MaN1aK написа:Да ти кажа чесно цялото колело не става за спускане,абе въобще за планинско.Ако искаш хубава машина за спускане ти трябва бая кинти,а съм сигурен,че ти ги нямаш.Ако не можеш да си го позволиш сменяй част по част и така ще го сглобиш нещо практично.

Успех!

А аз съм сигурен, че по-добре да замълчиш!!!
@ThePa1n, думите ти, са ми до болка познати, както се казва. Преди 2.5 години и аз почнах с никакво колело. Имам предвид колело, което тежеше ужасно много, е със сигурност повече от твойто, понеже аз бях го докарал до 22кг, но го юрках с голям кеф. Тогава на ден да не мина поне 15-20км в градска среда си беше пропилян такъв, а седмично се падаха и по около 50-70 поне извънградско каране (поляни, планини... всякакъв терен). И аз като теб бях завладян от идеята да карам предимно надолу и за това разполагайки със сумата от 350лв за мен Drag the Bomb беше перфектното колело. Гледах аз филми за такива дисциплини и си викам, да мойто колело също е с двукоронна вилка, да мойто колело също има окачване отзад като на тези от филмите... оо щях да забравя - имах и дискова спирачка отпред, абе направо върха. Карах си така година и нещо, мина зимата, през която се кефех особено яко, макар задната ми спирачка да замръзваще доста често (v-brake) Качвах се с лифта, минавах платото и се спусках от към златните, посока Княжево... абе смятах, че това колело е жестоко. Всъщност в последствие, макар да четях доста форума, нямайки досег с по-качествени продукти ми се струваше безумно да се дават толкова пари за колела като моето, ама сруващи 15 пъти повече

Така де, нали имам дискова, нали тя спира, даже и блокира - с какво една по-хубава би ми била по-удобна, след като и с тази успявам да се пребия, заради блокирало предно колело - значи спирачната сила е достатъчна, да ама не се сещах за това, че след едно спускяне и пръстите ми не можеха да се движат спокойно, а китките боляха яко, заради това че имах zoom 650. Да ама предполагах, че това са проблеми и на други колела.... Абе живеех си в голямата заблуда и смятах, че каквото и да става, няма да с разделя с това коело, поне с рамката му, защото имах идеята да сменям частите като се чупят с по-добри и така постепенно да стане наистина върха. Точно като теб, за това казвам, че историята, която ти предстои ми е много позната. Та времето си минаваше, наистина се опитвах да сменям до колкото мога частите по него с по-добри, но се стигаше до наистина смешна от сегашна гледна точка картина, на това да имам кормило и лапа, на цена колкото половината колело, а и доста по-скъпи от вилката... Гуми по-скъпи от венец главина спици и шина заедно...

Сещаш се. Та така, викам си супер якоооо, страшна работа, спускам се по Витоша, карам къде ли не, без никаква екипировка, но все пак с достатъчно акъл, че да не се пребивам, но сега като се замисля, това е било само късмет. Нещо ме е пазело да не се убия много сериозно... Но един ден се появи проблем с рамката, който не можех да отстраня лесно... естествено твърдо решен, че това е пътя и истината при колелата се отказвах да проумея какво трябва да направя, но все пак един ден при мен дойде просветлението. Спрях да карам порави факта, че колелото не ми позволяваше, но и не исках да набутвам повече пари в него. Бях решен да си взема колело, което наистина да ми позволява да карам както искам, без да правя компромис със собствената си сигурност. Е излизането ми от този спорт продължи близо 8 месеца, но все пак след много терзания какво трябва да си купя, се спрях на колело, което пак не е за DH, но все пак е на светлинни години от досегашното. Макар с твърда задница, аз се убедих, че по-добре твърдо, но здраво и стабилно, от колкото меко (само привидно) но за сметка на много други неща. Още повече, че този тип колела (като първото ми), само могат да те докарат в много голяма беля, защото задницата им действа като катапулт и изобщо не работи по начина, по който трябва, за да ти е в помощ при карането, а не пречка. Е след като направих избора си, събрах парите набързо и си взех твърдак, за повече от 4 пъти по-голяма сума от първоначалното. Заклевам се, че след като се качих на него, се стреснах от разликата. Не можех да повярвам как работи една истинска вилка, не можех да повярвам какво значи да спираш моментално, само с един пръст и то "галейки" спирачката. Не можах да повярвам, че "твърдата" задница, се оказа почти толкова мека, колкото и на предишното... абе разбрах за какво са си говорили хората във форума през това време. Е сблъсках се с това, че всички около мен ме смятаха за луд да дам такава сума за колело, но аз си знаех, че заслужава и последната стотинка и че въпреки привидно голямата сума, всъщност пак съм направил големи компромиси във всяко едно отношение спрямо желанието ми, но все пак това колело има доста по-голям капацитет в сравнение с възможностите ми и има доста време докато му стигна границата... Естествено след като имах колелото доиде и другия момент - екипировката. Мина още месец, преди да си взема протектори и каска и едва след вече имах всичко, почнах да се качвам отново в планината, но почти на всеки един завой, си задавам въпроса, как съм го взимал с предишното колело и толкова ли глупав съм бил, за да не видя колко съм рискувал...
Та моя съвет към теб още от сега е - не давай пари по колелото, което имаш. Единствено за гуми, и подмяна със същите, не по-хубави части, от тези, с които разполага в момента, при счупването им. Все пак няма смисъл да дадеш 110лв за част, след като и тази за 15, ще ти свърши работа, при положения, че по скъпата, ще бъде спъвана от всичко останало и просто няма да има разлика с еупер евтината. Събирай парите, които иначе би вложил в колелото, събирай и пари от други места, вместо за цигари, ако пушиш, вместо излишни глезотийки и един ден, когато имаш поне 1400лв в себе си отиди и си вземи някое колело с твърда задница. За мека такава ще трябва да дадеш поне 2200, а за мека + това, което си мислиш, че искаш да правиш, поне 3600, за да караш колело, а не подобно на досегашното. Отдели още поне 400 лв и за екипировка, защото тя е по-важна от колелото. Съвета ми е да не се скъпиш. Дай 180, а не 90 лв за каска, защото после само ще съжаляваш и един ден пак ще ги дадеш, но ще си на загуба... Абе след като си взех колелото мина още месец и нещо, преди да почна да карам спокойно, защото през паузата от 8 месеца, осъзнах, че по-добре да поседя известно време с празни ръце и после цял живот да се забавлявам на две колела, от колкото да избързам пак и при лоши стечения на обстоятелствата да се порадвам година или 2 и после цял живот да съжалявам за глупоста си...
Повярвай ми, че аз мислех по същия начин като теб, и ми трябваха две години да проумея как стоят нещата в действителност, не прави тази грешка и няма да съжаляваш, защото рано или късно ще стигнеш до тази гледна точка. Само че ще си изгубил много време и излишни средства
Успех
