Ком - Емине

[taurus13]

Сега ще видите, как Райко все пак ще подобри рекорда защото....просто няма време.

[FirFurFen]

...Между другото, лятото безмилостно наближава, а с него и времето за мечтания поход Към днешна дата има ли някой, който със сигурност ще минава маршрута (изключвам себе си и Райко)? Кой и кога?

Амиии ние с lostrider@ (Ники) сме се навили, ако котка не ни мине път На 30.07 тръгваме от Ком (дори и отпуската ми вече е одобрена). Надяваме се за 10-12дена да го направим и да финишираме заедно с Райко и групата на Бързите на Емине. После малко купон на плажа и обратно на работа

здр Azoic , Казвам се Тони , и имам намерение да направа този преход от няколко години , ако още датата е валидна бих искал да се присъединя към групата ви , имам екипировка и хубаво колело , за физически възможности съм сигурен че ще издържа . И ще се радвам да ме приемете в вашата група , на 30 юли 2011 на хижа Ком , пишете моля ако има промяна .

[boris_borisov]

Охоо, групичката след нас се увеличава, браво! Тъкмо си говорехме оня ден с новия член на нашата група (вече сме трима ) как колкото наближава времето за похода, толкова се увеличава тишината по темата и броят на отказалите се Което, разбира се, е нормално - Ком-Емине е все пак, не е разходка в парка. Иска се отпуска, екипировка, подготовка, пари, ЖЕЛАНИЕ... не всеки има всичко това.
На все пак тръгващите - успех! Излизането от гората под връх Свети Илия и гледката на изведнъж открилото се отпред море в цялата му прелест и след всичко преживяно до този момент, е тръпка, която никога не се забравя!

[azoic]

Здравей Тони,
Ще се радвам да караме заедно по "пътеката", има още малко време и най-вероятно ще трябва да покараме заедно поне един етап от маршрута. Да тестваме екипировката и да добием поне бегла представа за това което ни очаква. За сега го виждам следващия уйкенд или по-следващия, ще трябва да се организираме за тогава. Ще се разбираме на ЛС, следи форума от време на време

п.п. Борка не сме се отказали Ники се контузи на ПВ5, но са му казали, че до първата третина на Юли ще е ОК, затова плановете остават за края на Юли. Почва да ме гризе отвътре да тръгнем още на 29-ти вечерта след работа пък докъдето го докараме, май нямаме много работа на х.Ком. Кога се събрахте трима за челната група ?

[boris_borisov]

Аз нямах предвид вас, затова и казах, че групичката ви се увеличава Разбрах за контузията на Ники, видях я даже , ама си знам, че той ще се оправи за похода Аз миналото лято, докато се набирах на педали по баира накъм село, счупих оста на средното движение и падайки, си раздрах прасеца на стърчащия ръб на счупената ос, контузия, подобна на неговата, само че минах само с 2 шева Е, на другия ден пак си бях върху колелото, макар и с омотан с бинтове крак Така че няма нищо страшно
Идеята да тръгнете на 29-ти вечерта не е лоша, така ще съкратите разстоянието до Лескова на другия ден и умората, съвсем в началото, няма да се стовари наведнъж. Спокойно можете да стигнете до х.Ком с кола в петък след работа, да изкачите върха и до мръкнало да се спуснете до Петрохан. Примерно
А пък ние сме трима отскоро, третия член заяви участие преди 2-3 седмици Не се познаваме лично все още, но ще се запознаем в деня на похода Много пъти е коментирано, че не е добре на тоя преход да тръгваш с хора, които не познаваш, но такава е реалността. Пък и не сме хлапета на по 15 години, зрели хора сме (с обща възраст 112 години ), обединени от силното желание да изминем тоя епичен преход от началото до края. Уговорката ни е, че всеки от нас ще представлява напълно самостоятелна бойна единица и с нищо няма да зависи от другите. Така отказването или отпадането на някой по никакъв начин няма да повлияе на останалите да продължат. Това е идеята, пък дано да проработи както сме го замислили и да няма драми насред пущинаците

[Анелия]

http://www.mtb-bg.com/images/stories/trails_travel/Raiko_KE_2010/img_0172.jpg
Ей така - два три километра. (може и повече да са били, поне така ми се струва, защото се озорих.)
Мисля, че решението е по-често газене. В началото си носих колелото на рамо, но така много си издрах краката. После открих тактиката: ръцете с ръкавици, хващат кормилото навътре - близо до лапата. Така нямаш право на спирачка, но не ти и трябва. Стойката - прав на педалите, като краката не правят пълен оборот (благодарение на свободния венец), колената - близко до рамката. Използваш колелото като кокили и пускаш минимално количество кръв.
Най-близко място за достъп - Ришки проход или горското стопанство до р.Елешница.

