от Diabolikkant » Сря Дек 10, 2014 7:21 pm
Я да се прехвърлим тук с дискусията. Абе да ви кажа след последната ми среща с куче, трябваше да давам пари на шивач, да ми зашива крачола, още пари за нов протектор за крачол, защото стария беше някакъв от тия пласмасовите, който беше сдъвкан заедно с крачола ми, а и падане с 20 - 25 км/ч заради едно животно което е решило че не му харесват велосипедите.... нямам нищо против да му измия лицето един път, и да знам че повече няма да ме закача, от колкото да го заливам с вода и прочието само да го дразня и ядосвам още.
Освен това ми се е случвало и да изненадвам куче, примерно завивам и на изхода на завоя - изненада - куче, и кучето да подскочи стреснато от ставащото, и да не ме подгони, и да не ме лае, тогава и аз си го подминавам, без да му обръщам внимание без да го пръскам със спрейове или с вода. Иначе често ми се е случвало, улично куче да подгони друг байкър пред мен, тогава просто се засилвам и забивам предната гума в кучето. Резултата е същия като със спрея, другия път кучето бяга, защото е научено че от заяждане с велосипедисти боли.
Изключения правя, ако има малки бебета на улицата и майката водена от майчински инстинкти, си пази бебетата, тогава не съм агресивен нито към майката, нито към бебетата, и търся мирни решения като слизане от байка, бутане, смяна на посоката, минаване по успоредна пряка. Иначе на улицата където работя имаме едно женско куче, казва се рижка защото е рижаво, рижка имаше много малки, ама никога не ми е налитала, спирал съм с байка, и виждам как рижка идва мирно, прибира си малките от улицата, и не ме лае не ме напада, въпреки че си пази малките. когато ги прибере минавам бавно и тя само ги пази да не излезнат. често ми се случва като свърша първа смяна в бакалията, да взема някой кренвирш който не става за продажба, и да го обеля и да го дам на рижка, защото от както и пораснаха малките, винаги идва да се радва и да се закача приятелски. Рижка в последствие научи малките си да не лаят по колелета, и общо взето глутницата на рижка са 9 кучета, и нито едно не лае по никой велосипедист, и всеки велосипедист който идва в квартала, се шашка от глутницата, но после вижда че глутницата не му обръща внимание, и той си яхва байка и си минава необезпокояван, не го гонят не го лаят, не го хапят. Абсолютно всеки велосипедст минава необезпокояван, от глутницата на рижка.
Идеята за колчето ползвано като палка ми хареса, макар че аз в разправията си с разни "природозащитници" имам друга форма използване на байка като оръжие, подминавам го, обръщам, превключвам на най-бавната предавка която има байка и спирам плътно в него, докато върви разправията, си повдигам десния педал, защото при мен десния крак е водещият и по-силният и когато ми посегне, разко изтеглям предницата нагоре с пълната си сила, и едновременно с това, рязко настъпвам предварително подготвеният педал с пълната си тежест. резултатът е моментален край на разправията, защото "природозащитника" не е в състояние да продължи да се прави на мачо. обикновено, същият природозащитник като ме подбере втори път, и ме види да въртя като луд и байка едвам да напредва, вече има идея какво става, и като ме види че си повдигам педала, обикновено се оттегля от спора, защото знае какво е следващото действие.
Принципно съм мирен човек и мразя насилието, и гледам на байка като спортен уред не като оръжие, но неволите в София, са ме научили, че всичко трябва да ти е оръжие и че за НЕЩАСТИЕ, не важи силата на правото, а правото на силата.
Иначе Ако има някой съфорумец в Ж.К. Борово в София обаждайте се, аз съм от Ж.К. Борово, може да си направим някоя приятелска градивна среща.
След около половин километър изнемощя и започна да губи битката. Аз съм се обърнал леко назад, за да гледам сценката и се кефя, когато песа се отказа и спря. В този момент погледнах напред и какво да видя....остър завой..леле...спирачки. Обаче тогаз, поради известна неопитнос,т ще да съм натиснал малко повече предната, поради което колелото се изправя на предна гума. Викам си, е са се пребих като куче. Обаче невероятно...колелото продължава на предна гума и аз върху него стиснал спирачките - не смея на гъкна, не смея да мръдна, само наблюдавам като случаен минувач. Така изминах на предна гума около 10 метра...баси, тва и в цирка не го могат(не друго, ама им е по-къса от 10 метра арената). По някое време, слава на всевишния и неговите служби по кинематика и динамика, задната гума леко се спусна и плавно се приземи. До този момент съм бил твърде вцепенен и ангажиран да изпращам послания до съответните места горе, за да осъзная неизбежността на намиращият се пред мен остър завой, от външната страна на който, след еднометров пад, следва стена от изкласили шипки. Спирачки на макс.....хрущене на гуми...праххх и камъни...ще спре...не няма да спре...скачаааайййййй...фиуууу..ааааа... бам...прассс.
. Иначе приятел преди време на едно спускане с 40+км едно му изскочи да го лае и той буквално с шут му влезе, онова се изтъркаля поне 3 метра и се разквича.
