Форум - MTB-BG.com

Има тук там из форумите по някоя клъвка информация за водопреносните средства, но ми се прищя да сделам една по-конкретна и практически насочена темичка. Съдовете, които ползваме за преноса на вода(или други течности).
Предимства и недостатъци на една или друга система, конкретен модел с недостатъците и предимствата му, някой пинизи за подобряване на функциалността и други подобни.

Реших да пробвам тази водоносна система(т.нар. кемълбек) и се сдобих с две различни моделчета, подходящи за различни типове джобове. Модела с капачката на винт бе предназначен за раницата ми Ташев Айгер 40.Отделеното място за него е във вътрешен страничен джоб. Първото което ме притесни (не)леко бе опастноста от продупчване и последващо наводняване на спалния ми чувал, дислоциран в непосредствена близост. Тъй като все пак държах да пробвам "Кемълбек" в реални условия, а пък от друга страна не ми се рискуваше при тежък зимен преход да замръкна с мокър чувал набързо приспособих нова система.

Съставни части- шлаух за чистачки на жигула -1метър-1лв.Шише от Кока -Кола(1.80 лв със съдържанието). Две епендорфки( ползваме ги в лабораторията си при центрофугиране) около 0.05лв. Гумена тапичка за допълнително уплътнение. Малко санитарен силикон.

Срязах малко от края на епендорфките и капачето на едната, прекарах шлауха през отвора,уплътних с гумената тапичка. Пробих малък отвор в капачката на бутилката и прекарх шлауха през него, докато епендорфката легна плътно. Допъллнително мацнах със силикон, въпреки, че вероятно не бе необходимо. Отпуснах от шлаухчето. достатъчно за да стига до дъното на бутилката. Другата епендорфка, със запазеното капаче нанизах като мунщук.
Мога да кажа , че теста мина изключително успешно. Във всеки един момент бутилката може да бъде ползвана без шлаухчето, тъй като носех и "нормална" тапа. Същевременно приспособленито може да се прехвърли с лекота върху друг тип бутилки(просто се сменя тапата). По -нататък ще продължа и с коментари за другите водопреносни системи, за да не стават дълги постовете.

Поздравления и адмирации за креативността!
Не бих рискувал да експериментирам точно с жизненоважната течност за мен, а именно водата. Ако съм далеч и тази самоделна система сдаде багажа рискувам да се обезводня докато достигна до място с вода. От друга страна материалите не гарантират химическа чистота и здравословност.
Не бих заменил резервоарът ми за вода на Vaude с никакви шишета, маркучи за чистачки или каквото и да е.

Идеята за темата е много удачна!

Аз също мога да споделя някои донякъде едностранни впечатления, но затова пък дълготрайни , от меховете на Дойтер. Имам такъв от времето, когато си купих Транс Алпина, т.е. вече ... 6 или 7 години май. Някои от често споменаваните му предимства са лесното му пълнене (отворът е широк, колкото самия мех), затваря се стабилно. Може да се пълни без да се вади от раницата при наличието на друг съд за вода или пък сте толкова мокър, че не ви пука да сложите раницата под чучура. Материалът за направата му явно е доста подходящ, защото никога не ми се е вмирисвала водата, лесно се почиства и има добро съотношение между еластичност и стабилност (не е като найлонова торба, например).

Често споменаваните недостатъци пък:
1) силиконовият мундщук - на много мои познати той прокапа доста бързо. При мен се случи същото. Може би някъде в края на втората година от употребата. Но след смяната на целия маркуч (не само мундщука) вече не съм имал проблеми, т.е. от 4-5 години съм с един и същ маркуч и съм все същия дудук. Т.е. този недостатък аз си го обяснявам по-скоро с неправилна употреба - стискане силно със зъби, прехапване и пр. Още повече, че новия тип мундщуци, които изпозлват Дойтер, като че ли решават по-функционално целия проблем.

