм си докарал още по-сериозно последствия И дали ако хвана някой спорт (плуване, фитнес, streetfitness) дори и след време ще помогне за укрепване на тази част, и дори на цялото тяло за да няма вероятност да последват още такива травми, защото съм си едричък - ~180см и 80-85 кг.

Благодаря за съдействието предварително, и се надявам все по-малко хора да пишат в този форум по такива неприятни поводи, и нека караме поне с минимална протекция и чувство за самосъхранение, че да намалим травмите при този така или иначе рисков спорт

[taurus13]

Доколкото ми е известно, трябва да укротиш топката поне за 2 години и ако имаш късмет може да не ти се вади ръката. Колкото повече се вади, толкова по-халтава става. Накрая се вади от нищо. Питай Антарес - той си има лична драма с подобен характер и сигурно знае повече.

[PtD]

Тук Antares има какво да сподели, но от моите разговори с приятели-ортопеди, а и потърпевши - горе-долу единственият по-сигурен начин е хирургически. Има разни упражнения за укрепване на рамото, но...

[VGC]

А ще може ли да споделите малко повече за това как може да се укрепне проблемната зона? На 15 съм и не искам цял живот това да ми пречи и да ме ограничава, въпреки че май така ще стане След две седмици махам шината, ще се пораздвижа и ще отида при лекаря да 'тестваме' рамото, и тогава ще го питам как стоят нещата.

Ще помоля и Антарес да се присъедини към темата.

[Iced Honey]

Еми хора, съжалявам за всички кофти случки на колегите тук и пожелавам възстановяване. При мен нещата се позакрепиха, има си болка при много резки движения, но оня ден в прилично темпо качих по маршрута на Велоралито до Момина скала, после обратно надолу, леко, без скокчета над напречните коловози.

Но идеята е друга, гледам за ключици иде реч. В моят случай при падането и концентрирането на тежестта в тая част са поддали и са се разтегнали връзките около ключицата до толкова, че от към страната на рамото тя леко се е преместила нагоре, примерно с няколко милиметра, което ако се загледаш в огледалото си се забелязва. Сега, това, което научих е, че е спорен момента дали в такъв случай трябва да те режат и оперират или да оставиш да зарастне тъканта, респективно костта, на чорчек. И двете може да са правилно решение. Професора в Горна баня каза - Момче (минал съм аз отдавна тази възраст ама нейсе), ако няма да се явяваш на конкурс за красота, не го мисли повече и недей да правиш операция - тъканта там и в двата случая ще се "втвърди" леко, не може да стане като ново каквото и да правиш.

Сега най-важното, и предполагам полезното, което искам да кажа - при такива проблеми се допитвайте задължително на няколко места, за предпочитане при специалисти, а не само при роднини, баби и приятели. Аз благодаря за препоръката от по-горе на колегата Даниел Панев - Заради него отидох и в Горна баня и се убедих, че там наистина е място, където хората се отнасят с много внимание и професионализъм. Хората са човечни и скромни, като попитах колко струва за прегледа, чак им стана неудобно да ми кажат 20 лева (пациентите явно си ходят през здравна каса). Ако имате ортопедични проблеми - не се колебайте да отидете на консултация или преглед там.

А за ключицата, дето казват - при велосипедистите тя си е консуматив

[andycu]

VGC: При подобни проблеми, с тъкани около ставите и самите стави, обикновено препоръчват раздвижване(постепенно) и укрепване на мускулите около проблемното място. А това е именно, защото никога не се знае кога, при някое натоварване, ще се появи пак проблема. И аз имам приятел с извадено рамо(и той като теб, на два пъти за един ден). Възстанови се, сравнително, за 2 месеца. Мина физиотерапия, но пък занемари тренировките след това и резултатът е налице(болка, понякога скованост и доста сериозна загуба на сила). С две думи, като се възстановят разстегнатите влакна, ще трябва здраво трениране за укрепване.
До автора:При такива дилеми(да има хирургическа интервенция или не) доста често избират варианта без операция, защото всяка такава идва и с риск да се засегне нещо странично(минимален, но все пак). Пожелания за бързо възстановяване! И макар и самият велосипедист да представлява консуматив в известна степен , нагласата да си ценим организъмЪ е доста полезна.

П.С:Позволявам си да давам мнения, защото и аз скоро минах и минавам през подобни не-щастия.