Пешеходците ни дадоха жокер как да заобиколим този най-гнусен участък. Тръгва се надолу по "асфалтовия" път към с. Манолич и на едно разчистено от дървосекачи място се прави рязко ляв завой и следва стръмно катерене (ние си го изтикахме). После пак има от гадните къпини по склона (отнво бутане), но все пак основната порция тръни се спестява.
Но все пак мисля, че Елешница - Ришки проход е доста неприятна част от трасето и пада яка борба с растителност, терен и маркировка.

[boris_borisov]

Ани, с оглед на това, че миналата година, когато преминахте през тези места със Запа, четохме два много впечатляващи и запомнящи се разказа за това как сте си изкарали:D, сегашното ти кратко съобщенийце за новото минаване оттам излежда доста постничко Нормално е втория път, като е вече познато, да не е толкова интересно возенето през същия район, но все пак феновете на тази тема си искат разказчето (по възможност със снимки):D Традициите трябва да се спазват!
Малко време остана до старта от Ком тази година, вече нямам никакво търпение, та едно разказче, свързано с Пътеката, ще ми подейства доста добре на нервите

[Анелия]

Така е, този път бяхме с навигация и нямаше губене, съответно големи приключения. Снимки аз нямам, тъй като оставих батерията на фотоапарата в зарядното в Шумен Ники (Pil4oka) има снимки от неговия телефон, но замина за Добрич и не се знае кога ще ги смъкне...Ще напиша нещичко все пак. Не беше малко карането, над 150 км изминати, а денивелацията първия ден: 2500 м

[Анелия]