2) Известното почерняване / мухлясване на меха, тръбата и по-нагънатите елементи на системата: смяната на маркуча, освен с протичането, се наложи и поради този фактор. След смяната (комплект от маркуч и мундщук - не се продават отделно) обаче приех следния тертип: след края на всяко каране (прибиране у дома) мундщукът се разглобява, заедно с маркуча и меха се изплаква и се оставя да изсъхне добре. Вече 4 години ползвам този мех и няма никакво мухлясване... или там виреене на тези нелицеприятни форми на живот. От време на време пълня меха с вода и му слагам една две капсули Корега (за ченета ) за дезинфекция. Може и замразяване на меха (без водата), както препоръчва самият производител в името на бактериалното унищожение.

Друго, с което трябва да се внимава с подобни система на гърба, са острите, твърди или ръбести предмети в раницата. Могат да наранят меха. При мен се е случило нещо такова, защото посредата на меха има доста дълбока резка, но все още не е протекло. Явно е достатъчно дебел материала.

Относно шишенцата. Много често си нося и такова. Ползвам го, за да си разтварям Изостар, да си пълня меха, или да разреждам ракията край огъня, или пък да го гася ряно сутрин в корема си. Имах две SIGG. Много хубава направа, а и здрава, но пък малко по-тежка. Едното такова лежи някъде из рилските хвойни, а другото геройски е оцеляло няколко асфалтови търкалания. От пластмасовите имам такова, каквото Yavkata е показал - SKS. То наследи едно друго, което много приличаше на него, но брандирано с Continental. Континенталското беше обаче доста по-добра направа. С по-мек и непропускащ мундщук, но то още на първото си возене изпадна като игра за глиганите, които грухаха след мен... Купих си SKS-а с надеждата, че ще е същото. Но не е. Пуска вода, но пък какво... сигурно скоро и то ще изпадне някъде. Очевидно е, че мястото им не е в джобовете на раницата (особено когато се поизпразнят и поолекнат), но пък по рамката много се праши. Не съм много голям фен на шишетата освен при бивачни условия и съпътстващи дейности.

Айе със здраве.

Едит: правописни щрихи...

Интересен метод. Колегата Ko3ep ползваше такъв тип самоделка на някои състезания миналата година.

EccentricMOTION написа:Поздравления и адмирации за креативността!
Не бих рискувал да експериментирам точно с жизненоважната течност за мен, а именно водата. Ако съм далеч и тази самоделна система сдаде багажа рискувам да се обезводня докато достигна до място с вода. От друга страна материалите не гарантират химическа чистота и здравословност.
Не бих заменил резервоарът ми за вода на Vaude с никакви шишета, маркучи за чистачки или каквото и да е.

Ти сигурно не пиеш вода от шишета, нали ?

А резервоарът ти на Вауде във веломаниа може ли да се закупи ?

Относно шишенцата (бидончетата). Голяма част от мамолитражните раници имат сравнително тесни външни джобове, с възможност за бърз достъп до водата. Предпочитам в такива случай да ползвам "еднократните" от 500 мл с минерална вода, от типа "спортни" (с "цицка"). Велосипедните бидончета по -трудно се натъпкват в страничните джобове, а това SKS наистина протича по малко. Бях монтирал фиксатор на бидончето на рамката на едно колелото, но пък там бутилката е подложена на сериозно замърсяване. Докато ползвах единия от кемълбеците, ми направи впечатление, че след пиене, влажният силиконов мунщук доста се олепва с прашоляк. Дали има решение на този "проблем"? Не, че устата не ми се пълни с кал, пясък и мухи понякога (често) докато карам.
Всъщност бих добавил, че при сериозни преходи с нощувки и бивакуване, носенето И на бутилка, освен кемълбека може да е от голяма полза. Пластмасова бутилка пълна с вода може да бъде загрята бързо директно върху жаравата и ползвана за грейка или ако нямате канче да си стоплите вода за кафето и чая.Можете с чиста съвест да я напълните с малини. Производителя не препоръчва да напълните кемълбека с ракия (дори и Vaude). От пластмасови бутилки може да си направите сандали или цял куп други щуротии. Повечето пластмасови бутилки се компресират лесно и тежат по -малко или наравно с кемълбека. Ползването на системата кемълбек си е голямо удобство, но си има и някой недостатъци. При най -добрите и скъпи модели, те са сведени до минимум (в комплект със съответните раници обаче). Обаче има и една малка група колоездачи, някъде около 80 %( както и туристи и всякаква друга планинарска сволоч) които не са дорасли до DEUTER и Vaude, и на които живота може да бъде направен малко по -лесен, а спалният чувал малко по -сух със споделянето на идеи, препоръки и хрумки във водоносна насока.

