5 Takeaways From UN's Global Report on Happiness

[Alpina]

Интересно, поне за мен.

5. Happy people ride bicycles—by choice.

Denmark and the Netherlands (the happiest and the fourth-happiest countries on Earth) are renowned for being the world's most bicycle-friendly nations; the other most-happy countries are also famously bicycle friendly. To be sure, much of the developing world gets about by bicycle, as does economic powerhouse China, but not, it seems, because they want to.

"I'd rather cry in a BMW than laugh on a bicycle," a 20-year-old female contestant on a Chinese game show remarked in 2010. She isn't alone in that. The Chinese as a nation may not be wildly happy with their lot in life—they finished a lowly 93rd on the World Happiness Report—but sales of BMWs there are booming, with the company's profits up 52 percent for the first half of 2013.

Източник: nationalgeographic.com/

Ние не се нареждаме в челните позиции сред щастливите нации, даже май сме по-скоро в по-челните места на срещуположната страна.
Интересно е, колко ли хора тук карат колела по избор, не по необходимост.
Аз лично май винаги съм карал колело по избор и бих се определил като що годе щастлив.
Е, трябва да уточня, че съм щастлив, защото съм глупав и това много ми помага, но да не се отклонявам твърде много.

[xcII]

..Интересно е, колко ли хора тук карат колела по избор, не по необходимост..

В първия момент, тоя въпрос ми прозвуча..ъъ.. адски странно!

После обаче се сетих, че аз съм един от тези хора, които карат по необходимост -> в Сф. Слава богу, метрото намалява тази необходимост през уикенда, но все някак трябва да стигна до ст. В.Левски в петък след работа или да се прибера в квартала в неделя с/у понеделник, напр.

[taurus13]

От дете карам по желание. Обичам да карам колело, то ме прави да се чувствам свободен и щастлив. Дори когато карам в града, явно излъчвам някакво чувство, защото много често хората ме гледат дълго, явно си казват - глей колко му е гот на този. Понякога се налага да ходя с колелото по работа, но то всъщност пак е по избор.
Чудя се...колко ли хора съм запалил по колелото без да знам.
В тая насока имам един злощастен случай. Запалих един съсед, да си купи колело. Лъчо беше тогава на около 38 години, аз бях на 28. Много ме разпитваше, мнопго се навиваше и накрая си взе едно шосейно. Кара няколко месеца, после изчезна. Живееше сам, с две котки. След година го срещнах - беше с 2 патерици и единия му крак стоеше накриво. Питам го какво се е случило, а той казва - не помня, знам че бях тръгнал към вилата с колелото, после се събудих в болницатата след 5 месеца кома. Нямам роднини, никой не ме е търсил. Котките са избягали през балкона(от 4 етаж). Освен крака, имал много вътрешни травми. Никога няма да ходи вече без патерици. Казали му, че бил блъснат от камион, но шофьора се покрил...Мен па ми стана някак кофти, щото може би косвено аз се оказах маша в ръцете на съдбата.

[grendel]

Понеже повдигаш темата - България още от 2010-а е своеобразен феномен в класациите за щастие - "...the ex-Soviet Union spectacularly miserable, and the saddest place in the world, relative to its income per person, is Bulgaria." - сп.Economist, http://www.economist.com/node/17722557.
Иначе на въпроса - ходя почти всеки ден с колело на работа, като това е общо взето най-опасния/бавен/сложен начин да се добера от Попа до 7-ми км., но пък стигам там щастлив, че съм покарал.
Дори в по-свободни дни минавам по обиколни маршрути (не че иначе карам по Цариградско - не съм самоубиец) и от 8км. си правя маршрута към 15-16км. за двойна доза щастие .
Така че може да се каже - и аз карам по избор (и по необходимост - при напрегната работа, какъв друг начин да си разведриш главата)

[xcII]

затова аз никога вече не съветвам никой "за" каране на колело..

веднъж посъветвах една съседка да покара с нас, не че ми се виждаше нещастна та да и помогна да стане щастлива, но просто ми се стори че ще стане една идея по-щастлива.. бе някъв ужасно прахлясъл, пясъчасъл, 200% родопско равен маршрут, който по-чиста случайност приключи около 22'30ч. Е, тя не бе особено щастлива от карането, но пък аз бях щастлив че повече не ме питаше "Накъде с колелото?" сутрин кат излизах..

ed.:

като студент, бях на бригада в друга страна и там можех да избирам да карам рикша с колело отпред или ван. Естествено, предпочетох да карам вана, автоматик. Но по темата, струва ми се че тея които избраха рикшата за повечето пари, го направиха по необходимост.. Изобщо.. никой не може да те накара да караш колело по необходимост, освен ако не си вадиш хляба с него, поне дълосрочно. Ама, тва си е май ясно изначално.. нали

[DragAirlines]

Аз също карам колело изцяло по свое желание. Почти всеки ден ходя до работа с него, най-малко, ама не щото не мога да си хвана градския или щото нямам кола. Просто така ми е кеф, после се чувствам много по-добре през целия ден, или поне най-малкото съм се разсънил

Така или иначе моите наблюдения са, че много хора не осъзнават предимствата (за тях и за другите) от карането на колело. А тези, които ги осъзнават им е все тая за тия предимства, защото същност карат по собствено желание