Dъrty Muddy story

За всичко свързано с МТБ, което не е за някой от другите форуми. Например: разкази и преживявания, мнения по различни общи въпроси, интeресни продукти, новости и т.н.

Рейтинг за публикуване на тема / Рейтинг за отговор / Тежест: 1000 / 1000 / 20

Dъrty Muddy story

Мнениеот taurus13 » Чет Апр 17, 2014 4:40 pm

Да си призная мързи ме, но заради Добри ще трябва да напиша нещо, че той хем беше с нас тая неделя, хем явно вече е забравил какво и що е било, понеже негодуваше срещу постното ми отразяване на тази проява. Та викам си, ей сега ще го изтипосам в общия.
Всичко тръгна оттам, че Владо и Натали щяха да карат на различни места в неделя за да си заздравят връзката, та всеки от тях се зае да лобира и набира привърженици. В един момент стана така, че карането на Наталката за неделя поведе с толкова стремителен резултат, че накрая и Владо се записа за него. :eyebrow: ( не бе, имало много сняг в Беласица)
Та каране имахме вече, имахме и личен състав, ама нямахме маршрут. И понеже традицията повелява да се кара около Великден някъде във Врачански Балкан, пък и там никога не ни вали по тия празници, независимо какво казва прогнозата, тa наложи се да пусна някоя линия по ГЕ. Зоркото ми око съзря нехомогенност в горския пояс по едно ребро над Зверино, която не можеше да има естествено обяснение, подобно на житните кръгове. След кратко проучване назря необходимостта да се провери на терен това. За да е пълен купона основния личен състав се насочи към железопътен състав, предимно към вторият му вагон. Осем чиляка (8х6=42, вътрешнозаводска математика) в 8 часа се сбрахме на централната гара. Владо, Кроко, Ники и Натали (брей дамата съм я писал последна) следваше да пристигнат с автомобил. Пътуването с влак всякогаш е забавно, ако сте над трима. На гара Зверино личният състав много бързо се насочи към кръчмата, щото да успее да предвари автомобилния състав с по някоя бира. По принцип се говореше за кафе, но всички знаем, че кафето не е това, което е, в 90% от случаите и това го знае всяка дама.

Изображение
Изображение
Снимки: borislav

(уф....Добри, заради теб разтеглям така)
След кратко лутане и едно отнемане на предимство на влак, намерихме правилната кафетерия. За съжаление времето бързо напредваше и след първото кафе, дойде желание и за второ, а съвсем скоро се очакваше да пристигнат автомобилистите. Трябваше спешно да се намери отстрочна причина. Тогава Даката се жертва за общото благо. По-точно пожертва спирачката си. Под предлог, че иска да затегне лостчето на спирачката си, той завъртя болта служещ за ос на лостчето, без да отвие фиксиращия щифт и алуминиевият болт се счупи. След кратък оглед, всички единодушно заключихме, че без предна спирачка той не би могъл да кара надолу, дори и да имаше някой приятел който да му даде мовалис след като се пречука. За беда половината болт си остана вътре и нямаше вече отвиване. Тогава колективният разум на ДМ реши:
1. Да се закупят за целите на ремонта необходимото количество бири
2. Да се пробие отвор в 6 мм алуминиев болт с подръчни инструменти и материали, след което да се навие рапидка за ос на лостчето. (Рапидката ще се осигури от Боби)
Първа точка бе изпълнена мигновено, след което се заехме с втората. Всеки извади каквито имаше пробивни инструменти. Събрахме общо:
1бр. походно шило от швейцарско ножче
10. бр рапидки 3,2х16 тип "копче" за гипс картон профили с остър връх
1бр. нестандартна рапидка 3,5х20 мм с не много остър връх
1бр. спица, черна, закалена
1бр. отвертка права 5 мм

За целите на ремонта от бараката зад кръчмата бяха национализирани:
1бр. брадва
1бр. тесла

