така ... значи, страаашно каране, бутане, носене и тн. се получи
... гуем кеф в тая Рила ...
Последно го завъртяхме Семкво-Рибни ... там спим ... Рибни-Грънчар-Семково
Бутането от Семково до билото си е лелей
... от хижата до разклона горе на билото 4,4км и 700м денивилация ... 3-3,5 часа без големи почивки 99% бутане. Маркировката е
зелена (не знам защо на картата е синя!). Като цяло е хубаво да се следва, макар че на едно място минава за лудо през едни клекове - хем заобикаля, хем едва се провряхме. Иначе въпросната пътека за надолу ще е ухааа
После горе по билото към Рибни по пътечка както си му е реда. Гледката над Вапските езера е чудесна
В тая връзка има и изкачване през Вапските езера. То е до голяма степен черен път, после пътека до езерата. Черния път е караем. След Вапските езера обаче до билото са едни около 200м денивилация, които си клонят към отвес
... но си има пътека и с носене може да се мине. В крайна сметка ако целта е Рибни езера може би е по бързо и приятно качване от това по зелената маркировка. Приятно заради минаването през езерата.
Става дума за това в синьо (а нашия варинат е в бяло). Излиза се на билото сред връх Вапа.
После до Рибни е малко терсене преминаванто през сипея. Ама пък спускането долу до смата хижа е
... особенно за майсторите на серпентини.
Хижата е пълна мизерия, но поне има хубава храна и котарака е голяма работа
Там предизвикахме съответно голям интерес от типа "ама вие с тия колела как карате тука ... тц тц тц"
На следващия ден си избутахме бодро обратно серпентините и после малко сменихме маршрута. Просто тоя сипей няма никъв смисъл в тая посока. Много по бързо и приятно е следванто на зимната маркировка през Канарско езеро и малко след това. Първо следва скоростен фрийрайд по тревичка до езерото, после каране до 2рото езеро и там на едно място се хваща в дясно директно нагоре по един рид. Рида си е яко отвес (35%+), ама е тревичка и има стъплца и къде с носене, къде с бутане се минава за по малко от 30мин. След въпрсния рид пък се минава покрай едно малко и много чаровно езерце-локвичка
Става дума за зелената следа (червената е на Любо)
Отказахме се от следванто на зимната маркировка в последния участък, защото тя тръгва верно по-полегато да катери нагоре, но е само по морени.
От голямото езеро също има пътека нагоре, но и тя е по сипей, така че не става.
По билото и до Грънчар си карахме вече по трака, там варинати няма, а и не е нужно .... то и така си е повче от чудесно ... "рилското равно" е кеф и нагоре и надолу, а за спускането от Ковач до Грънчар да не говорим. Там първия участък верно си е яко зорен, но после между клековете и до хижата е
Клековете бяха окастрени, така че ядове с тях нямахме. Уви нямахме гледка към язовира долу, защото спускахме в облак, мъгла и на моменти градушка
В хижата хапване-пийване и продължихме нататък.
Голяма мистерия ни беше обаче, закъв сте си го причинили онова нечовешко бутане и провиране през гората, за да хванете пътеката към Семково (след Нехтеница). Там по-човешките варианти са два
първия с туристическо природен привкус (зелената следа) - бутане 10мин. до сухото езеро, зяпане на въпросното (много е красиво) и хващане на пътеката от там (тя там си почва)
втория - според картата след водохващането пътя продължава още малко и свършва в пътеката малко по надолу.
А пътеката верно си е много готина
Туристи ни казаха, че има пътека и от билото до сухото езеро, но така като го гледахме въпросното било, по скоро решихме, че от там с колело е абсурд да се мине.
Втория ден маршрута го минахме за точно 10 часа, като сега гледам, че на Грънчар сме седяли 50 мин. и 35мин. сме се лутали докато намерим варианта за минаване през сухото езеро. През останалото време също не сме бързали за никъде и не сме пропуснали хубава панорама, на която да не се спрем да поснимаме или хапнем. Така че съвсем караемо за 1 ден.
Толкова от мен за сега ... по късно и снимков мат'рял
всъшност ето малко за зарибявка ...
мастър Нака