Един по-необикновен начин да отидеш на море или Върбица-Емине
На състезанието на Чумерна Пеню от Сливен подхвърли идеята да минем източната част на Балкана от маршрута Ком Емине. Ники (Pil4oka), и той подочу и закима одобрително с глава. От там нататък нещата влязоха в мои ръце и се заех да комуникирам с двамата, за да избистрим идеята. Време за губене нямаше заради бъдещите ангажименти на Ники, та заради това направихме плановете още за следващия уикенд след Чумерна. Валежите през седмицата, както и лошите прогнози, никога не са били пречка за сериозни хора като нас и заради това след работа в петък вечерта се събрахме тримата на хижа Върбишки проход. Трябва да кажа, че бях много приятно очарована от условията в хижата: стаите са с дограма, матраците меки и удобни, имаше дори хавлия, малко сапунче и тоалетна хартия върху одеалата, също както на хотел. Ресторантчето е също много приятно и на място приготвят вкусотии. Аз обаче бях хапнала доста макарони вкъщи, тъй като се очертаваше 2 дни сериозно каране, а и после майката на Ники и Данчо: Гери, ни накара да вечеряме с вкусна мусака преди тръгване. Така че просто нямах място да опитам от кухнята, но другия път: непременно. Уговорихме се за ранно ставане и тръгване предвид многото неясноти по маршрута. Бяхме си взели спални чували, защото нямахме идея докъде ще стигнем събота и дали ще си намерим къде да спим. Аз бях тръгнала с раница около 6 кг, която ми беше най-големия проблем през прехода. Тежеше ми доста на гърба, ожули ми кожата на мишниците, на изкачванията ме дърпаше надолу, а на спусканията бях несигурна и трудно контролирах колелото. Хем съм пробвала същата схема с раница и багаж за 2 дни и подобаващо количество километри преди 1 година на Мазалат, но тогава сякаш ми беше по-лека, защото не носех чувал, а дебелите дрехи бяха върху мен. Този път също бях взела дебели дрехи, но времето беше много приятно по време на целия поход.
Тръгнахме сутринта в 6. Не бях пила кафе, не бях закусила, ами топли топли от леглото се втурнахме върху колелетата и на мен ми беше много трудно да вляза в режим. Още в началото раницата и краката ми тежеха, чудех се ако още в началото е така, как ще е когато се натрупа умора. След като загряхме обаче, нещата се оправиха и до края на деня (който завърши след 20:30), нямах никакви проблеми.
Участъкът Върбица-Елешница си го знаем: приятен е, само с 1 леко опасно спускане със страничен наклон, което сега беше и с мокри камъни, така че въобще не го рискувах, ами направо го слязох. Забележителното беше, че още от сутринта видяхме доста диви животни: едно зайче, две сърни и един ГОЛЯМ елен! Пресякохме реката и лека полека стигнахме до кръстопътя с пейките, където започва „адът” на Върбишка планина или къпините, които късат кожа. Бях се подготвила обаче с четене в планинарския форум http://planina.e-psylon.net/viewtopic.p ... &start=105, че най-големите къпини, които започват от дървените пейки, могат да се избегнат. Продължихме да спускаме по „асфалта” и трябваше да внимаваме за път наляво. Знаехме, че губим височина, спускайки по асфалта, но и сега съм убедена, че бутането нагоре ни спести много по-големи мъки от влаченето на колелетата в къпините. По едно време се сляхме отново с маршрута и маркировката отново се появи. Тук-там пак имаше къпини, но се минаваше. Преди нас явно някой моторист беше минавал: имаше следи и малка отъпкана пътечка. Но като цяло участъкът е силно затревен и неподдържан. Около връх Малък Дебелец пътеките едва се намират, въпреки че скорошната маркировка на пешеходците туристи доста е подобрила състоянието в сравнение с миналата година. И все пак все още има участъци там, на които ако нямахме gps бихме се заблудили. Освен това не мога да препоръчам участъка за планинско колоездене. Има твърде много бутане. При преход Ком-Емине няма как да се избегне, обаче ако си тръгнал като нас на разходка, спокойно може да се започне от Риш и от там нататък следва приятен маршрут, който би се минал без проблем. За участъка Върбица – Риш имахме 3 спукани гуми общо: Ники 1 и аз после 2. Пеню си запази правото за после. Вместо да сечем серпентините по черно, ние си покарахме малко по асфалт докато стигнем Крумов мост.
От Риш започва доста дълго качване и ние се бяхме поизморили след тикането и храсталясването из Върбишка, отделно стана обяд и слънцето напече. Там баирът е плавен, но много дълъг. Ако обаче маршрутът започва от там, със свежи сили сутрин рано няма да е никакъв проблем. Последва дълго спускане до Рупча, но преди това леко се заблудихме, тъй като увлечени в скоростта, изпуснахме една табелка за десен завой, но Ники много бързо се усети и погледна gps-a, та бяхме загубили само няколко стотин метра. Там един клон ме удари доста лошо през лицето, но няма как, рисковете на спускането. След завоя вдясно, който лесно се изпуска, следва малко равно, а после: дъълго спускане към с. Рупча, където Пеню прищипа гума 2 пъти. Спускането е каменисто и скоростно. Само че ние вместо Рупча, излязохме в съседното Люляково, където помолихме да си напълним вода от една къща. Освен с вода, ни почерпиха и с току-що изваден мед (човекът беше още с „булото”) с восъка. Дори аз, като не особен почитател на меда, успях да оценя качествата му. На Рупча пихме освежително кафенце и по асфалт се изнесохме към Планинца и Дъскотна. Мноого гладък път и спускане, да си призная направо се изкефих на асфалта след толкова дране по храстите. Има моменти, в които асфалтът ти идва като глъдка въздух. Само се питах какво правят там пешеходците: толкова вървене по асфалт не си е работа. Пътят към Топчийско беше много приятен, може би най-хубавата част от маршрута за мен беше там. Имаше гледки, имаше приятни спускания и качвания, а преди Добра поляна се насладихме на обширни гледки. Това, което в повечето липсва в тази част на прехода Ком-Емине.