Бе изпратен пратеник до барманката, с молба да ни бъде отпусната за ползване бормашина, но такава се оказа, че слава богу в кръчмата нямат. След това се заехме да пробиваме необходимият отвор с наличните инструменти. Точно така ни завариха Кроко, Владо, Ники и Натали (опаа пак на последно място). Известно време не им се вярваше, че действията ни са действително неотложни и наложителни, но скоро се убедиха напълно в това. Владо се опита да саботира процеса, като доби информация, че някъде около училището в селото имало работилница, която работела без почивен ден и само чакали някой закъсал байкарон. На нас обаче никак не ни се рискуваше да пробиваме тая дупка с някоя съмнителна селска не-стерилна бургия, затова методично продължихме да ръчкаме въртеливо с рапидките, шилото, спицата и т.н. Спицата периодично се подрязваше по модерната X геометрия срещу заклинване, а по някое време Кольо модифицира дръжковата и част на микро маткап, с което процеса се полу-автоматизира и падна часовата ставка, ама карай. Бирите се лееха, Боби който не пиеше компенсираше с дупчене, оставаха само 2 мм, когато отчаянието започна да наляга групата. То се изразяваше предимно в реплики като:
- Абе Дака, и без предна може да се кара, мовалис нямаме, но има един аулин тук...
Владо малко се поизнерви, щото прецака собственото си каране, за да дойде на това на Натали и сега се притесняваше да не пропадне и това. Ние обаче правехме всичко възможно да решим проблема и в момента в който възникнеше нова нужда или идея, първо пращахме пратеник при барманката да пита за наличност от дадената. Така барманката получи серия въпроси от сорта:
- А имате ли самопробивна рапидка?
- А имате ли бургия заварена на шестогран?
- А имате ли втулка с вътрешен диаметър 5 мм и външен 8, с дължина 10 мм?
За да не се хаби курса, пратеника понякога се връщаше с бира. И ето, че по едно време Боби обяви, че е на път да извърши пробив. Това внесе оживление в редиците и ентусиазма се възвърна, заваляха идеи за по-добро лагеруване на лостчето - кой предлагаше рязани капачки от гуми, кой цветни шайби.

Изображение
Изображение
Снимки: borislav

Нейде към 12 часа лостчето беше успешно сглобено, спирачката монтирана и Даката получи указания, че трябва да я ползва само в краен случай и да не си хаби напразно патроните. Тогава Даката се качи на колелото, позасили се срещу една маса и под предлог, че случая е краен, наби яко предната спирачка и изправи байка на предното колело. Спирачката обаче издържа героично, но все пак всички отчетохме доброто желание на Даката да ни осигури още 2 часа бирена отсрочка на тръгването.
Щем не щем потеглихме неохотно по пътя. Кольо обаче не можеше да се примири толкова лесно, затова намести хитроумния си power link, натисна с крак и скъса веригата си. Все пак късно, защото наоколо бира не се виждаше, само разни неща, които твърде напомняха на зелена салата.

Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Снимки: taurus13

Тук се налага за позабързам описанието, тъй като трябва да ставам да правя пържоли.
И така - завъртяхме се ние по завоите на ерозиралите червени хълмове, напрегнахме до краен предел краката и скоро бяхме на китна полянка с тук там говежда тор, битов обор и жълти цветя. След кратка почивка поехме към превала, а Добри благославяше мен като тракописец, за изящно изваяните завои от които се откриваше чудесна гледка към превала и най-вече колко много остава до него. А аз невъзмутимо пробвах как е станал тазгодишният шипков мармалад, бутайки си кротко нагоре. Превала дойде и ние отново се натръшкахме да събираме слънчеви лъчи. Някой се сети да усили слънцето на 4 и така благо задремахме, че ако не бяха моторите можеше да откараме до залез.
Моторите дойдоха точно от пътя по който следваше да продължим ние. Още докато бучаха в гората, уговорих групата да не питаме има ли пътека по реброто. Не за друго, но е тъпо да си развалиш изненадата. Скоро при нас се оказаха трима ендуристи - един по-възрастен с мека, спадаща предна гума и двама по-младички. Най-младия яздеше оранжев КТМ с буен нрав. Завързахме приятен светски разговор:
- Ние идем от Лакатник, през Тръстеная, после Седемте престола, Елисейна и Зверино.... - каза вожда на ендуристите, като се изпъчи.
- А ние идем от...Зверино, казахме скромно ние.(неловка пауза)
- Разбира се, ние сме много голяма група, иначе ако бяхме трима човека, със стегнато темпо и ние можехме да минем през Лакатник, Тръстеная, Елисейна и Зверино, допълни Боби.
Мен лично веднага ме доядя на тия - какво ни се хвалят са тук откъде били минали, малиново вино само дето не казаха, че са пили на Тръстеная, ама и да не го казаха, то се подразбира - всеки знае за какво се ходи там. Затуй мигом реших да им го върна. Шанса бе изцяло на моя страна, тъй като току зад гърба ни почваше един път, който навлиза в една горичка към едно връхче, което е начало на едно тясно ребро. По това тясно ребро има чудесна пътека, която дори е означена със зелена линия на картата ОФРМ, което ще рече, че е преминавана с мотоциклет. Само дето пътека там няма. Наляво е стръмна гора, надясно отвесни скали. В стръмната гора не може да се ходи, по билото растат коварни бодливи храсти в изобилие. Сега ако се чудите откъде зная такива подробности, това е защото на миналата Цветница, ние с Кроко бяхме там. Тогава надълго разсъждавайки, за колко време изчезва така една пътека и от колко време има карта ОФРМ, достигнахме до прозрението, че вероятно на картографите е бил поставен план, във връзка новият договор с Гармин. Вероятно договора е изисквал картата да предостави необходимото количество пътна и извънпътна информация, за да бъде тя официалната карта продавана с апаратите на Гармин. Пътна информация лесно се набира, но с офроуд дяла не е така. За целта в опита да изпълни квотата, картографът е прибягнал към метода на хаотичната географска апроксимация, основаваща се на N-X налични точки, където N е точно необходимият брой точки за да бъде прокарана реалистична крива линия в горски масив, a X е случайно число от 0 до N. И така смелата ръка на картографа извъртяла пътеката по реброто, след което скромно обозначила като проходима с мотоциклет и доволна от свършената работа, наляла едно уиски на господаря си. Сега, действително може би с байк да не е проходима, а с мотоциклет да е - все пак мотоциклета може да дава повече газ, като се заплете в тръните. Но да се върнем на поляната, където тримата ендуристи стоят прави до своите мотори, срещу 14 байкъри налягали на земята, а по средата им неловка тишина, гъста и мазна като литева грес.
- А вие накъде сте тръгнали? - опитва се да разчупи ситуацията вожда.
- Ами....към Зверино, скромно отговаряме ние - уф уф...що не казахме нещо внушително по-далеч, като Миджур да речем....ей че тъпо, ей че тъпо.
- А ние не знаем още, но мислим да минем през Пършевица да хапнем и после ще видим къде още да се разходим.
А...не, това вече е прекалено.
- Ами ако се чудите накъде да тръгнете, то зад гърба ми започва една чудесна горска пътека по това ребро, изключително подходяща за мотоциклет......има я даже на ОФРМ означена, подкрепям аз с доводи предложението си.
Вожда обаче ме гледа недоверчиво.....няма ГПС. Къде сте тръгнали момчета без ГПС.
В крайна сметка избират да тръгнат към Пършевица да хапнат.(естествено) Палят моторите, двама тръгват нагоре, младежа с буйният КТМ надолу. Сърце младо буйно не трай.... По някое време чу свиркането и викането на другарите си, завъртя оранжевото насекомо и с мръсна газ потегли нагоре на задна гума, очевидно опасявайки се, да не би и неговата предна гума да я сполети участта на вождовата, ако твърде често я търкаля по земята. А наоколо стана тихо някак.
Време бе да потегляме, че някой пак намали слънцето да 2. Горският път, подсичащ масива скоро излезе на поляна. От там трябва да сме надолу. А дали се кара..кой знае. Докато катерехме нагоре, Даката проведе разговор по телефона. Въз основа на репликите на Даката аз успях да възстановя по метода на хаотичната нелинейна интерполация липсващите реплики:

X: Здравей Дака, как си?
Д:Карам колело нагоре...
X: Е, тогава да не те притеснявам, ще звънна после.
Д: Няма проблем, сега бутам из една гора.