[PtD]

А за ключицата, дето казват - при велосипедистите тя си е консуматив

По-добре ключица, отколкото рамо, коляно, глезен или гръбнак.

[Iced Honey]

По-добре ключица, отколкото рамо, коляно, глезен или гръбнак.

Така е, но като сме на темата нека си припомним този стар познайник. Чак ме хваща срам, че се пребих като псе от едно псе и оревах орталъка

[Iced Honey]

И макар и самият велосипедист да представлява консуматив в известна степен...

И това е готин лаф Поздрави!

[taurus13]

Много пъти досега падам на рамена. Засега нямам счупвания и вадения, но доста съм си травмирал меките тъкани и си имам хронични възапаления някакви там, които ми пречат. Често ме болят нощем, не мога да работя дълго време с ръцете по-тежка работа и пр. ...дори и лицеви опори не мога да правя. Всичките ми падания са били с броня, но въпреки това травма се получава. Който квото да си говори, това е високо травматичен спорт.

[PtD]

По-добре ключица, отколкото рамо, коляно, глезен или гръбнак.

Така е, но като сме на темата нека си припомним този стар познайник. Чак ме хваща срам, че се пребих като псе от едно псе и оревах орталъка

Ти тези ги остави. Те са си професионалисти. От това си вадят хляба - и съответно, както се казва, "рисковете на професията". А ние освен героичен ореол ("имам тук извадено рамо", "тоя белег ми е от едно голямо падане", и т.н.) друга полза няма да извлечем. А като натежат годинките може и да си сипем пепел по главите, задето не сме били по-разумни...

[Skoinks]

Е, всеки такъв спорт си има рисковете. Просто количеството адреналин обикновено е правопропорционално на количеството травми.

[Antares]

Тук Antares има какво да сподели, но от моите разговори с приятели-ортопеди, а и потърпевши - горе-долу единственият по-сигурен начин е хирургически. Има разни упражнения за укрепване на рамото, но...

Оперативната намеса е когато вече рамото се вади от здрависване.

Реално, всяко следващо вадене на рамото го прави по-лабилно като става. Аз имам "щастието" да притежавам доста лабилни рамене, като малък съм изкълчвал (изваденото рамо се води изкълчено) при мятъне на камък. Вадил съм веднъж лявото и два пъти дясното, за сухата статистика. Лявото рамо, да чукам на дърво, не ми е правило проблеми, зарастна си добре, но при мен бяха три или четири месеца, през които доста трудно се раздвижваше, доста ограничени движения с него и почти никаква сила в ръката. Сумарно осем месеца ми отне, докато мога да ползвам рамото пълноценно. Това, реално беше добър знак - доктора ми каза, че трудното раздвижване означава, че рамото зараства здраво.
С дясното рамо направих сериозната грешка, да започна тренировки месец след махането на ортезата (първото вадене). Резултата година и половина по-късно го извадих, като нанасях кроше (спаринг). Истината е, че след такава контузия трябва да се кротнеш сериозно и да се пазиш, ако искаш да дадеш шанс на ставата да зарастне максимално добре (пълно зарастване няма, ставата остава по-слаба след подобна контузия).
Важно е раздвижването. На мен ми бяха дали четири упражнения:
Първите три са от наведено положение ръката виси свободно надолу, свита в лакътя под прав ъгъл пред тялото:
1. с другата ръка я движиш наляво-надясно (доколкото позволява болката)
2. с другата ръка я движиш напред-назад
3. с другата ръка я движиш кръгообразно в двете посоки. Средно по десет повторения на всяко от упражненията.
4. Заставаш обърнат с болното рамо към стена, вдигаш ръката си колкото можеш нагоре, така че да опре в стената и с пръстите "лазиш" по стената, повдигайки цялата ръка.

Като минат няколко месеца, взимаш гирички и почваш много леко и постопенно да натоварваш раменете. На мен ми казаха следните упражения:
С изпънати ръце вдигаш гирите пред теб (гирите насочени настрани и после гирите насочени нагоре). Като поукрепнат малко ставите - почваш същите упражнения (примерно месец-два по-късно), вдигайки настрани.
Доктора ми каза, че само мускулатурата може да ми опази раменете и то не напълно. Да, за халтави рамене е важно да има мускул отгоре. Доктора ми каза също, че упражненията с гирите трябва да ми станат ежедневно занимание. Сутрин ги правя, след като си направя цялостна гимнастика.