Бяхме взели спални чували, защото не знаехме къде ще ни свари нощта не знаехме какво да очакваме. Но пък пристигнахме вечерта точно навреме в с. Топчийско, където има хижа. Маршрутът влиза в селото заради хижата, която пък е само на километър-два от там. Преди това: пазаруване от селото на наденичка и биричка. На хижата сварихме няколко мъже да си пийват кротко, поздравихме и питахме дали можем да нощуваме в района на хижата. Хората бяха много мили и ни позволиха да ползваме чаши, чинии, чешма. Каниха ни да се изкъпем безплатно или пък казаха, че ако нямаме пари, ще ни пуснат да нощуваме също безплатно. Пари имахме, но пък бяхме мъкнали чували 86 километра и 2500 денивелация (всичко за деня) и решихме да нощуваме навън. Запалихме си огън, наляхме си биричка, изпекохме наденицата. Въобще: добър завършек на тежкия ден. Дойде и хижарят да отново и той беше толкова гостоприемен и любезен. Въпреки, че хората бяха седнали на маса, въобще не слушаха силно музика, нито крещяха. Музиката беше турска народна, но беше така спокойна и мелодична. 100 пъти по-добре от някоя върла чалга и крещящи диваци, каквито понякога сме свикнали да виждаме в планината. Хижарят каза, чеса подали документи за участие по проект за подобряване на условията по международния маршрут и се надява да могат да ремонтират хижата. Спомена, че тази година от много години насам са имали няколко хиляди лв., с които са ремонтирали покрива. Каза, че условията вътре не са много добри, но самият факт, че там има подслон легло и чаршафи, а и гостоприемството на човека, го прави добро място за хората, тръгнали по маршрута. Ние приключихме нашата вечеря в приказки за колелета каране и прочие наши си работи и се настанихме по чувалите. Да си призная, никога не съм обичала да спя навън или на земята или на палатка. Изръбих се, смъквах се надолу по лекия склон, една лампа ми светеше в очите, чувах животни да стъпват в гората...абе не можах да спя чак до сутринта, когато дремнах.
Въпреки това преди изгрев слънце още бях свежа и готова за тръгване. Решихме обаче в неделя да не правим стресово тръгване като предния ден, а пихме кафе, закусихме, оправихме багажа и чак към 7 тръгнахме по нашия път.
Карането започва по асфалт, но скоро се отделя и ако не беше gps-a, пак щеше да има лутане. Дори въпреки него, пак направихме едно спускане и качване излишно и карахме през едно поле. Това май ни беше единственото губене през двата дни. След това заваля и дъжд и извадихме якета и дъждобрани. До Козичене ни поваля, но нищо сериозно. По пътя срещнахме стадо прасета, но бяха домашни. На Козичене пихме кафе и ядохме закуски, момчетата бяха така добри да споделя тяхната кифла с мармалад, че нещо бях точно прегладняла и 4 вафли ми дойдоха малко. Всичкото това сладко като че ли потъна в дупка и на ставане вместо преяла, аз тръгнах леко гладна. Но пък ни чакаше качването към телевизионната кула и не трябваше да се тъпча. Преди това: Дюлинския проход. Най-сетне видях къде карат варненци от нашия отбор „Алекси Николов”. Започнахме да качваме към телевизионната кула, а срещу нас започнаха да се спускат джипове с русоляви глави: туристи на офроуд трип. Имаха си специално оператор, който тичаше пред джиповете и ги снимаше. И ние бяхме голяма атракция, падна голямо махане на ръце и поздрави. Вместо спускане по асфалта от ТВ кула, ние спуснахме първо малко по черно и после продължихме посока главния път Варна-Бургас. Кошмар! Колите свистят около теб, много натоварено движение, а ти трябва да караш колело. Набързо извъртяхме 4-те километра и хайде пак в гората. Емонска т.нар. планина е приятно място за каране: качване спускане качване спускане и така до безкрай. Пътечките са хубави, но доста еднотипно, а на всичко отгоре водата свърши и това вече ме накара да съм нервна и нетърпелива. Най-после спускане към Емона. Пеню предлага 2 варианта: първо да отидем на носа, за да финализираме похода или първо в с. Емона за бира. Еее, че бива ли такива въпроси, естествено, че бира! Носът няма да избяга, я.
Отиваме в едно кръчме в с. Емона, което ми направи силно впечатление. Не знам дали след 2 дни все пак идва някаква цивилизация, но носеше много особена атмосфера. Вътре смесено между кръчма и магазин. Доста тежък въздух, макар и хладен. Барманката беше много добра жена с бяла сбръчкана кожа и много потъмнели, чак кафяви кръгове около очите. Дойде още една кака: слабичка по къси дънчени панталонки. Изглеждаше мхм, малко странна нека да я наречем. Помолихме я да ни направи обща снимка на фона на носа и морето, а тя силно се притесни. Толкова много трепереше, не само ръцете й, а и кожата и мускулите на бедрата й. Веднага прехвърлих малко диагнози в главата и й сложих диагноза „проблеми с алкохола”. После подслушах малко разговора й със следващата кака, която дойде и в действителност си говореха за някакви запои. Аз съм цял Шерлок Холмс. Въпросната новодошла беше още по-слаба и пушеше със същите клечести пръсти като на първата. Т.е. приликите между двете бяха: слаби, сбръчкани, с гарваново черни коси, пиеха минерална вода и кафе и пушеха. Първата обаче пушеше кафява дълга електронна цигара. Да продължа с останалите хора, животни и вещи от обстановката. Под нашата маса се излежаваше една немска овчарка, но явно беше добричка и никак не се трогна, когато седнахме около него/нея. Наоколо пък се суетеше бяло рошаво куче, да го наречем Бенджи от едноименния филм. Установих, че Бенджи яде солети, но не и фъстъци. Втората слаба жена доведе едно момиченце, което питаше бабата с кръговете около очите за други две деца. Другите две деца (вероятно внуци) бяха пътували дълго и се събудиха към 14 часа. Излязоха да си играят с момиченцето, но явно имаше комуникационен проблем, защото момиченцето знаеше само български, по-голямото момче знаеше само немски, а по-малкият брат се чудеше как да посредничи между двамата и каза: „Аз как да говоря, на български ли на немски ли. Не мога да им превеждам!” Докато обясняваше това, вкарваше немски думички и междуметия. В крайна сметка оставихме децата на техните игри, дамите на техния разбор на гуляите им, а ние потеглихме към носа.
Ако ме питате дали се вълнувах да видя носа и морето както се вълнуват хората, които минават Ком-Емине, ще отговоря: не. Попитах себе си този въпрос, но вътрешно не изпитах „онази” тръпка. Да, морето беше красиво, миришеше още по-невероятно, но нищо повече. Малко разходка, малко снимки и хайде да потегляме. Разделихме се с малко тъга с Пеню, защото 2 дни бяхме неотлъчно тримата заедно и с Ники потеглихме към Иракли, където брат му Келеша се излежаваше на плажа и ни чакаше да ни натовари на червения ситроен към дома.

