от tanya » Пон Авг 20, 2007 1:43 pm
//Хапнахме на хижата (х. Върбишки проход)и взехме тъпото решение да се прехвърлим по асфалта в южна България, да минем през селата Везенково, Велислав и Манолич и оттам по брега на язовир Камчия да се докопаме до стената на Язовира и до село Камчия. За тази позорна постъпка не ми се говори много, а и не бива. Така и направихме, но като минахме Манолич и стигнахме язовира беше към 14.00 ч. и се отправихме към ръкава, който сочи на север. //
Така тъй като вчера карахме в този район мога да дам малко информация, която може би ще е полезна на някого.
От х. Върбишки проход се хваща червената маркировка и след едно спускане под ел. стълбове се излиза на минералните бани. Всъщност шосето също води до там, но пътеката си я бива и не е за изпускане. От източната страна на шосето започва черен път, по който се ясно се вижда червената маркировка. Изкачването е 4км и има една чешма. След това следва сравнително равен участък (където също има чешма) и стръмно спускане през гората. Всъщност при него трудността идваше от това, че беше доста изоран от машините движели се по него. (Абе целият район се е превърнал в огромно сечище). В края на спускането се стига до широка поляна с постройки и разклон. Ние продължихме по маркираната пътека, която отново тръгна нагоре. Хубаво е, че с много малки изключения навсякъде се кара без проблеми. Има сянка и много капини по пътя. Голямо плюскане падна. На около 17.5км от хижата отново достигнахме разклон с пейки. Пътеката с маркировката продължаваше нагоре, но изглеждаше доста обрасла. Видяхме една табела, на която пишеше, че на 150м има вода. Отидохме да я потърсим и открихме, че се движим по път, по който под чакъла и прахоляка се виждаше асфалт. Решихме да тръгнем по него. На места пътя беше доста пропаднал, но си беше доста примамливо след баирите да се спускаш надолу. Въпреки, че на мен хич не ми харесваше, че се спускаме на юг, при положение, че трябваше да бягаме на север. Знаех си, че после ще ни излезе през носа и някъде ще трябва да преминем някой проход, за да се върнем обратно в Търговище. Ама вече се бяхме разпилели надолу и нямаше връщане. Така че направихме едно хубаво дълго спускане около 18км до с.Манолич. Има чешма около 7км след началото на спускането. Гледките са невероятни, а надолу асфалта става по-хубав. За цялото спускане видяхме само една кола. Също така минахме през някакво призрачно село, което беше с много стари къщи и напълно изоставено. Все още не мога да си обясна какъв беше тоя запуснат асфалт и за какво е служил, след като началото му си беше горе в планината и наоколо не се виждаше абсолютно нищо необичайно.
Та такива бяха и нашите патила. Понапрегнахме се малко и айде обратно през Върбишкия проход към къщи.
Ще се радвам, ако в бъдеще на някого тази информация му е полезна. Следващияпът ще проверим до къде ще ни изведе маркировката. Би трябвало да е някъде към Риш.