от ^_WhitE_DeMoN_^ » Пет Апр 12, 2013 10:22 pm
И днес подължавам да съм във филма, след вчерашното ПТП на велоалея, този път станах свидетел на въоръжен обир...
Докато се прибирам от поредното каране на Витоша и кротко си карам по велоалеята на бул. "Евлоги и Христо Георгиеви", малко преди кръстовището с ул. "Шипка" - чувам женски викове, в първия момент не разбрах какво става и след като видях, летящото от моста на канала през булеварда едро копеле в тъмни дрехи, качулка и чантичка през рамо - помислих, че е семеен скандал.
Миг по късно успях да различа репликите "Помощ" и "Обраха ме" от отсрещната страна на канала, веднага ми изплува картината - момиче, обир, вероятно от спирката, чанта (или телефон/портмоне ?)...
Докато всички наоколо блееха и хората от спирката гледаха безпомощно, решението дойде бързо - след него !
Свих от алеята и се хвърлих през булеварда, преследването започна по ул. "Професор Асен Златаров", докато се опитвах да избегна насрещно задаващия се рейс, с крайчето на окото долових, че има поне още един преследвач - но аз имах преимуществото да съм на колело, с SPD-та и окачване с което мога да мина през всичко...
Не след дълго, извършителя прояви признаци на умора и забави темпото, а аз се развиках строго "Стой!", "Пусни чантата!", "Стой на място!", "Хвърли чантата!"... Но говедото явно беше решено да не се разделя с плячката си - спря, обръна се и мъмрейки се насочи към мен... пък аз бях направил грешката да спра.
Какво очаквах ? Да ми предаде чантата доброволно и да ми се извини ?
Последва удар право в лицето ! Сринах се на земята с всичките ми "преимущества"...
Преследването продължиха двама пешеходци, единия от които даже успя да ме попита - "Добре ли си?", на което аз отсякох - "НЕ!", докато се опитвах да разбера дали това по ръкавиците ми е кръв и дали са ми цели очилата...
Оказаха се учудващо здрави и с минимални щети, аз бях с каска (която не помогна в случая, друго си е фулфейса) и излишно количество за града протектори - които намалиха значително натъртванията.
Заех се да си събирам мислите и "преимуществата" от платното, като през това време се появи очевидец на станалото, който с обяснението, че преди се е занимавал с бокс, се зае да ми оцени състоянието и ме накара да броя пръсти.
Миг по късно се появи и очевидка с МПС, която през цялото време е била зад мен, но вииш ли, било й трудно/страшно да последва извършителя с колата...
Поне предложи да ме откара ако имам нужда от медицинска помощ.
Върнах се към източника на женските викове, оказа се, че е ограбен магазин, а продавачката просълзена обясняваше как й бил насочил пистолет, там се срещнахме и с другите двама преследвачи, които за съжаление не успяха да го хванат... С взаимни спомени установихме, че не е бил с ръкавици, а захвърленото оръжие е намерено от единия преследвач.
Остава да се надяваме на органите на реда, които аз за съжаление не дочаках, по сложни за обяснение причини и ползи...
Замислих се, че ако се повтори, ще постъпя по същия начин ! Аз съм твърдоглав... дано го боли ръката, докато му я закопчаят !
Пък аз ще пропусна няколко карания =)