Аз имам три меха на различни фирми и няколко шишета, без които някой път не може.Имам мех на Дойтер, на Кемълбек и на Оспри.Абсолютен фаворит е Оспри-то:
http://www.chainreactioncycles.com/Mode ... elID=76705
Гърбът на този мех е твърд.Твърдата подложка стои на самия гръб на раницата(без значение от марката на същата) и по този начин, когато мехът се напълни и почнем да го тъпчем в препълнена раница, не образува характерната буца, която започва да те подпира отзад докато се намести багажът, а въобще не влияе върху комфорта.Друго преимущество, което виждам аз е, че мехът се продава с два броя магнити(единият е резервен), които се закачат на гръдния колан и мундщукът, който също има магнит:
http://www.chainreactioncycles.com/Mode ... elID=76706
се "сваля" от там се секунди, а иначе, когато е "защипан" стои напълно прибран.Силата на магнита е достатъчна и няма случай, в който мундщукът да се е "разкопчал"от друсане и вибрации.За другите два меха(Дойтер и Кемълбек), като изключим някои малки проблеми като протичане на маркуча на Дойтера(както казва Митака) съм също много доволен.Чувам, че и Фауде-то са сериозни също.
За шише, което се ползва за разни изостари и електролитни напитки-това:
http://www.chainreactioncycles.com/Mode ... elID=75229
много устойчиво на разни миризми, които обикновено са следствие от ползата на хидратиращи гадории.Мундщукът се сгъва/заключва, и по този начин е частично защитен от прах и мръсотия.Това шише практически няма как да протече.Когато се пие, не е нужно шишето да се вдига или стиска, а си се пие като от мех, дори накрайникът да сочи нагоре.Има ухо за захващане, на което слагам малък карабинер.По този начин след като го мушна в страничния джоб на раницата, защипвам карабината за някоя от страничните ленти и падане няма.
За пешеходен туризъм ползвам едно/две алуминиеви шишета на SIGG, 'щото са много хубави, а имат и място за карабинер на капачките. Някой път обаче, е необходима бутилка с много голям отвор.Тогава ползвам това:
http://store.nalgene.com/Water-Bottle-3 ... 0mouth.htm
страшно здраво шише, което си е баш устойчиво на миризми.Между другото, това е най-използваното шише за планина в света.
@Ексценричния
Понеже пак се изказа неподготвен, искам да те уверя, че ако тръгнем зимата при минус 10-15 градуса в планината да маАме цял ден, и ако аз съм със шишета а ти с кемълбек, дехидратирания ще си ти, защото спокойно ще можеш да ползваш маркучът на меха за щека.Независимо какви изолации си му нанизал.

Стилът ми на каране не позволява употребата на бидончета за вода, както и тяхната експлоатация. Доверил съм се на Vaude за раница и резервоар за вода, не защото се предлагат от определен дистрибутор/което ми писна да коментираме вече/, а защото е най-доброто за мен.
Относно самоделните изпълнения - дълго време карах велосипед с пригодени, самоделни и модифицирани компоненти. Каранията често завършваха в болница, заради некачествена изработка. Жертви от сорта Bear Grylls - "направи си раница от клони" намирам за прекалени и клонящи към липса на трезво мислене при нашите условия.
Нямам нужда да си правя раница от клони, понеже моята е достатъчно добра, нямам нужда да си правя сандали от пластмасова бутилка, понеже разчитам на обувките си, платил съм достатъчно за тях.
За съжаление е жалко, типично българско е да тръгнеш на лов за зайци с тояги...

@Yavkata, би ли се спуснал в "Очите" от аватара ти с плетено въже от клони и самоделни рапели? Аз не.

@joro - моят резервоар за вода няма да ме предаде, понеже не маам по цял ден на -15 градуса. В моите условия на експлоатация не бих го сменил.

joropc написа:Понеже пак се изказа неподготвен, искам да те уверя, че ако тръгнем зимата при минус 10-15 градуса в планината да маАме цял ден, и ако аз съм със шишета а ти с кемълбек, дехидратирания ще си ти, защото спокойно ще можеш да ползваш маркучът на меха за щека.Независимо какви изолации си му нанизал.