Това от което се притеснявах беше да не се повтори тоя разговор надолу в следната му форма:

X: Здравей Дака, как си?
Д:Карам колело надолу...
X: Е, тогава да не те притеснявам, ще звънна после.
Д: Няма проблем, сега бутам из една гора.

Другото ми по-голямо притеснение, бе свързано с това, да не се окаже черен път тази нехомогенност в горският масив. Кольо категорично отказа да кара по черен път надолу, но ние се присетихме за мисълта на великия вожд, че дори когато спускането е по черен път, винаги можеш да импровизираш около него. От това на Кольо някак не му стана по-леко, поне видимо.
И така потегляме. Скоро пътя свърши, което не бе неочаквано, но за късмет ясна следа из зеленият горски килим показваше пътеката по която се бяха качили мотористите. Оказа се бърза тясна завоеста пътечка, от вида дето завоите идат някак без предизвестие и все ги изпускаш. Когато караш по този зелен килим след някой, според Кольо, миришело на зелена салата и единственото което му липсвало били тук там някоя червена репичка. По натам пътеката доби явно туристически вид, а скоро започна да преодолява скалните пасажи около междинните връхчета на реброто. На едно място пътеката описваше завой около едно връхче, но имате възможност да отсечете завоя през едни страхотни скали. Не беше никак лоша пътека, но поради възможността да се кара с висока скорост, взе много бързо да свършва. Скоро се озовахме на място където тя напускаше преждевременно реброто и тръгваше наляво към долината на река Златица. Много ни се искаше да продължим така по билото, но храстите не даваха надежда, така че поехме надолу. В долината срещнахме местен висок едър мъж, който поправяше дървена ограда. По негова информация, някога много отдавна горе по билото е имало черен път, но той е изчезнал. Някога действително е продължавал пътя натам по реброто, но сега там вече не се минавало и било така диво, че трябвало да се провираш като прасе. Знаем го ние това провиране, случва ни се често да сме прасета. То и кат се прибера у нас, жена ми друго не казва.

Изображение
Изображение
Изображение
Снимки: borislav

Изображение
Изображение
Снимки: taurus13


А нас ни чака черен път. Действително това не е лош черен път, има доста игриви елементи по него, завои, подскоци и много локвички, но в крайна сметка ние Dъrty Muddy ли сме или какво. Е, след нас вече локвичките бяха подходящи за гледане на бъдещето - течната фракция я нямаше, само утайка бе останала. А относно импровизациите край пътя, то действително има такива. Постоянно виждаш пътечка отляво или отдясно на пътя. Разбира се когато караш отляво на пътя, пътечката е отдясно и обратното. Само дето успоредно на пътя има и една река. Това не ми попречи да преджапам реката на няколко пъти за да хвана съответната пътека, но и понякога се налагаше да се върна преждевременно, поради внезапно изпречила се ограда на градина. Е, хванахме и няколко забавни пътеки. Нейде към финала с Бобиян(тва е щото е Боян, ма му казваме Боби, когато другия Боби, който е Борислав не е наоколо) решихме да тестваме една хоризонтална линия по хълма отсреща. Линията се оказа свръхтясна пътека, нейде към 10 см широка с отвесна почти стена отляво и същата отдясно под краката ни. Някак пролазихме по нея докато успеем да се смъкнем на старата селска воденица. Тая воденица ще да е спряла работа нейде към 50-те години на 20 век, изчислих аз, а две от мелничните колела още се търкаляха наоколо. Тъй като вече си бяхме поиграли на трапери достатъчно, решихме да ходим долу при другите в кръчмата. Там заварихме Даката с мокри крака, поради факта че решили да форсират реката по хлъзгавите камъни, за да изследват и те някоя пътечка. Скоро местните ни упътиха към истинска кръчма, щото кафетерията от сутринта не може да предложи нещо повече от бира.
Кръчмата за късмет беше до магазина, а там продаваха чорапи и Даката успя да закупи два чифта наведнъж. Кръчмарката обаче ни посрещна с думите - бързо поръчвайте, защото готвачката приключва, че гони транспорт. Това за съжаление май не всички го чуха и понеже си нямаме някой добър приятел организатор, да вземе да ни организира, някои го разбраха, когато вече насладили се на 3 бири решиха да поръчат и хапване. Обаче бира имаше за всички. Скоро автомобилистите трябваше да потеглят, тъй като имаха вечерен час, но влакът за нас бе още далеч. Трябваше да се уплътни някой час време. За целта от магазина бяха закупени известно количество еднолитрови бутилки с обозначение, "За Перон" и" За влак".
Отново закупихме билети за влака, обаче този път 42 се оказа, че е равно на 8х5,3 близо. Съзряли явна нередност в това, се заехме да преизчисляваме сутрешните билети и се установи, че и сутринта е правело толкова, но тъй като Кольо е бил забравил лазерния си калкулатор, го е изчислил грешно. Това автоматично означаваше, че у Боби са останали едни 4 лв клубни кредити, които той веднага преизчисли в две двулитрови от вида " За влак" и побърза да отиде да ги смени.

