Това странно име носи първенеца на Вакарелска планина, съставляваща част от Ихтиманска Средна Гора. Висок 1221 м. предизвика интереса ми с това, че се намира в близост да с. Караполци( Елин Пелинско) където имаме виличка. Реших да опиша една маршрутче ( най - трудното ) до него.
За изходна точка ще избера с.Огняново , разположено под приятния едноименен язовир. Намира се на 600 м.н.в. За 15 минутки леко качване и 5 минутки спускане стигаме в центъра на с. Голема Раковица( 700 м.н.в. 10 км.) Завиваме покрай реката без да я пресичаме и на втората пряка ( първата е път към язовира) почва приключението ни. Пътя е земен, на места песъклив на участъци доста стръмен. За 7-8 км. се изкачваме до връх Двата бука (1024 м.н.в.). Няма къде да се загубим. Ако има чудене между различни пътища избираме този който води нагоре, по билото. А то е сухо, а пътя на места става труден за каране поради ситния пясък, а водта бързо е свършила, а Слънцето пече.... Но от Двата бука до Големата Икуна има само още 5-6 км и 200 метра качване. Малко преди върха има едно леко пускане... но пък там пътя е преграден от клни локви( айде пак бутай). И ето го заветния връх, след 2 часа каране от Раковица

Връщането е Хасвалт .Тръгваме на дясно и за 3 км. излизаме на пътя за Вакарел. След още 16 км. сме и в самия Вакарел. От там поемаме по стария път за София и на първия разклон след града завиваме на дясно. Внимание! Там няма табела! След около километър се откланяме по асфалтов път в ляво за язовира. Пак няма табела! От Вакарел до Огняново са около 7 км. като 3 от тях са шеметно спусканеееее.Това е! 50 км.каране и 600 м. катерене и спускане

Ако някой проявява интерес може да го направи и в изменен вариянт, тръгвайки от Вакарел( където се стига с влакче). Водата по пътя е кът. Района е благодатен за фенове на ХС, със изобилието от черни пътища и байрчета. Има и още редица маршрутчета , но за тях друг път. Леко и безаварийно каране на всички!