Не спaх добре... още с влизането ми в чувала усетих, че не съм сам. Няколко бълхи се настанили вътре и алчно хапеха опитвайки се да ме изгонят. Все пак си е мое... Ще ме изтърпите за няколко часа или аз Вас. След многото уговорки и разправии се събудих сутринта, когато минаваше 8.00 ч. и то единственно заради бързият влак с машиниста, машинииистааа .... Чувствах се гроги, нямах и апетит - не е за вярване. Нужни бяха 30-на мин. да се приведа във вид готов за каране, разделих се с бандата и засилих нагоре към неизвестното.
На Грамадлива нямаше никой, а Химик я подминах без да спирам и за секунда, тъй като от нея до прохода са по-малко от 10 мин. С едночасово каране, повечето по черен път се озовах на т.нар. Хаинбоаз. Маркировката наистина е добра, а за мой късмет по пътеката бяха преминали моторетките от някое състезание. Благодарение на тях и никой друг пътеката беше в отлично състояние – никакви бодящи храсти, високи папрати и т.п. гадории растящи в Източният дял. Нямаше изровени места или коловози, както много хора обичат да си измислят. Поне 100 пъти съм им благодарил през този и идните дни - разчистена пътека и доп. маркировка. В противен случай храстите и сухите, нападали клони щяха да ми създават с колелото огромни проблеми.
На Хаинбоаз можех да похапна, карането ме върна в добре познатият режим. Маркирах си едно от заведенията, на чийто маси отпред имаше седнали с по една “Арианка” двама в напреднала възраст чичета и видимо не се притесняваха, че бутилката се стопля бързо в този пек. Взех 3 банички и седнах за тройка билот. Оказаха се текущите хижари на двете хижи покрай които минах, седнали за “кафето” преди да отварят обектите си – петък е. Казаха, че ако няма предварителна заявки са там единственно от петък до понеделник.
След десерта си поръчах допълнително 2 порции скара с пържени картофи - щях да нощувам насред пущинака. Изпих айрянчето и станах да се поразбутам по отсрещният стръмен, но къс баир. Качих го лесно и от там като се заредиха полегати слизания и качвания по тревист коларски път през поляните, та чак до порутената дървена колиба, където спях за оглед. Пада се около 1ч до 1ч и 30 мин от прохода. За посоката след бараката имаше писано имаше писано по-рано из темата. На нея има табела, но тя след срутването сочи в грешна посока... умната тук да не се подлъже някой. Продължава се по пътя, от който се идва. След не особено голямо разстояние има отбивка в ляво + маркировка от моторите. Продължава се по нея и след още малко се достига изоставеният з.Бутура(в ляво). Района е много пуст и горист, в близост има чешма. Малко по-нагоре, по продължението на пътя има друго отклонение в ляво водещо към следващият заслон Караиваново хорище. Той беше заключен и сериозно обрасъл с треволяк, не видях да има вода наоколо. Поразгледах малко и подкарах през гората към х. Буковец.
това е терена през целият ден
Горите в тези райони са широколистни(букови), хвърлящи дебела сянка с много шума и сухи клони. Моторетките бяха натрошили клонака и горе –долу отъпкали шумата, това ми позволи да се насладя повече на карането и да не следя непрекъснато за маркировка. Терена позволява поддържането на висока средна скорост и ето, че към 13 ч. достигнах чешмата над х.Буковец. Пих от студената водица и вкарах една вафла за отскок. При чешмата бяха и 3-ма туриста от Русе, отседнали за почивните дни на хижата. Предният ден си направили разходката до х.Чумерна съвета им бе да не минавам по маркираната пътека, че имало много дървосекачи с обкръжаващата ги техника. Видяли голям зор на отиване понеже циганята с всичката си простотия минавали умишлено близо до тях и на връщане минали по пътя въпреки неудобното за ходене шосе. Доверих им се и поех към х.Чумерна избягвайки класическата маркирова. По пътя срещах на няколко пъти от въпросните камиони носещи след себе си стабилно количество пушилка. Минаването по шосето е груба грешка ! Невероятно скучно със загуба на височина, в резултат на което последните 2 км. са гадно изкачване. А, може така да ми се е видяло тогава, защото вече бях вълчи гладен и нямах търпение да се докопам колкото се може по-скоро.
