bikezilla написа:Често казано, малко ме съмнява промените в този закон да са провокирани от "шампионските изпълнения" по пътеките.
Въпреки че, на теория би трябвало да има логическа връзка м/у двете, на практика силно се съмнявам, че изработилите закона са запознати с този проблем.
Вярвай ми, запознали са се - казвам го със 100%-ова сигурност.
Въобще недейте да си мислите, че съставящите законовите текстове нямат връзка с реалността и проблемите в нея.
Това е закон за горите и целта му е да уреди именно тяхното стопанисване, затова и конкретиката в него е насочена в такава посока. В изработката на законопроектите участват хора, които са много навътре в материята - надявам се не бъркате гласуването на законите в НС с тяхното текстово написване. В писането на законите участват специалисти и заинтересовани граждански сдружения, които са привлечени като консултанти. А също така винаги има и влияние на лобисти за определени по-тесни интереси, въпрос на организация всъщност.
Туризмът в планините се урежда и от други закони - напр. Закон за защитените територии, Закон за туризма и дори Закон за движение по пътищата и др.
Както и да е, при по-внимателен прочит на проектозакона, нещата не изглеждат толкова обезсърчителни за велотуризма.
Да, не може да се кара навсякъде, но това именно така и трябва да бъде - то е същото както в резерватите пешеходният туризъм е допустим само по маркирани маршрути.
Нека отново цитирам следния текст от Чл.146:
(5) Управлението на велосипеди, както и ездата в гората са разрешени само по горските пътища и по обозначените за целта трасета. (Това според мен е текст, който цели да защити гората от неправомерен и неограничен достъп, както и горската настилка от ерозия - за конските копита е ясно, но има велосипеди и Велосипеди, както и разни стилове на каране, някои от които наистина са увреждащи. Мярката е рестриктивна, но се дава възможност за излизане от ужасните горски пътища чрез обозначаване на нови трасета.)
Следващите два текста са от Чл.147:
(1) Забранява се движението на пътни превозни средства и ездата по обозначените туристически пътеки, освен когато трасето на туристическата пътека съвпада с горски път.(предполагам, че този текст цели да опази както пътеките от ерозия, така и самите туристи от непосредствената опасност и неудобство, каквито могат да създадат копитните и велосипедистите).
Следващият важен текст е този:
(2) Обозначаването на нови туристически пътеки и трасета в горските територии се извършва със съгласие на собственика, съответно на лицата, на което територията е предоставена за управление.(което означава, че обозначена туристическа пътека и велосипедно трасе не са взаимно изключващи се понятия, ако бъдат маркирани като споделени такива - според мен такова споделено маркиране се позволява от Чл.146 (5), а в текста на Чл.147 (1) не се споменават изрично велосипедите в групата на ППС, но ако се приеме такова включване, тогава би било удачно текстът да се допълни с думите: "или с обозначено трасе").
Въобще, законът не може да бъде напълно изчерпателен и затова детайлизирането на регулацията се оставя за развитие в правилници и планове за управление с локално значение. Такова е например изборът на маркираните трасета.
Тук аз виждам една по-голяма и отговорна роля на клубовете по планинско колоездене за канализиране работата с институциите. Членска карта в такъв клуб съответно би трябвало да дава някои договорени предимства.
Във всички случаи обаче трябва да се даде време за реакция, защото в момента дори не е съвсем ясно кое точно е горски път по номенклатура и инвентаризация, а маркираните велосипедни трасета (има ли изобщо такива официално) са изключително недостатъчно за какъвто и да било велотуризъм.
|| 
,
