bullerspike написа:виждам че доста хора карате сами.
като започнахте да карате сами чуствахте ли се като идиоти.
днеска отидох до твърдица(това е 30 км в едната посока) и по едно време се питам ко прая тука бе?
За мен карането сам в Балкана е нещо естествено. Случва се да предприемам 100 километрови карания по цял ден в планината. Това се получава, защото не винаги има кой да дойде с мен, не винаги има желаещи за маршрута, който съм избрал, а пък много ми се кара по него. Не знам защо си се почувствал идиот като си карал едва 30 км сам, но предполагам, че този тип каране не е за теб. За да караш сам в планината, се изисква смелост, известна доза авантюризъм, страстно желание за каране и приключения, умения за ориентиране (ако е непознат пътя). Поемат се повече рискове, но пък и тръпката е по-голяма така. Научаваш се да разчиташ само на себе си и да си независим, а това е полезно. Също така си свободен да правиш каквото желаеш.
Карането в група е забавно и приятно разбира се, ако хората са печени и с чувство за хумор. Повечето карачи са такива, с някои изключения. Ако обаче някой от групата е със скромни физически възможности и кара бавно, то всички трябва да караме така, за да не се делим. Това не ми допада, но не ми е проблем, защото винаги може да карам сам и с каквото темпо искам. Да си сред карачи също е полезно, защото се завързват соц.контакти, запознанства, обменя се опит, преживявания, идеи.
. кадето живея в момента НЯМА байкари и ..... много ми е скучно . Но пък когато ми се въртят повечко педали си вземам девойката на рамката и си бръмча 
)...Затова гледам да карам по оживените пътеки в ранните часове докато още няма много хора.