[boris_borisov]

В нашата групичка пак има раздвижване - обогатихме се с още един член Очевидно мисълта за Ком-Емине притежава магичната сила да лекува болки в кръста, защото именно подобни такива са били причината братът на третия член на групата ни да се откаже преди време от похода Обаче явно болките са отшумели и човекът е на линия заедно с брат си, така че на 29-и стартираме вече цяла сюрия народ Графикът си остава 8 дни и половина, с възможно удължаване до 10 дни. Дано оня горе да е с нас...

[azoic]

Ако и ние стартираме на 29ти вечерта и добро стечение на обстоятелствата може групата да стане една и да е многочислена Но с оглед на това, че няма да си даваме прекален зор, най-вероятно ще пристигнем след вас. Абе важното е да сме на Емине в пълен комплект, без травми и да случим хубаво време.

[pdp]

здравейте казвам се пеню (от сливен), наистина хубаво каране (с малко бутане ) направихме с анелия и ники по този мечтан, мечтан от всички нас машрут. в багажа си намерих визитка на стопанина на хижата в с.топчийско - казва се ахмед смаил, тел. 0884473735. видя ми се гостоприемен човек, при необходимост от подслон мисля, че би помогнал. имам желание (ако намеря време преди края на юли), да премина отново "трудният" участък от върбица- риш, от разклона за манолич и дървените пейки за да установя от къде бутането е по малко и "удобно". ако някой има нужда от помощ в сливенският балкан би могъл да ми пише на лс.

[luspa]

Здравейте, казвам се Любо,
дълго време се чудех дали да не пиша с питане, да се включа в някоя групичка, но честно казано ме изплашихте с тия 8-10 дена за целия преход. От наистина много години ми е мерак да го направя този преход, но все ме спираше нещо (предполагам знаете как е). Преди година се отказах от идеята за пешеходно прекосяване на Стара Планина (най-вече заради липсата на желаещи да ми правят компания) и бях решил да се пробвам сам с колелото тази година. Мислех да тръгна някъде около 22-26 юли, но ме възпира липсата на познаване на немалка част от маршрута (все пак е около 700км). Питането ми е дали в някоя от групите ще приемат сравнителен новак с голям мерак, нелоша физическа подготовка и колело, което не е особено за целта (the bomb от 2003 г.) . Навит съм и да тръгна заедно с някоя от групите и да изостана в последствие, колкото да си дам старт.
Поздрави!
П.П. знам че колелото е купчина желязо (въпреки че на мене си ми харесва засега, а и нямам средства за нещо по добро, а не ми се иска да го отлагам повече), и че само с мерак и не се прави Ком-Емине.
П.П.2 не съм някой хлапак на 15-16 години, студент на 21 съм

[Анелия]

колело, което не е особено за целта (the bomb от 2003 г.) .

Здрасти, не искам да те разубеждавам или както сам пишеш, осъзнаваш какво е колелото ти, но... Според мен ако можеш някак бързо да го продадеш и да си вземеш някой евтин и по-лек твърдак, от най-старите, ще имаш по-малки ядове от тази бомба.

[boris_borisov]

Както вече казах, нашата групичка е от четирима човека и волю-неволю аз се водя нещо като координатор Което ще рече, че другите са ми дали свободата и отговорността да избирам маршрут, темпо, да уговарям нощувки, изнасяне на храна по хижите и т.н. Честно казано, обаче, ако трябва тепърва да организирам и включвам още хора, ще ми дойде в повечко Което ще рече, че всеки, който има желание да тръгне с нас, може спокойно да тръгне, но с уговорката, че ще отговаря сам за себе си във всяко едно отношение. Моята лична цел е да стигна за 8 дни и половина по графика, който съм дал в темата, в най-лошия случай 10 дни, т.е. ще гоня време. Другите в групата са напълно съгласни с графика и всеки е наясно, че ако по някаква причина не може да поддържа темпото, отпада безусловно и или продължава сам, или си слиза.
Така че, Любо, ако си съгласен на тоя вариант (а ти си, защото сам си го предложил ), заповядай на 29-ти юли към обяд на връх Ком Оттам започва пътя към ада и рая едновременно!

PS. Колелото на тоя преход няма особено значение. Не то те води до морето. Важен е духът и желанието!

[Анелия]

PS. Колелото на тоя преход няма особено значение. Не то те води до морето. Важен е духът и желанието!