Превенция:
Преди всяко каране трябва да се направи хубава гимнастика. Хубаво трябва да се раздвижат всички стави - китки, лакти, рамене, кръст, таз, колена и глезени. От лошо загряло тяло може да станат доста бели. Също преди спускане - съкратено, но пак - рамене, лакти, китки, кръст и колене.
При падане е важно да прибереш ръцете към тялото. Развяващите се при премятане ръце, посягащи за подпора са си рецепта за травма. Ако не е много сериозно падане, протекцията може да свърши по-голямата част от работата. Аз извадих рамото точно защото при един летеж (по гръб и с главата надолу) посегнах да се подпра. При бойните изкуства доста добре могат да те научат да падаш, въпреки, че и двете ми вадения на дясното рамо бяха точно от спаринг...

Ако се сетя за още - ще пиша.

[draggerr]

Преди 2 години се изкачвах по един път (асвалтиран) беше към 7-8 вечерта и бях на фар, незнайно как 4 кучета излязоха от храстите и започнаха да ме гонят.Та ако имате такава ситуация има два варианта - 1 Или даваш всичко от себе си да избягаш без да слизаш от колелото или 2 вариант да спреш на място.В моя случай се напреднах и след 20 метра излезнах на равното и от там се отказаха...

[PtD]

Kaкто неведнъж сме коментирали, ако кучето е амбицирано (освен ако не е някоя мини-порода) - нямаш никакъв шанс да избягаш.

[sensation_blue]

Ще посъживя много стара тема, но не открих по-нова свързана с кучетата. Това, което ще споделя касае най-вече овчарските кучета, но се отнася като цяло за всички, които пазят територията си. Т.е. почти всички, които биха ти скочили, заради това, че минаваш от там.
Току-що излъчиха този епизод на Do or Die (Сега или Никога) по NG:
http://channel.nationalgeographic.com/c ... g-canines/

В тази поредица дават 3 възможности, като ти трябва да избереш как да постъпиш - ако постъпиш грешно, си аут
В случая въпроса беше "Какво да направиш при среща с много агресивни кучета?", а трите възможности:
А) Опитваш се да избягаш
Б) Държиш се агресивно
В) Лягаш на земята за да им покажеш, че не си им враг

Отговорите:
А) Грешен отговор - Обикновения велосипедист не може да избяга на куче, така само събуждаш инстинктите му да те преследва. Развиват до 50-60 км/ч. В някои случаи това е възможно разбира се, случвало ми се е често при спускане и когато кучето не ми е на пътя, да успея да избягам, но като цяло риска е много по-голям.
Б) Правилния отговор - държиш се агресивно (крещиш, викаш, псуваш, посягаш или даже тръгваш срещу него и т.н.) и добавям от мен: бавно отстъпваш или се оттегляш от мястото, като се браниш с колелото си.
В) Грешен отговор - Ако са агресивни, заради това, че бранят територията си, те искат да те изгонят от нея. Да легнеш там, означава: Първо: че искаш да стоиш там и второ: възприемат те като жертва и те нападат.

Тук искам да вметна и това, как са ни учили да се пазим от мечки. Точно каквото е описано в третата възможност.
Чудя се обаче, дали винаги е добра идея да се проснеш и да си скриеш главата и да не мърдаш, защото е възможно и мечката да брани територията си. Казват - никога не трябва да викаш и крещиш на мечка, но дали понякога това не е правилния вариант? Като цяло е добре да се познава психологията на различните животни, но и да можеш да преценяваш на място какво да направиш. Все пак повтарям - бягството е един от най-глупавите начини и най-опасните.

А това е оригиналното видео от случката, в случая е постъпил правилно, но е имал и късмет:
https://www.youtube.com/watch?v=pLi4619vwAU
Байкъра е много прав, като вдига скандал на собствениците и ви съветвам ако имате такъв случай да си поприказвате сериозно със собственика (ако има такъв), че можеш да го осъдиш и т.н. заради това, че е пуснал кучето си. В случая с бездомните може пък да се пише жалба до общината. Крайно време е да се вземат мерки с бездомните кучета, защото тук буквално бях забравил какво представляват глутниците, докато не се озовах наскоро отново в столицата...

