се е щяло да я напиша. но все не ми остава време. Случката е преди
около 2 години и половина и е по туристическия маршрут (не по
приспособения от Байкария такъв) Е8 в отсечката от с. Паничково до
х.Аида (Хасковски минерални бани).
Няколко дни по-рано бяхме правили преход из източни Родопи и
трябваше да се прибера с колелото от Асеновград до Хасково. Реших,
че е тъпо да се кача на автобуса за Хасково (все пак колело имам да
му се не види) и огледах картата. Оказа се, че има много удобен
вариант от въпросното село Паничково (по пътя Асеновргад-
Кърджали) и от там през хижа Аида, Минерални
бани (Хасково) и после по хАсвалта до самото Хасково.
Метнах се на автобусчето в посока Кърджали до Паничково, където
разтоварих колелото, поогледах го (умно ... много умно) и потеглих.
Имах няколко километра по хАсвалта (все пак отивах към 'Аскьово)
на главния път, и после завивах към с. Йончево. Всичко точно: денят
е готин, времето също!
Пускайки се към селото се чудих защо съм решил, че е много умно да
потегля по маршрут, който ми е напълно неясен и освен това не съм се
консултирал с картата, как горе-долу изглежда релефа, за да знам
какво да търся. Около мен пътеките се отделяха от пътя ... да искаш!
Тук въпросче, там въпросче ... тия хора разправят легенди, че преди
време имало някакъв начин да се стигне до там дето аз искам ама от
къде било ... " А бе май беше ей там по оня черния път покрай оная
скала после накъде беше ... "
След като имам отправна точка, пък било тя и само една скала се
насочих натам. Мярнах някаква изтъркана туристическа маркировка и
разбрах, че съм поуцелил - доколко точно не се знае.
За сметка на това след 1-2 километра (вече бях разбрал, че трябва да
се движа по този черен път) се появи някаква маркировка от
пльосната върху камък боя. Дойде ми на ум, че както се е случвало и
на други места, не е имало достатъчно пари и вместо да се
възтановява цялата маркировка са сложили само по една отбелязка
колкото да не се загубиш - труд и време си е все пак.
Пътя се спусна нейде надолу.
Камъни!
Завой.
Пак камъни!
Дядо с каруца.
Камъни!И без това не съм никакъв спускач (аз и друг не съм де ама пък
спускането ми е чак неестествено), та тия завойчета и камъни ме
накарах да слизам тук-там.
Последва много готина част - пътека покрай рекичка в горичка!
С комари!
И мушици!
МНОГО мушици!
Адски МНОГО мушици!
Станах PRO - каране с една ръка, докато с друата гониш мухи!
В същото време удовоствието беше нечовешко:
Завойче, корен, 2 завойчета, бабунка, мостче тип ПадналоДървоАйдеКолелотоНаРамо и т.н. все в тоя стил.
Ако не бяха и мухите!
Стигнах до местенце където пътеката се разделяше и дори имаше
табели "х.Аида" и "с.НеПомняКакСеКазваше". Замислих се дали не е
по-добре да продължа към селото и от там да си търся асвалтов
маршрут.
Не-е-е-е! Аз имам MTB не шосейка! Как така ще предавам религията!
Не ми харесваше как табелата за х.Аида сочи към някакво
нанагорнище, но все пак ...
Има-няма 500 м. и пътеката се раздели. По-добре изглеждащата
продължи направо, а от нея се отдели една част, в началото на която
се виждаше ... МАРКИРОВКА при това от старата туристическа, а не
често срещаната и в момента от мен във вид на петно боя!
Няма съмнение - натам съм.
Покарах малко и се оказа, че тревата почна да става височка. Ми
добре! Ще бутам.
Побутах някакво време и ... пътеката се изгуби между едни дървета.
От тия малките широколистни дървенца с клонки опиращи се в земята,
защото няма вече кой да заведе на паша там стадото с кози.
Ми добре. Няма да се връщам. То това ще е за малко. Все някъде
пътеката ще продължи.
Слизам аз от колелото и почвам да бутам на зиг-заг между дърветата.
Е да де ама само до едно време!Изведнъж се оказа, че няма как да бутам - много ниски станаха
клоните. Следващата част от прекосяването на тази горичка
приличаше на тъп филм със Арнолд - промъкване под клоните със
раница, която закача по тях, а зад мен влача с една ръка колелото
ми като ранен другар.