Борис, с цялото ми уважение, но с едно голо желание преходът не е възможен. Това е една система човек-машина и ако нещо куца в системата, неуспехът е сигурен. Колелото е от изключителна важност, тъй като то ти е основното средство за придвижване. Не знам дали си виждал въпросното подобие на колело, но според мен то не може да се справя на елементарни и равни черни пътища, постоянно прави проблеми с основни неща като скорости, спирачки (!), скърца отвсякъде. Да не говорим колко тежи И аз съм поддръжник на теорията, че велосипедът не трябва да е безумно скъп, за да се кара, но Бомбата просто на нищо не прилича. Един Спринт Аполон или 2 пъти по-евтиния Драг Хакер със свестни накладки би свършил по-добра работа.

[luspa]

Борис, благодаря за предложението, ще ти пиша тия дни дали ще тръгна с вас. Причината е че преди малко си намерих 7-те карти за Ком-Емине (и искам да видя как е моя график, спрямо вашия), а и се тревожа честно казано да не ви бавя или притеснявам по някакъв начин било то само за 1 ден. Иначе отговорността за храна, нощувка и всичко останало винаги си я нося сам, дори и когато съм на организирани екскурзионни летувания
Анелия, благодаря за съвета, но както казах в момента нямам средства и време вече за подобни рокади (не че не съм се и замислял за този вариант). А и не случайно написах че бомбата ми е от 2003г. Не разбирам кой знае колко от геометрия на планински велосипеди, но рамката от 2003-та година ми се струва с доста по добра геометрия от тези който са 2008. А моята мога да те уверя че нито скърца, спира си съвсем прилично, а скоростите си сменят като по часовник, виж само за теглото не мога да споря . Просто всичко е до поддръжка може би... Но нека не сменяме темата.

[did]

Преди 3 години на Емине срещнах трима ентусиасти, които бяха минали този маршрут с някви кросове и бомби... за около 20 дни.

Ако някой с подобен велосипед, без екипировка, без финанси и всичко останало... реши да гони група подготвени колоездачи с НОРМАЛНИ велосипеди, по-добре да си кара САМ!

[joropc]

Не знам защо, но имам странното чувство, че тази година култовият маршрут ще изиграе лоша шега на някой(надявам се, че греша).Дано новите участници са наясно, че Ком-Емине не е само физическа подготовка, мерак и колело.Познаването на участъците и "пробването" на ПОНЕ два/три от тях(по-възможност най-проблемните и най-тежките) през годината, е просто задължително преди да се тръгне.Който не е направил това, просто да не тръгва никъде.Ако е в група, само ще е в тежест, а ако е сам.....си е сериозен риск!

@boris_borisov
@Rayko
Борка, Райко, това трябваше да го кажете вие.Не ви упреквам, защото знам, че сте прекалено толерантни, НО......

Успех на всички!
....както миналата година, така и сега, ако участниците имат нужда от някакъв съпорт в района на Централен Балкан, съм насреща...

[azoic]

Айде и аз да кажа нещо към хората изявяващи желание за участие:

Преди 2 години и аз бях обзет от ентусиазъм - породен от разказа на Светлин. После ми го разказаха във форума Борис, Райко и Иван (разказите "на живо" от Павката и Iveca само подклаждаха огъня) Вече от 6 месеца тайно вечерно време чертаех карти, разглеждах снимки и препрочитах разкази за "Ком-Емине", докато една септемврийска вечер с Ники си пием бирата и той ми казва - "...абе прави ми се нещо по-така...нещо...нещо, като Ком - Емине..." (Лелеее това чаках от доста време - някой приятел, да ми се върже на акъла )
- Кога тъгваме? И се почна една подготовка не ти е работа, ноо....Вижте сега! За тези които очакват, че щом има някой да ги води - всичко е ОК.

Това са 700 км в които ще имате време да се питате за всякакви неща - от това "...абе що не си смених накладките преди да тръгна" до това "Абе аз какво правя тука...".
Това са 700 км в които ще изпитате от - ентусиазма в Западна стара планина, през спиращите дъха гледки в Средна стара планина, та до еднообразието и умората в Източна стара планина.
Това са 700 км в който (най-вероятно) ще трябва да си повтаряте - ТРЯБВА ДА СТИГНА.
...и това, че се чувствате в добра кондиция вмомента, изобщо (ама изобщо) не означава, че сте готови да преживеете това изпитание на физиката, духа и волята.