В крайна сметка при планинското колоездене е неминуемо да се сблъксваме и с овчарски кучета из Балкана, затова и споделих с вас това.

Поздрави!

[Vorac]

http://bicycles.stackexchange.com/quest ... im-touring

Приетият огговор съветва да легнеш ниско, снощи гледах някакво научно-популярно предаване да се браниш с байка ... но пък на филмчето акттьорът държеше колелото за гумите, а аз бих го държал за вилка и сийтстей, като стена.

И това е само началото от темата за кравите, конете, овчарките, овчарите и други животни или хора любители на ракията за закуска.

[maionezata]

Ебати шокиращото видео. На мен ми се е случвало същото, само че с 4 кучета, и то на някво шибано поле, не бях с колело.
Три от четирите кучета бяха много агресивни, заобиколиха ме, аз тогава не бях чел такива съвети и просто отстъпвах назад и им говорех тихо. 3-4 минути ме заграждаха, аз се чудех кое да гледам, накрая едното се спусна и се опита да ме захапе и тогава явно вече някакви инстинкти за самосъхранение заработиха и закрещях като побъркан като последна реакция и те се укротиха.

Не мисля, че има универсален съвет в такава ситуация, всичко зависи от самите кучета.

Втората ми случка подобна е пак с 4 кучета, вече на асфалтов път, минавам с колелото и те ме погнаха. Мислех, че ще се измъкна, но ме настигнаха за отрицателно време, едното се опита да захапе задната гума, а едно от тях незнайно защо се опита да ме изпревари. Не знам как се получи, но с предната гума го закачих, премазах му задника и изхвърчах от колелото. Луд късмет, че си паднах на раницата, а не на главата, защото бях БЕЗ КАСКА...В момента в който бях на земята вече си мислех че ще ме разкъсат, а като се обърнах тях ги нямаше. Явно са се уплашили.

За мен единствения съвет ако ви скочат в движение е да пробвате да си паднете на раницата, ако има възможност. Останалото е просто въпрос на късмет.

[ЧестоНеадвкватен]

Освен да се изтрепат друго решение няма.

[taurus13]

Бе има разни лесни решения за кучета. Ей един познат едно куче му скочило и той си извадил личното оръжие и го застрелял.

[penmark]

Лесно за който има оръжие.
Миналата седмица един еднометров звяр беше застанал посредата на един черен път, отляво ограда, отдясно ограда и тръгнах да го заобикалям, почна да ме ръмжи и ме захапа за шпайка. Падна ми сърцето в гащите и викам "айде стана квот стана", и от някой двор стопанина му го извика и то зе, че си тръгна. Добре, че ме захапа за шпайка и добре, че шпайка е корав. Ако беше ме захапал за сухожилието или за прасеца направо нз. Ама не съм се разправял, аз се оплаших и си плюх на петите.....

[Boyan1984]

Гадно е с тия песове. Мене всеки ден си ме гони едно ама само на спускане, пък там откъдето се спускам вече съм с много голяма скорост и е много забавно да го гледам как се спуска и гони донякъде ама се отказва. Той е един малък, ама иначе много зъл

[cyclopz]

По моя обичаен маршрут на 4 места има глутници от 3-6 кучета, и си е като тото коя ще ми скочи днес. Направо съм събрал някаква черна злоба и омраза към тия тъпи животни. Единствено понеже наистина нямам никакво време за глупости, не съм се заел да им се отблагодаря по някакъв брутален начин. На жената купих кучегон, едно устройство колкото кутия цигари, но доста по-тежко - сега го нося с мен и върши доста работа. Щом натисна кочето, и гадните животни се обръщат и си отиват. Има само едно, най-злото и най-тъпото, което се озлобява повече, но нямам против.

[subritual]

Гледам дечурлигата колко са неадекватни. От изчетените скорошни постове се убеждавам,че има плавна деградация. Детските години и контактуването с животни не могат да бъдат заменени със съвети от телевизионни предавания.

[evin]

Аз с кучетата прилагам 2 тактики:

1. Когато знам къде стоят в засада или ги виждам отдалече - засилвам максимално, покрай тях минавам на спринт. Ако искат да ме гонят.
2. Ако ме изненада зад някоя кола/къща и нямам време да набера, заковавам рязко със задна спирачка с максимални звукови ефекти с гумата. Кучето в 90% от случите изчезва или се дръпва.