Изображение
Снимка: taurus13

Изображение
Снимка: borislav

В това време дойде влака. Понеже Боби го нямаше, а влакът не искаше да чака, ние се опасяваме, че сега ще се наложи да ги смени отново за двулитрови от типа " За перон". Обаче Боби дойде междувременно и започна уплътняването на влака с велосипеди. железопътния състав се състоеше от една тричленна мотриса с двустранно управление от вида Сименс. При опита да натикаме 8 велосипеда вътре и то през една врата, кондукторката почти получи инфаркт. Седеше на една седалка и мечтаеше:
- Ех, ако сега не беше неделя.....ама то днес влака се пълни яко. Момчета моля ви, трябва да остане място за преминаване!
Разбира се, тя все още не знаеше с кого си има работа. От нас по-организирана е само армията. За около три спирки на влака успяхме да се разберем на кого колелото да е отвътре и кой да махне предното си търкало. За още около три спирки успяхме и това да свършим и доволни от това, нейде към Своге, насядахме на скамейките и се заехме с пивото от вида "За влак". Радостта бе кратка, тъй като скоро се оказа, че машинистът е надул парното, а прозорците около нас не се отварят. От ситуацията веднага реши да се възползва Даката, като посегна с мокрите си обувки към парното, но бе посрещнат с буйни, неодобрителни подвиквания и реплики от вида:
- Дака, да си имаме уважението, не сме си толкова близки!
Макар и отървали явната смърт чрез задушаване, на групата не ни стана по-свежо. Скоро Кольо установи, че от дете му се е искало вратите да се отварят сами с копче. По някакво съвпадение тази зад него се отваряше именно така и той много се въодушеви, та през пет минути натискаше копчето. При това установихме, че когато го направи от съседната секция навлизаше свеж боров въздух. Предполагам, че от другата страна нещата са изглеждали наопаки, но тъй като никой не възрази, Кольо продължи да вентилира нашата секция. Кондукторката току преминаваше покрай нас напред и назад и скоро си станахме близки дотолкова, че да почнем да изпросваме по някоя услуга. Голяма заслуга за това имаше и Добри, който неколкократно отбеляза, колко ни е приятно всяко преминаване на кондукторката. Та така след известно време уредихме да изключат парното на влака централно. Това обаче се оказа не съвсем достатъчно, поради което кондукторката бе помолена да използва специалният си железничарски инструмент, с който да отблокира ръчно прозорците. Пивото се лееше, шегите не спираха, влакът си пътуваше...Не е лошо да се ходи с влак на каране. Някой път пак ще пробваме.

