Малко странното заглавие може би озадачава повечето, но всяка думичка си има своята история. Ето за какво искам да ви говоря:
... Преди почти три години, на 21 ноември, останах с един велосипед по-малко. Иначе казано - откраднаха го. Откраднаха го нагло, безшумно и непроследимо. Откраднаха го под носа на родната полиция (дето ни пази, нали...)
Патрулният милиционер не видял нищо, а поста му е на 20 метра от колелото. На камерите пък, монтирани на Българската национална телевизия (фул Ейч-Ди, батка!..) се видя единствено мътния образ на човек с качулка, дето си тръгва спокойно с колелото ми... И реакцията на Органите беше типично, отвратително мърлява - "Ми как може такова скъпо колело да го оставяш така?.." Както и когато ми откраднаха раница със скъпа екипировка.. Както и в безброй други случаи, в които мърлячите от село с палки, самомнение и безкрайна арогантност, са изричали подобни нелепости на стотици хора...
Толкоз!..
И така три години (почти) ни вест - ни кост... До оня ден.
До деня, в който нищо неподозиращият нов собственик не оставя колелото в един известен велосервиз.
Следващата част от историята е ясна: Велосипеда биде разпознат (странно, но беше в почти същото състояние, в което го бях загубил?!?..), последва разговор с човека, притежаващ го в момента и си уговорих среща.
Такъв съм си, че пазя всичките си спомени, дори и тези, от който остава горчив привкус. В случая, тия спомени се изразяваха в многобройни снимки на велосипеда, а по-важното е, че имах и документи. Естествено, говорейки за събран част по част велосипед, не може да се иде реч за общ документ. Но имах фактурите за всяка по-важна част от него. Рамка, вилка, курбели... Да изброявам е излишно.
И тъй... Без да навлизам в излишни подробности, в резултат от срещата, аз отново се радвам на загубеното си бижу, а един разочарован човек остана без велосипед...
Извода:
Мили мои, като човек пострадвал неколко пъти от апашката наглост, настоятелно ви съветвам: Когато купувате каквото и да било от човек, за ваше собствено добро е да изисквате този да ви покаже поне нещичко, та да се разбере, че това, дето ви се предлага е негова законна собственост. И ако не може, откажете се. Ама няма значение, че цента е изкушаваща... Ама няма значение, че си казваме "...Ми кво пък!... Ако не съм аз ще е друг." Защото така всички ние наливаме вода в мелницата на крадците. И накрая на историята (тази) остана един разочарован човек. А аз не искам това!
Пък аз имах късмет...