Аз самия не мога да твърдя, че ще завърша прехода. Може би съм най-малко подготвен физически - не знам. По стечения на обстоятелствата и аз като Борис се водя нещо като водач (координатор) на третата група. Обаче, представете си ситуацията - Аз отпадам на петия ден ( било то контузия или просто не добра форма). Какво прави групата?
1. Ако сред тях има човек с опит в планината - всичко е ОК (той става водач) и продължават.
2. Подплатени с огромния си ентусиазъм - продължават напред. До къде (без теоретическа подготовка) те си знаят.
3. Изпадат в ситуация - " Абе, няма проблеми - ще те изчакваме - само не се отказвай " и се почва едно ходене по мъките.

Време не остана. Помислете за това колко сте подготвени преди да заявите участие в това начинание. И ако сте решили да тръгнете по "пътеката" се подгответе за всичко.
И не на последно място - както са казали Анелия и Митко техниката не трябва да се подценява, все пак се разчита основно на нея. А и от нея не зависите само вие,зависят темпото и мотивацията на всички в групата.

п.п. Жоро, благодаря за отзивчивоста и се надявам тревогите ти да не се сбъдват

[boris_borisov]

Мъдри слова се казаха по-горе, и то от сериозни хора... Приемам критиката на Жоро, но все пак да обясня за моята толерантност Аз съм напълно наясно, че човек без подготовка, физическа и теоретична, екипировка, читаво колело, късмет с времето и изобщо, и най-важното - желание, трудно ще стигне до Емине. Наясно съм също така обаче какво значи да искаш да тръгнеш по тоя маршрут. Това да лягаш вечер и да ставаш сутрин от леглото с една мисъл в главата - Ком-Емине - си е живо наказание, ако нямаш възможност да тръгнеш наистина, било то заради неподходящ сезон, липса на пари, колело и т.н. Ако желанието е толкова силно, а възможностите - ограничени, то тогава не е ли по-добре да тръгнеш, макар и неподготвен, отколкото да гледаш как лятото се изнизва ден след ден, а мечтата ти отново остава несбъдната? Не казвам, че не е рисковано, напротив. Но пък и това да таиш в себе си едно неистово желание, което си принуден да подтискаш постоянно, си не е работа. Аз знам, че най-вероятно Любо, или някой друг като него, едва ли ще стигне по-далеч от Мургаш, преди да си слезе. Обаче поне ще си слезе с чувството, че е вкусил от Пътеката и ще е доволен, че поне се е опитал да осъществи мечтата си. Така поне временно ще угаси огъня в душата А натрупаният опит и осъзнатите грешки ще са му само от полза, когато реши вече сериозно да се подготви. Никакви съвети не могат да заместят личния опит по това трасе. Така че не се притеснявам особено да каня с мен хора, решили да се пробват; ако предварително сме се разбрали, че няма да си пречим взаимно, то тогава ще е само от полза да сме заедно - не се знае какво ни готви Балкана
Аз също не съм сигурен дали ще успея тази година да стигна до края по начина, по който съм го решил, т.е. за толкова време. За 15 дни или повече знам, че мога, и то без много напъване и може би дори с кеф. Но няма тръпка в това, не и за мен поне. А за под 10 дни си е гъдел Това обаче не значи, че ще се движа скоростно. Идеята ми е да си карам бавничко, на ниски предавки, без никакви рискове, особено на спусканията, но и без излишни почивки и без „Абе я глей ква е жега/дъжд, къде си тръгнал в тоя пек/вятър, я сядай тука да пием по още една бира”:) По тоя начин едва ли ще е толкова трудно да изминаваме по 70-80 км дневно, колкото е нужно за постигането на целта. А след като няма да развиваме скорости и да се правим на турбо-герои, за по-неподготвените физически и технически няма да е толкова трудно да изкарат с нас един или два дни, колкото да им мине мерака:) Затова не ми дава сърце да откажа на който и да било, който ми се обажда на личния телефон или ми пише във форума с желание да ме придружи по пътя, колкото и неподготвен да ми изглежда. Не пропускам обаче да предупредя, че освен да показвам пътя, други ангажименти не поемам!
Колкото до качеството на колелото, с което се тръгва, то безспорно е важно, ако не искаш да имаш ядове по пътя и ако искаш да стигнеш до Емине на две колела:) В противен случай, ако е налице непоколебимо желание да се стигне докрай без значение по какъв начин и калпаво колело, в случай на повреда човек би могъл дори да изхвърли в някое дере купчината ненужно желязо и да си продължи пеш:) Пак ще си е Ком-Емине, и колкото по-трудно, толкова е по-сладко накрая!:) Затова казвам, че най-важното си остава желанието и волята да постигнеш мечтата си.

Жоро, благодаря за предложението, ама ще се възползвам само при крайна нужда! И дано предчувствието ти да те лъже!