Не е точно така. Има си прост трик да не ти замръзва маркучът - след смукане трябва просто да издухаш

@joropc, Осприто е добро като идея, но пък и си е и по -тежичко .Със всичките му салтанати надхвърля сигурно 300 гр.( почти колкото половин спален чувал ) От друга страна това ме подсети за едно едно "джобче" играещо роля и на "гръб" и на протекция и на термоизолация.
@PtDСещам се как ми е замръзвала и водата в бутилката при един 8-мо декемврийски Мусаленски траверс ...и го духахме.

Аз мога да споделя опит с 2 меха:
-Ferrino H2 3L-след по-малко от година употреба протече при резбата, закрепяща маркуча към меха, може би ще се оправи с смяна на уплътнението. Иначе проблеми с миризма и зеленясване не съм имал.

-Hydrapak 3L-Като цяло съм доволен. Отваря се по цялата горна страна, което улеснява чистенето. Маркуча може да се откачи, без да изтече съдържанието, така че не трябва да прокарваш наново маркуча, като извадиш меха за пълнене. Само че трябва да се внимава-понякога заяжда и има риск да извадиш клапана заедно с маркуча. Клапанът при мундщука е малко труден за употреба, поради което почти не го ползвам и се е случвало да протече, като оставя раницата така, че да опира в нещо.

Впрочем май наистина като се съхраняват в сухо състояние, по-малко се вмирисват.

Yavkata написа:Реших да пробвам тази водоносна система(т.нар. кемълбек) .

Yavkata- За да не стават грешки, тъй като напоследък силно наблягаме на терминологията Кемълбек всъщност е търговска марка, която доколкото ми е известно е измислила въпросните резервоари и от там всичко що е мехур е кемълбек, подобно на копирните машини ксерокс

Аз ползвам резервоар на Сamelbak милитъри версията и трябва да кажа, че е най истинското нещо, което съм ползвал и виждал от себеподобните му. Много устойчив, има много широк отвор за да пълниш удобно от всякакви водоизточници, маркуча е мн. добре изолиран , позволява лесно откачане от мехура с цел удобно почистване. За мехурите е добре да се знае, че качествените имат антибактериално покритие и затова не е добре да се пълнят със спиртни течности (тук усещам, че интереса към тях силно намаля ) Добре е отвреме навреме да им се прави профилактика- продават се разни обеззаразителни таблетки и шомполчета за маркучите.

PtD написа:

joropc написа:Понеже пак се изказа неподготвен, искам да те уверя, че ако тръгнем зимата при минус 10-15 градуса в планината да маАме цял ден, и ако аз съм със шишета а ти с кемълбек, дехидратирания ще си ти, защото спокойно ще можеш да ползваш маркучът на меха за щека.Независимо какви изолации си му нанизал.

Не е точно така. Има си прост трик да не ти замръзва маркучът - след смукане трябва просто да издухаш

И това не е точно така. Минимално количество вода все пак остава в мундщука и в крайна сметка пак замръзва. При последното ми ходене на Витоша въпреки якото духане - накрая пак си пих през централния отвор.

Това е вярно, но и за него има лек - прибираш маркуча в пазвата, тая зима ни научи на мурафети .

Забравих да споделя- Имам и едни бутилки салева като на снимката, спрях да ги ползвам защото вентила им е някакъв много смотан. Освен, че пуска, като пия от него и някак гълтам доста въздух а аз имам един проблем...не мога да се оригвам За първи път като ползвах тази бутилка бях на един сериозен преход и през цялото време се чувствах все едно съм погълнал голям балон направо ми се разказа играта после в заслона вместо да си пия огнени течности аз лежах и си хълцах...тааа, вече не ги нося!

EccentricMOTION написа:

Приятелю, не знам за стила ти на каране, ама начинът ти на мислене и стилът ти на писане направо ме свалят от стола... Почвам да се смея, после ми става тъжно. Честно, не разбирам как успяваш да генерираш всичко това, да го пишеш и да си доволен, че си го направил...

