Интуиция и опит добит от каране - това най-вече са спирането и воденето на байка по трасето. Стойката обаче има некои други аспекти съм забелязал. Значи оптимална е позата в която си в абсолютен баланс - нито наведен напред, нито назад. Само че терена постоянно се мени, което изисква и баланса да е динамичен. Тук има два типа хора, които често се срещат - предпазливия тип, винаги седи леко назад, щото ако излезе нещо непредвидено, да има време да отреагира. Рисковия тип от своя страна се стреми винаги да е в центъра, за да води байка оптимално, но не отчита често, че терена може да му изиграе лош номер, особено когато не става дума за каране по трасе, което вече е известно, а при каране в непознат терен в естествена среда(най-вече ФР)
Има и трети тип - опитния - той е карал много и разпознава типовете терени, знае кое колко държи, че в храста може да има камък, че в тревата може да има дупка и води байка с премерен риск - когато усети, че не си струва риска заради малко адреалин, убива скоростта и заема по-предпазлива поза. Когато обаче усети, че познава терена, може да си позволи по-бързо каране. Тайната на дългото безаварийно и хубаво каране е:
- добра физическа форма, която ти позволява да адаптираш към терена без тласъци (това му викат да се стичаш като вода)
- натрупан статистически опит, който позволява подсъзнанието да знае още при вида на терена пред гумата, какво точно ще се случи - колко ще приплъзне, накъде ще удари и да може да вземе превантивно решение за противодействие
- мъдрост - това е да знаеш кога не си струва риска, да помниш разни опасни ситуации и да ги разпознаваш отново когато ги срещнеш, да знаеш такива неща, като факта, че карането в група увлича и често се кара по-рисково, да познаваш себе си и ако усещаш, че не ти е ден, просто да си кажеш - Днес ще сляза, утре ще летя. И много други неща, които един мъдър карач знае.
