
Всяка есен, след закриването на състезателния сезон, мен ме тегли към Огражден. Там е топло, красиво и има десетки кратки или не съвсем кратки пътеки, по които човек може не само да се забавлява, но и да рови в дивото. Камбата преди време нарече тази планина "Магарешкия рай", заради широкото разпространение на този дългоух четириног помощник на човека, но освен за магарета, Огражден е рай и за храсталясници, а и за съвсем начинаещи, ако се придържат само към черните и асфалтовите пътища. Всъщност планината е рай най-вече заради своето уникално излъчване - то е комбинация от някакви наглед невидими елементи, които човек може да намери и в други планини, но тук те са събрани и комбинирани по някакъв неповторим местен начин. Лекият заоблен профил, стръмните дерета и урви, отдалечените и почти изоставени махали и кошари, хората, неподатливи на описание, песъчливите и почти винаги сухи почви - това са все неща, които се срещат и в други краища на страната, но духът на Огражден е уникален и трябва да покарате там, за да го усетите. А след това вероятно често ще се завръщате там, както го правя и аз.
http://mtb-bg.com/index.php/trails/trav ... ember-2013