По темата - не разбрах дали авторът е пробвал това с бутилката и мундщука в реална обстановка, но как се компенсира водата, която се изсмуква от бутилката? Бутилката е доста по-твърда от резервоара на кемълбека и би трябвало "смукането" да изисква доста по-голямо усилие (или поне порциите вода, които се изсмукват, да са по-малки в сравнение с мек резервоар).

Иначе идеята е доста добра - и е приложима не само при байка

Да, пробвах я в реална обстановка. Ако сравнявам трите системи които имам по количеството вода на всмукване, самоделката е на второ място. Не е необходимо усилие за всмукването, различно от това на пиенето през средно широка сламка. По-малките порциики вода идват от по -малкия лумен на тръбичката, но количеството е напълно достатъчно. По интересно става при мунщуците. Ето да вземем пример този:

Представлява проста силиконова отливка с прорез през удебелената крайна част.На практика усилието за пиене през такъв е по- голямо в сравнение със доста по -твърдия край от епендорфка. Трябва да се стисне със зъби прецизно, и да се всмуква стабилно. Естествено може още да се поразшири цепката му, но пък тогава нараства опастността от прокапване. Отделен въпрос е, че се полепва целия с прашоляк за нула време а за здравината да не говорим- почнал е да се закъсва в "шииката". Предстои му смяна с "моята система". Не мога да кажа каква марка е, явно е някаква No name. Като препоръка бих казал: избягвайте водоносни системи с подобен тип мунщук.
За пример Mckinley:

Тук положението си ок. Системата си читава.Възможности за демотнаж на отделните елементи, антибактериалното си му покритие на маркуча, леко използване. За момента нямам забележки. Държа да отбележа , че и трите системи съм ползвал много кратко време.Да се върна за кратко на системата с бутилка. Няма как при нея не се забелязва едно от предимствата на "мехурите"-малкото мястото което заемат при изпразването им. Няма как, бутилката си запазва формата. Естествено това се компенсира донякъде ако се опитвате да натъпчете пълен мехур в още по -пълна раница. Стремя се при тестовете и оценката на всяко нещо да подхождам непредубедено и след подробно предварително проучване. Не робувам на марки и цена. (За пример мога да дам как си купих последната раница. Прочетох де що има по нета като ревюта и отзиви и се спрях на два модела на Vaude и Deuter. отидох до магазините и мерих. С учудване установих, че не ми лягат удобно на гърба. Тогава си направих списък с необходимите показатели на раницата и се юрнах по магазините да досаждам на продавачите. Карах ги свалят всички раници отговарящи, макар и с компромиси на изискванията, да ги пълнят с палатки и чували , за да ги меря.
Обиколих де що има магазин в София, докато накрая се спрях за мое учудване на Ташев Айгер 40 . Това е последното което бях очаквал, имах неограничен като горна граница бюджет,а в крайна сметка закупих раница с една трета по -евтина от колкото си мислих. Трябваше да се съобразя с фактите от изследването.)
Та на тази тема, която съм пуснал гледам по подобен начин-проучване и тестване. Много често най -скъпото и рекламираното е и най -добро. Но не за всеки. Винаги има някои индивидуални изисквания за екипировката които или те карат да се приспособиш към това което си купил или да приспособиш него към точните си нужди.
И да се върна на темата . На какво се дължат атнибактериалните свойства на мехурите и маркучите. Само не казвайте на покритието им. Интересно е до колко е дълготрайно това свойство, като чета , че се ползвата с години.