[luspa]

Мисля че се получи интересна дискусия, относно нужната подготовка за този подвиг . Оценявам искрените съвети и критики, но не мислите ли че човек може да е подготвен физически и теоретично без да пише постоянно по форумите. Аз лично избрах варианта за преминаване с колело, защото ще печеля време на скучните участъци, който са равни, черни пътища. Иначе да - прави сте, че само с едната издържливост и малко хъс няма стане работата. Някой по горе беше казал че е срещнал няколко момчета с кросове и бомби който са успели за 20 дни - е успели са нали така. За спирането и лигавенето че много духало, че валяло и незнам си какво още и аз не мисля да го правя. Предпочитам да остана на някой връх 30 мин. повече отколкото да пия бира в някоя кръчма през това време. Нямам дар слово като Борис (за което шапка ти свалям ) и не мога да опиша така добре как съм се зарибил и с какво идея тръгвам, да изпитам себе си, да оползотворя едно от последните си истински свободни лета, да прекося България със собствени сили, да си изгася мерака който през последните 2 години се засилва все повече. Не мога и да твърдя, че ще успея, но мога да се пробвам... пък докъдето стигна...

И пак искам да кажа, това че сега се престраших в темата не значи че идеята ми хрумнала преди седмица, че нямам екипировка и физ.подготовка. Колелото ми е слабата бръмка - да, но мисля да компенсирам с издържливост, търпение и хъс. Няма да гоня време понеже не познавам западна и източна Стара Планина, но имам карта, компас, ГПС, знам как се работи с тях. И мисля да се насладя на всеки един ден, дори само един да е.

И отново благодаря за искрените съвети и критики. Те ме накараха да се замисля още повече дали да тръгвам, и да ми засилят мотивацията. Нали знаете как в последните няколко дни е най-вероятно да се откаже човек.

[boris_borisov]

Абе, и ти си прав... Само в едно грешиш - "скучни участъци, които са равни, черни пътища" по билото на Стара планина почти няма Това равното в Обиколката на Витоша си е една песничка направо (тая година я минах за първи път), ама в Балкана други песни се пеят Всъщност, ще видиш сам
И... май вече го казах, 29-ти юли, към обяд, връх Ком, е мястото на срещата До вечерта трябва да сме в Лакатник, което са 50-ина км, не особено тежки, така че...

[Rayko]

В пророчествата на Мартин Задека се споменава и за Ком - Емине, а именно:
"Рекордъ ке падне в лето 2011"

Ето какъв ми е планът:
На 22 юли има маратон по билото на Стара планина - 100км за 24 часа - мисля да участвам, за да загрея.
23 юли - хипарско прибиране на стоп от х.Ехо до София.
24 юли късен следобед - потегляме с Боян Бановски към вр.Ком, където ще спим на палатка.
25 юли 06:00 ч. местно време, стартираме по легендарният маршрут.

За сега сигурни участници сме двамата с Боян, @Иван Радев не е потвърдил на 100%, не знам нищо за Фьодор Драголов и Тодор Ангелов. На последните двама не им знам телефоните, ако искат да идват - да се свържат с мен, или да ни изненадат на старта.

[k0k0]

Успех и късмет момчета и момичета!

[azoic]

Успех и от мен момци...всичко да мине по мед и масло

[nicky bike]

За сега сигурни участници сме двамата с Боян, @Иван Радев не е потвърдил на 100%, не знам нищо за Фьодор Драголов и Тодор Ангелов. На последните двама не им знам телефоните, ако искат да идват - да се свържат с мен, или да ни изненадат на старта.

Виждам, че си пропуснал да поканиш един "педалист" - Боби Бомбата!

[papi007]

Привет Форуме! В понеделник се очертава и аз да мога да запаля по този маршрут , но за максимум 3 дни, като мисля да тръгна от София с влак в 9:00 , да съм в Берковица в 11:00 и да съм на вр. Ком към 15:00. Т.е. няма да имам шанс да хвана Райко и Боян, но и надали бих се хванал с тях - не съм карал от адски много време и не знам дали няма да издъхна на първия баир зад тях.
Бих се радвал ако някой реши да дойде и да си правим компания.
В най-добрия случай първия ден може да се спи на Лескова(макар че това е просто много оптимистично според формата ми) и втория ден да се пусна от връх Паскал надолу да си стопя дисковете . После да си тегля шута обратно от Пирдоп към Сф.

Ако има някой желаещ да пише тук .

Best wishes, papi007

И пожелавам на стартиралите преди нас Уникално време! И поставяне на рекорди !

[Rayko]

25 юли 2011г. 06 00 часа - старт от вр. Ком.
Ще се борим да финишираме преди 20 00ч на 30 юли и да се бухнем в морето, като Бай Ганьо във Виенската баня.
Нужен ни е много късмет и дано спечелим симпатията на ТОЗИ горе.

[psixopat]

Приблизително 700 километра, за под 134 часа Успех ви пожелавам и дано времето и

ТОЗИ горе.

да са с вас.
Щом тръгвате на 25, кога ще минете през Узана ?