След близо 5 ч въртене от Хаинбоаз(90%) бях на х.Чумерна. Докато хижаря приготвяше обяда направих справка с картата за предстоящият път и по специално за евентуални места с вода, където да нощувам. Най- привликателното беше района при Изворите на р.Камчия. Те обаче са на голямо разстояние, приблизително 6 ч. според картата. Предвид, че в момента е малко след 15 ч. изглеждаше да съм без никакви шансове за достигане преди залез. Не ми оставаше друго освен да си хапна прилично тук, да взема максимално вода и продължа нататък докадето ме застигне вечерта.
Минаваше 16.00 ч., когато тръгвах от Чумерна, избирайки по-бързият вариянт с подсичащата едноименният връх пътека. Преминава се през няколко морени, по които имаше следи от моторите. Имаше и радост, след като те са минали това означава, че отново ще съм на добре отъпкана пътека този следобед. След морените пътя минава между гъсто растящи млади дървета, толкова гъсто че напълно е възможно да се забие кормилото в тях. По стеблата имаха нанесени начесто с червен спрей знаци под формата на точка. Пътеката е игрива и скоростна, особено където точките са на гъсто - алармиращи опасност. Има какво да се научи за маркирането от мото братята. Този участък свършва преди да се събере пътеката с другата идваща от върха. Двете се сливат в широк път с хубава черна пръст, носещ със себе си адски много скорост. Следваха бързи спускания и кратки качвания, пак спускане и още едно... поддържах страхотна скорост. На няколко пъти усещах, че карам доста неразумно увлякан от скоростта. Намалях малко и след известно време се намирам пак с пълна газ. Записах едно падане, естественно: в краят на пътя чакаше остър десен завой с обратен наклон, влезнах му на скорост описвайки възможно най-широката дъга, перфектната траектория кракът изнесен в положение “само ми ела”, неработещи спирачки. Точно по средата колелото липсваше под мен, избяга като опарено. Две кълбета и го настигнах. Имах леко охлузване на левият лакът и след 5 мин. се носех надолу с пълна газ. Предполагам АТВ-та го взимат с дрифт и от това целият беше с рохка пръст, все едно има пясък(това го видях по-късно). На Агликина поляна спрях за снимка, в близост имаше лагер на цинги с някакво крещящо куче пазач. Това е всичко което помня за отсечката Чумерна-Вратник – газ до дупка, най-продължително и скоростно каране за КЕ.
Отбих се за лимонадка в кръчмето на прохода Вратник. Две баби нагъваха кебапчета и гледаха “Листопад” . Мястото предлага храна и др. за нуждаещите се, предполагам може да се разчита на него. За 10 минутно въртене по асфалта щях да бъда при Изворите на Камчия. Не е за вярване само преди 2 ч. незнаех из кой пущинак ще ме настигне луната, а сега 10 мин и ще пия студена водица от р.Камчия. По пътя към пр.Железни врата се разминах с камион - отново дърводобив!? Това не е добре... има ли дървен сеч има и цинги, има ли вода ще има и колиби, а нали планувах да нощувам тук. На последното качване, преди поляната в местността на изворите и порутеният з.Вратник ясно можех да чуя гласовете им – джакпот, голямо племе. Реших да се разположа на криво място в противоположният край. Запътих се натам и какво да видя ... група бели хора и 3 коли, разпъващи или събиращи палатки - вероятно поради същите причини. Наближавайки видях, че беше второто - подготвяха се за нощувка. Ей това ако не е късмет, няма да съм сам сред цингите. Надявах се да нямат против да споделя вечерта с компанията им. Първоначално май успях да ги изненадам с появяването си, но въпреки това бяха любезни и не ми отказаха.
- Няма проблем, само си намери място за палатката, че ние сме с три!
- О, не се притеснявайте, аз ще съм на открито до някое дърво.
Последваха погледи, от които си помислех : Размина ми се с поканата!
Уви, късметлият бях! Все още нямах вид на психо...
Оставаше час и нещо преди стъмване, започнахме да събрахме дърва и леко по-леко се приготвяхме за джумбарето. Напалихме големият огън и седнахме покрай него да се опознаем. Бандата беше голяма – 3 семейства с деца. Бяха от Сливен, дошли сред природата за почивните дни -много приятни и добри хора. Гостиха ме с вкусна вечеря и доволно количество студена бира. Вечерта се изниза неусетно в разкази и смях под фона на приятна музика, идваща от близката кола. Беше толкова приятно, че не исках да си лягам. Накрая, след множество отлагания към 2 ч. ги оставих да пазят огъня и се забих до близкото дърво.
GPS трак --> Тук