В останалите 10% (кучето остава на място агресивно), търся камъни, дърво или друго подобно нещо и го атакувам. Дори и най-смелите псета не издържат атака. При глутница ползвам велосипеда за щит, стоя зад него. Това съм го прилагал в миналото, от 2 години карам с мини спрей с капсицин Sabre Red, който е компактен, лек и върши работа за всякакъв тип нападатели.

[dijec]

На скоро... (даже постоянно) ме гонят кучета с колелото, последния път бях пеша ходих да бягам извън населени места по някви черни пътища и ме погна 1 голяма кавказка овчарка който ги знае се сеща ... беше вързана със метален синджир и като се засили го скъса от средата и така към мен.Със всичката си злоба,иии в момента който си помислих край...тоя път ще ме изяде от страх ( а по принцип не ме е страх от кучета но това беше.....) се развиках със все глас и тръгнах към него бях готов да го ритна с еленски в тиквата огромна и то остана като вцепенено спря се на място. и бавно се отдръпна на зад, зад мрежата от която изскочи и продължи да ме лае от там .. .Точно в тоя момент явно притока на адреналин спадна и краката направо ми омекнаха ,НО БЯХ ЩАСТЛИВ ! от тогава си нося камък средно голям в джоба.
Относно ключица на скоро правих 3 предни салта на асфалт през рамо без протекция .. паднах с 35км/ч (бавно) разминах се само с 2 седмици обездвижване не беше счупено нищо но ортопеда ме посъветва след направена снимка да не вдигам известно време тежко. Сега сериозно се замислям за всякакъв вид брони по мен защото..... секунда невнимание и после ....сещате се .

[ivannik]

На скоро... (даже постоянно) ме гонят кучета с колелото, последния път бях пеша ходих да бягам извън населени места по някви черни пътища и ме погна 1 голяма кавказка овчарка който ги знае се сеща ... беше вързана със метален синджир и като се засили го скъса от средата и така към мен.Със всичката си злоба,иии в момента който си помислих край...тоя път ще ме изяде от страх ( а по принцип не ме е страх от кучета но това беше.....) се развиках със все глас и тръгнах към него бях готов да го ритна с еленски в тиквата огромна и то остана като вцепенено спря се на място. и бавно се отдръпна на зад, зад мрежата от която изскочи и продължи да ме лае от там .. .Точно в тоя момент явно притока на адреналин спадна и краката направо ми омекнаха ,НО БЯХ ЩАСТЛИВ ! от тогава си нося камък средно голям в джоба.
Относно ключица на скоро правих 3 предни салта на асфалт през рамо без протекция .. паднах с 35км/ч (бавно) разминах се само с 2 седмици обездвижване не беше счупено нищо но ортопеда ме посъветва след направена снимка да не вдигам известно време тежко. Сега сериозно се замислям за всякакъв вид брони по мен защото..... секунда невнимание и после ....сещате се .

Бял дроб сварен във антифриз,нарязан на парчета да има за всички.Едно ефикасно решение за разчистване на пътищата.Майната и на Бриджид Бардо.

[evin]

Кучетата не са виновни, виновни са техните стопани и хората, които трябва да се грижат за безстопанствените кучета

[Use.Less]

Единствения начин да се справиш с освирепели кучета е да си агресивен и ти към тях - ръмжене, викане, крещене, с лице към тях, замаси... Дори и да са глутница (макар, че се самонахъсват) пак би свършило работа. В редки случаи може леко да се отстъпи назад (задължително с лице към него и да му се говори спокойно), ако сте в негова територия, защото единственото, което иска то е да ви изгони.

Към Бистрица след Сименово на може би километър има едни кучета, на мен едно там ми изскочи из невиделица от един двор и ме подгони, добре че се отказа да ме гони. Освен това да се внимава при спускане пак там, защото те имат навика да изхвърчат на шосето и ако е хлъзгаво и има коли... може да стане много много лошо.

Но като цяло трудно може да се избяга от куче, ако решиш да въртиш и то с байк... Кучетата могат да развият до 50км/ч и не е за вярване как един ситен дребосък ме погна по един баир надолу към гара Бов, при все че карах по инерция с около 35 - 40 сигурно, та се наложи и да въртя надолу стабилно, а то не се отказваше и тичаше редом до мен.