Изображение
Изображение
Снимки: borislav

И тъй като в крайна сметка пътеката никак не е лоша и е подходяща за всеки в този форум, то ето ви един трак, ако желаете да я покарате. Само се извинявам, че тракът е рехав откъм точки, поради това, че случайно съм сменил настройката на ГПС-а и той е отчитал през 100метра, но там така или иначе няма да се загубите.
Изображение
Аватар
taurus13
 
Мнения: 5727
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Пон Дек 17, 2007 10:07 am

Re: Dъrty Muddy story

Мнениеот xcII » Чет Апр 17, 2014 6:30 pm

хех, много весело разкаче :) едиствено ми стана тъжно, че кросарите не са фанали

.. По това тясно ребро има чудесна пътека, която дори е означена със зелена линия на картата ОФРМ, което ще рече, че е преминавана с мотоциклет. Само дето пътека там няма.
:D
Това, което може да се мине с лека кола, не си струва да се мине с байк. Това, което може да се мине с байк, не си струва да се мине пеша. Това, което може да се мине само пеша, понякога може да се измисли как да се мине с байк.
http://www.youtube.com/watch?v=fi-S9lrn ... re=related
Аватар
xcII
 
Мнения: 1184
Рейтинг: 1695
Регистриран на: Пет Авг 27, 2010 6:50 pm

Re: Dъrty Muddy story

Мнениеот kibikoff » Пет Апр 18, 2014 9:34 am

чудесно!!!

:D
:agree:
:beer: :beer: :beer:
kibikoff
 
Мнения: 1432
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Пон Окт 21, 2002 8:29 am
Местоположение: On/Off

Re: Dъrty Muddy story

Мнениеот skipper » Пет Апр 18, 2014 12:15 pm

Само не разбрах ... абе вие бира пихте ли? Незнам за вас, ама тоя разказ предразполага, отивам да си налея ... една. :beer:

Благодаря за чудната разходка! :wavey:

Калин
Hardtail 4 life!
Аватар
skipper
 
Мнения: 164
Рейтинг: 1566
Регистриран на: Чет Апр 02, 2009 1:44 pm
Местоположение: Варна

Re: Dъrty Muddy story

Мнениеот subritual » Пет Апр 18, 2014 12:41 pm

:clap:
Ей такива чорапи трябва да продават в Зверино:
Изображение
:beer:
Аватар
subritual
 
Мнения: 1362
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Вто Юли 01, 2008 2:02 pm
Местоположение: Джебел

Re: Dъrty Muddy story

Мнениеот Admin » Пон Апр 21, 2014 10:17 am

:clap:
Интелигентният човек има възможност да се държи като такъв или като простак. Простакът няма подобен избор.
Аватар
Admin
 
Мнения: 16376
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Пон Май 20, 2002 12:00 am
Местоположение: София

Re: Dъrty Muddy story

Мнениеот Lucky Loser » Вто Яну 29, 2019 2:18 pm

Сигурно от 2 месеца ми стои тази тема в таб в Chrome-а, е.. най-накрая успях да я прочета... с кеф ! Повече от два велосипеда във влак, особено в Siemens-ите, винаги е забава :D Нищо, че в повечето случаи с персонала сте.. :dark:
Боря се за мнения - всекоя бройка е изключително важна !
П.С. И аз имам няколко велосипеда, но са тайна !

Komoot профил
Аватар
Lucky Loser
 
Мнения: 1883
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Чет Фев 21, 2013 8:35 pm

Re: Dъrty Muddy story

Мнениеот taurus13 » Вто Фев 05, 2019 9:44 pm

Ебаси....тва го бех забравил, та чак ми беше забавно да го прочета. :D
Сега нямам толкова ентусиазъм да пиша такива неща.
Изображение
Аватар
taurus13
 
Мнения: 5727
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Пон Дек 17, 2007 10:07 am

Re: Dъrty Muddy story

Мнениеот sos » Сря Фев 06, 2019 12:15 pm

taurus13 написа:Ебаси....тва го бех забравил, та чак ми беше забавно да го прочета. :D
Сега нямам толкова ентусиазъм да пиша такива неща.

Ако не те бях натиснал да пишеш тогава, сега нямаше да имаш какво да си спомняш :beer:
ИзображениеИначе се казвам Добри!
Аватар
sos
 
Мнения: 2032
Рейтинг: 1990
Регистриран на: Съб Окт 31, 2009 6:25 pm
Местоположение: София


Назад към Общ форум

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 3 госта