Адът свърши доста рязко с добре утъпкан черен път появил се
напреки на моята посока на влачене.
Забелязах, че отново е с петната боя по камъните и решх, че повече
не ми се експериментира и ще продължа по тази маркировка.
Тук вече нещата тръгнаха по-гладко.
Последва що-годе нормално катерене, а след него се занареждаха
кратки спускания и качвания.
Някъде в тези отсечки се случиха две неща които никога няма да
забравя: епизод на Бамби и на Матрицата.
Бамби 345 епизод написа:Бамби бе част от една странна разна отсечка в доста приятна за
каране горичка. Както си въртя педалите и пред мен изкочи една
сърничка, която се присъедини към пътя ми и продължи да подскача
весело по него още известно време. Възхитен спрях и започнах да
ровя в раницата за да я снимам. Сърничката спря. Завъртя си само
главата (аз се падах зад ... гърба и) ме погледна така все едно не е
виждала никога ловец. Докато и се възхищавах напипах апарата,
издих го и тя скочи в храстите. Ъ! Ми тъпо! Както и да е - спомена ми
още е красив.
MATRIX 13 написа:Матрицата предполагам, че се е случвала на всички, които са карали
в кал. Спускайки се не едно мястенце набрах достатъчно скорост за
да си направя едно малко скокче по идващата малка височинка с
последвалото я ново спускане.
Надолу!
Нагоре!
Скок!
И времето реши да тече баввввннннннноооооооооооооооо ! ! ! !
Докато политах (звучи впечатляващо но не е било повече от 50 см
сигурно) във въздуха и предната ми гума продължаваше да се върти
на празен ход, едно парче кал се отдели от гумата полетя нагоре и
застина във въздуха пред очите ми. За момента застинахме в
най-високата точка от полета ни и при падането отново се движехме
заедно.
Беше великолепно, да видиш как ти си висиш, а едно парче кал ти
прави компания
Някъде по това време спрях да карам. Само бутах.
Нагоре беше като катерене на Хималаите, а надолу като кадри от
Chain Reaction 2, 4, 6 и 7 - огромни камъни изровени от валялите по
това време порои в този район и наклон достоен за порицание. А бе
щом надолу ми се налагаше да пусна колелото да се сурка само, а аз
да се спасявам самостоятелно!
Качих се на някакъв връх от който се виждаше позната гледка и
реших, че съм близо. Направих кратък разговор по GSM-ма, в който
заявих:
- А от тука виждам, че скоро ще стигна!
Е да де ама пътеката (която от време на време беше и път все пак) не
мислеше така. Спускане, качване, пак спускане. Усещах как не се
движа в правилната посока, но никъде не се виждаше читава пътека,
по която да завия.
Точно когато започнах да се притеснявам много и се оказах на голяма
поляна с някаква изоставена постройка и голяма чешма. А водата ми
беше свършила отдавна! Ех кеф! Вода. За пиене. И за миене. После
пикаеш. И пак пиеш. И се наслаждаваш на приятната сянка на
близкото дърво.
Усетих, че края на този гаден път дето хич не става за колело вече
наближава, защото следващия масив изглеждаше изключително
познат като форма и се оказах прав. След не много въртене отново по
маркировката с пльосната боя се оказах сред нещо като вилна зона с
асвалтов път.
Забелязах някаква жена, която прибираше багаж от автомобила си
към вилата.
- Извинете! ИЗВИНЕТЕ.И тя спря да ме изчака.
- Извинете къде се намирам ?!?
- Ама как така бе момче! Ти как няма да знаеш къде се намираш?!?
От къде идваш?
- От Паничково.
- ?!?!? Онова Паничково дето е на пътя Кърджали - Асеновргад ?!?%$!@?
- Ами да.
- Боже и луд! Аз там съм минавала с мъжа ми преди 10 години и
тогава едвам намирахме пътеката, а сега как е не ми се мисли. Иначе
не знам за къде си тръгнал ама си в Горно Брястово.
- Значи съм на точното място - отивам към Хасково. А то пътека много
нямаше, ама една маркировка си намерих дето беше от петна боя
повечето време по нея карах.
- А тази за мототкроса ли! - @:#?!@:*$?^ Ъ!Бахти ужаса и аз се чудя, защо не може да се кара по тая
маркировка - то хората са предвидили там да имат някакви конски
сили на разположение, а аз к'во - само един Drag!
После вече лесно - 20 км и си бях в къщи!
