предварително се извинявам, ако размишленията ми не са съвсем коректни - идеята е да ги обсъдим

Та, замислих се как се промения динамично челният ъгъл в зависимост от терена и работата на окачването и как това влияе на стабилността на велосипеда.
При спускане, задният шок е максимално отворен, а вилката да речем на стръмно спускане е почти максимално свита. Ако челният ъгъл е 68 и вилката има реален ход 14см, то челният ъгъл би станал приблизително 68+14=82 градуса. А примерно ако същото колело е с твърда или заключена вилка или с такава с по-малък ход, челният ъгъл ще е по-малък, това означава ли че ще е по-стабилно при спускането?

При изкачване, вилката е максимално отворена, а шокът е максимално свит (ако не е заключен). Това води до намаляване на челния ъгъл. Нормало шокът при изкачване би трябвало да е заключен, за да е по-ефективно педалирането, което води до увеличаване на челния ъгъл. Как влияе челният ъгъл при изкачване - моето предположение е, че по-малкият ъгъл води до пренасяне на тежестта назад и съответно до по-лесно надигане на предницата. От друга страна пък по-големият ъгъл прави преодоляването на препятствията нагоре по-трудно.
Тук имам и още един въпрос - как влияе дължината на лапата на стабилността? За downhill ясно че трябва да е къса, за да може тежестта на велосипедиста да е зад коримилото. Как влияе обаче на изкчаването не мога да съобразя - по-дългата лапа прави ли надигането на предницата по-трудно или по-лесно?