След еуфорията от предходни пътешествия в планините, с приятел решихме да осъществим поредния предначертан от мен маршрут. Тръгнахме с велосипедите от с. Храбрино в посока х.Академик (добре познатата в региона като х. Родопски Партизани), до която се стига по асфалтов път (на нас ни дойде малко по- стръмен). След като я стигнахме поехме нагоре по черните пътища към х. Бряновщица, тук е мястото да отбележа, че ние тругнахме по преките пътища, които се оказаха доста стръмни и изровени (т.е. невъзможни за каране, така че просто си побутахме хубаво). След като достигнахме асфалтовия път преди Бряновщица покарахме малко (отново бяхме в играта и с иху-аху хвърчахме по пътя) до хижата, където спряхме за почивка. След това продължихме в посока х. Върховръх. Пътят се описва със следните думи: каменист, изровен с достатъчно голям наклон (дори в обратната посока не се наемам да го минавам). Когато стигнахме т. нар. Шабанова Бърчина почувствахме прилив на енергия таъ като за малко пътят беше много приятен (естествено след това приливът спихна като започнахме поредното катерене и бутане). Два- три километра преди хижата пътят наистина стана страхотен, с лек наклон и равен, без изронени участъци и камънаци. В хижата пихме по бира, доволни от постигнатото (от това, че сме стигнали до хижата, а не от начина по който се довлякохме). До момента равносметката беше следната: около 3-4 километра каране и към 9-10 километра бутане
. по време на почивката решихме, че ще променяме маршрута, понеже нямаше да можем да стигнем до с. Ситово (през Тъмръш и Лилково), и така новият маршрут беше през Чурен, Тъмръш и до колата в Храбрино. Поехме надолу по пътя докато стигнахме Чурен, където решихме да напълним вода преди спускането надолу, но понеже чешмата в горната част на селото не работеше, спряхме и помолихме човекът в ловния дом, който любезно ни покани да си напълним бутилките. Моят спътник го попита за пътя към Тъмръш (въпреки предварителните координати които бяхме задали), но той каза че път нямало, а само пътека и то не се знаело дали ще я намерим (ето тук бяхме в положение "шах с пешката"). Посочи ни пътеката през едни поляни и ние тръгнахме по нея (повярвахме му понеже никой от нас не беше ходил в региона и решихме, че като местен ще знае по- добре от картите 
). В крайна сметка това се оказа пътека по която минават овце или кози, а не редовна пътека към тъмръшкия път. Последва едно голямо търсене на тази пътека (ту я имаше, ту я нямаше) и понеже единствения ни ориентир беше реката, гледахме да не се отдалечаваме от нея (тук е мястото да спомена, че на смартфона му свършваше батерията и решихме да не я ползваме за навигация... абе много нехайно отношение от наша страна, но както и да е). След доста време бутане и дърпане на колелата стигнахме до ловното чакало и пътя (нещо се бяхме поотчаяли чак по едно време). Последва еуфорично каране надолу по пътя (дето се вика: газ до ламарините) и след около час и нещо бяхме до колата в Храбрино.Равносметката от всичко беше следната:
- да нямам повече в маршрутите си денивелация повече от 250-300м за изминати 5км път.
- да се подсигурявам с повече от едно средство за навигация (вече съм с Гармин, смартфонът и хартиена карта + компас).
- спирам да приемам думите на местните за чиста монета (никога не съм вярвал, че някой в родопите така ще ме изцака).
- храсталясването не е за мене (не ми хареса преживяването и определено не е моето).
Прилагам GPS координато от посочения маршрут, за да няма неприятно изненадани: https://drive.google.com/file/d/1fQjKneSAoRcKKtnA9VZiruy3RmWtJvPD/view?usp=share_link
Всеки с подобна история може да се чувства поканен да я сподели в настоящата тема (по възможност нека се уточни кои са "лошите участъци", с цел избягването им).