Какви са антибактериалните покрития на маркучите и меховете не мога да ти отговоря, но със сигурност те вероятно са с определен живот и след време си заминават.Аз обаче искам да ти дам един пример.Във фризера на домашния ми хладилник има вграден ледогенератор, който се захранва постоянно с вода от мрежата.Понеже мястото на хладилника не позволяваше ползването на оригиналния маркуч, който си вървеше с охладителя(беше ми къс), аз купих нужната ми дължина пластмасов/найлонов шланг, и с помоща на няколко бързи връзки направих въпросното захранване.Принципът на работа на въпросния ледогенератор е такъв, че като вземеш лед от чекмеджето, хладилникът автоматично си "тегли" вода от мрежата и започва да прави нов.По този начин в маркучът винаги остава не малко количество вода.След няколко дни с учудване разбрах, че ледът започна да горчи и да има характерния вкус на пластмаса.В началото малко, а след време не можеше да се опита това, в което го слагаш.Ясно беше, че нещо се случваше в маркуча.Порастърсих се из нета и намерих фирми, които продават специализирани маркучи и шлангове за хранително вкусовата промишленост.Купих такъв, който не беше хич евтин и оттогава проблемът е решен-ледът спря да горчи и смърди .Тогава вече ми се изясни наличието на пластмасов вкус на водата във всички евтини бидончета и мехове, които са заляли пазара ни, демек ползването им си е загубена работа, и по-добре човек да даде малко повече пари за нещо, което си е утвърдено и читаво.Според мен затова е и предупреждението написано на повечето маркови шишета, че не могат да се мият в съдомиялна.Просто там си заминава покритието, което пак казвам, че не го знам какво е.
Та така, слагането на най-обикновени маркучи не е препоръчително, защото кой знае от какво са направени и какви отрови отделят във водата.
То е като при дрехите.Купуваш си евтино джърси и след пет минути започваш да смърдиш.Скъпите и маркови такива имат някакви сребърни нишки(без да разбирам от тези неща), които не позволяват на "смърдящите бактерии" да се равиват, защото влажната среда си е рай за тях.По този начин вмирисването е значително намалено, да не кажа, че липсва.

Harka написа:

PtD написа:

joropc написа:Понеже пак се изказа неподготвен, искам да те уверя, че ако тръгнем зимата при минус 10-15 градуса в планината да маАме цял ден, и ако аз съм със шишета а ти с кемълбек, дехидратирания ще си ти, защото спокойно ще можеш да ползваш маркучът на меха за щека.Независимо какви изолации си му нанизал.

Не е точно така. Има си прост трик да не ти замръзва маркучът - след смукане трябва просто да издухаш

И това не е точно така. Минимално количество вода все пак остава в мундщука и в крайна сметка пак замръзва. При последното ми ходене на Витоша въпреки якото духане - накрая пак си пих през централния отвор.

Добавянето на етанол към водата понижава температурата й на замръзване

Иначе за гадинките в мяха КОРЕГАта е перфектно решение, но не може да изчиства маркуча. За него механичното почистване е по-бързото решение.

Аз пък, си купувам една газирана минерална вода, че е в по-дебело шише, изливам я и си ползвам шишето. Нищо не ми смърди, нищо не ми замръзва. Не ми е нужно постоянно да лоча вода, така че когато ми се пие, просто си свалям раницата и пия.

joropc Едно питане към теб, осносно системата на Осприто..мехът и пластмасовата подложка, едно цяло ли са.Питам защото поради една, или друга причина има хора(включително и аз), които не искат да карат в мех в раницата и предпочитат шишетата за вода.Та може ли да се ползва раницата без мехът и какво ще държи гърба и твърд.
Иначе по темата: карам с раница, която не е за колоездене и поради тази причина не ползвам хидратираща система.За в бъдеще съм намислил да се сдобия с нещо специално създадено за тази цел, но не съм решил с какво.Гледах Транс Алпин 25литра, ама тия 170 лева нещо ми идват в повече-явно пак ще поръчва от немските сайтове Та при Дойтер може да се кара бех меха, а гърбът на раницата да остане твърд, защото твърдата подложка е отделна от него.
Карайки от доста време със шише на рамката, съм стигнал до следното умозаключение
Плюсовете на шишето.
1 Когато карам без раница, имам на разположение 0,5-0,75литра вода.
2 Едно хубаво шише от сорта на camelbak или nalgene е по-евтино от хубав мех за вода.
3 Хубавото шише си е шише, може да се ползва и без раницата.(не че това е най-големия плюс)
4 В шишето мога да разтворя NESCAFÉ 3в1 (винаги нося още едно шише от минерална вода в раницата, освен това на колелото)
Минуси на шишето.
1 Събира малко вода и трябва да се пълни по-често.
2 Може да се загуби-а ако си дал 15-20 лева за него, не е приятно много
3 Ако шишето е на колелото и мунщука е открит много често хрупаш кал.(за съжаление дори и на скъпи шишета е точно такъв)

Плюсовета на хидратиращата система в раницата (не съм карал с такава)
1 Събира повече вода, следователно се налага по-рядко пълнене.
2 Винаги ти е на гърба и неможеш да я забравиш, или загубиш.
Евентуални минуси. За мен е само цената и това, че трябва да се ползва с раници напавени за това.Зя някои хора минус е и теглото и обема, но това зависи и от други неща, като колко е пълен мехът, какъв е обемът на раницата, каква е физическата подготовка и дали 2-3 литра вода ти идват в повече.
Това е от мен..поздрави и най-важното винаги да имате вода с вас, без значение в какво я държите.

..Предимства и недостатъци на една или друга система, конкретен модел с недостатъците и предимствата му, някой пинизи за подобряване на функциалността и други подобни...

Системата за вода, която ползвам, е от туби/дамаджани, по-конкретно от 2-3 бутилки минерална вода от по 500мл. При З-сезонна употреба, те си стоят в двата странични джоба на раницата, пасват перфектно и не изкачат, дори и при голямо друсване. За през зимата ги увивам или по точно намушкавам при дебелия полар, който е в раницата ми, по-близо до гърба. Засега при -15-18C не съм имал проблем със замръзването.

Предимства на системата с дамаджаните/бутилките:
1) Всеки път, когато отпия вода виждам колко още вода ми остава. Намирам това за супер куул..
2) Липса на всякаква поддръжка, като почистване например. Просто изхвърлям бутилките вода след употреба и купувам нови. От екологична гледна точка не е много устойчиво, но то пък работи безотказно с/у всекви видове бактерии.
3) Няма как да се разкапе нещо в една бутилка минерална вода, просто завиваш капачката и толкоз. Доказано и след време не пропуска вода от никъде. Демек, недеждно и просто.
4) Не съм все още станал маниак на грамовете, но бас държа, че системата с дамаджаните/бутилките е по-лека.
5) Ако трябва да напълня бутилка от река, ми се струва, че ще е по-лесно упражнение от тва с меха. Да не говорим че меха ще се намокри..

Недостатъци на системата с дамаджаните/бутилките:
1) За да пия вода, трябва да спра, да сваля раницата и да извадя бутилката. За мойте цели това обаче не е изобщо недостатък, защото аз и без това си спирам, я за снимка, я за сандвич/почивка.
2) Всяка бутилка вода струва пари. За мен това не е фактор, но и да беше, просто може да ги презареждам с вода от чешмата.

От 3-те раници, които имам 2 имат възможност за ползване на мех. Не виждам смисъл, обаче от тази екстра, за мен

... и ти като караш сигурно пиеш вода чак като ожаднееш? Само дето тогава вече е малко късно По принцип де. То инак всякак може. Най вече кой как му е кеф.
За тия които пием вода малко по често и по малко процедурата по "...трябва да спра, да сваля раницата и да извадя бутилката." ни идва тегава и та затуй се мъчим с мехове

@Yavkata, тоя тип мундшук дет го оплю е във всички camelback мехове и като си е направен като хората си работи съвсем добре. Да не кажа, че го ползвам по-често и тече по малко от дойтерския.



Един акъл от мен: ако не ви се занимава с чистене на меха, слагайте го във фризера Поне при мен работи. Е има някаква зеленина по маркуча, но това не променя вкуса. Пробвал съм с таблетки корега, но ефекта беше нулев. Туй зеленото се чисти само механично.
Сега се сетих нещо, което не съм пробвал - да накисна маркуча с разтвор на таблетка за миялна машина. Те са брутални ... предполагам зеленото ще падне. Въпроса е какво още ще падне с него

outfaced написа: @Yavkata, тоя тип мундшук дет го оплю е във всички camelback мехове и като си е направен като хората си работи съвсем добре. Да не кажа, че го ползвам по-често и тече по малко от дойтерския.

Генау

@outfaced

... и ти като караш сигурно пиеш вода чак като ожаднееш? Само дето тогава вече е малко късно

Точно така, пия вода, когато ми се допие, ама преди да припадна от дехридиране.. Иначе, да, знам че на теория е "късно" да пиеш чак като ожаднееш, но на практика, при мен се не е било проблем вече толкова години..

P.S. Не претендирам, че мойте аргументи са валидни за всеки. Просто, това са мойте аргументи, изпитани от мен и валидни за мен

То тука не става дума за това, че ще ти стане нещо ... просто понеже все пак това е хоби и всичко се прави за кеф, а на повечето хора организма им и те се чувстват по-добре, като пият по-често и по малко. Пък кефа ,както знаем цена няма

outfaced написа:Сега се сетих нещо, което не съм пробвал - да накисна маркуча с разтвор на таблетка за миялна машина. Те са брутални ... предполагам зеленото ще падне. Въпроса е какво още ще падне с него

Нищо няма да падне. Тия "антибактериални покрития" реално не съществуват, освен в главите на PR-ите. Самият полимер (материалът на мяха и маркуча) е антибактериален, а не вътрешното му покритие.

EDIT:

Всъщност, полимерът е най-обикновен супер пречистен полиетилен, но вътрешната страна се прави толкова гладка (до нанометри!!!), че няма къде да се захване колонията от микроводорасли.

did написа:

outfaced написа:Сега се сетих нещо, което не съм пробвал - да накисна маркуча с разтвор на таблетка за миялна машина. Те са брутални ... предполагам зеленото ще падне. Въпроса е какво още ще падне с него

Нищо няма да падне. Тия "антибактериални покрития" реално не съществуват, освен в главите на PR-ите. Самият полимер (материалът на мяха и маркуча) е антибактериален, а не вътрешното му покритие.

Тва ясно Само дето дойтерския маркуч примерно е двупластов. Вътрешния му пласт при мен се е отлепил

Ем... щом пластовете са се разлепили, няма спасение. Не можеш ли да го скъсиш, като изрежеш разлепената част?

Порових за антибактериалните покрития и стигнах до различни принципни положения. Не успях да установя кое от тях може да е валидно за маркучите. Според едни производители антибактериалеността идва от "вещества и химикали" вложени в самия материал. практически няма значение дали структурата на матеряла е нарушена а годността е "безкрайна". Друг често използван използван антибактериален трик е вкарването на сребърни нишки, елементи или покритие под формата на "нанослой"(много ги обичат тези нано имикро слоеве производители и търговци ). Другия вариант е споменатия от did- много гладка повърхност. (За варианта с радиоактивни частици няма да споменавам). Според някои отзиви и във друг форум се е чист рекламен трик. Като имам време ще се позадълбая и в "чуждата литература" на производителите на маркучи, дано пък изкочи нещо. Фактът ,че си пише на продукт апросто "антибактериален" е леко смущаващ. По-очаквано е да пише: "Със специално ново запазено Антибакериално покритие УлтраНаноМикробикс R, на фирмата Супертрекинг." Както и да е.
Наистина е сериозно неудобство да не виждаш колко вода ти остава в меха, може би е въпрос на навик да усещаш потреблението си. Перфектната система за мен би изглеждала - читав и удобен за теб "мехур" от 2.5-3 литра+ резернто пълно шише (0.500 литър). Да минеш от шише на "кемалбек" е като да минеш от "твърдак" на "мекица"

една алтернатива, която гледам тука не се спомена ... http://www.rocksports.de/shop/products/ ... schen.html

Големия плюс е, че си го ползваш с каквато бутилка решиш и след като това е просто бутилка, която се сменя без ядове, то може да си бъркаш в нея и каквито си искаш химии
Имам и такова чудо, но е от най ефтинджоските и затова не е кой знае колко качествено, но определено мисля да се обзаведа с едно или две качествени такива. Всъщност специалното му е само капачката. Има на нея една гумена клапа за изравняване на налягането, която обаче не пуска вода навън. Та при налична такава тапа реално може да му се бодне и качествен маркуч от коя да е система (стига диаметъра да пасва).

did написа:Нищо няма да падне. Тия "антибактериални покрития" реално не съществуват, освен в главите на PR-ите. Самият полимер (материалът на мяха и маркуча) е антибактериален, а не вътрешното му покритие.
EDIT:Всъщност, полимерът е най-обикновен супер пречистен полиетилен, но вътрешната страна се прави толкова гладка (до нанометри!!!), че няма къде да се захване колонията от микроводорасли.

е не било само PR