Началото, или как се зарибихте с Пл. Колоездене!?

[Cocko]

Аз се зарибх преди няколко години, когато по- сериозно започнах да карам, ама нали тогава бех дребен и в парка ми стигаше. Ама по- късно открих, че вече ми е много скучно, еднообразно и явно планиниата е най- добрия избор.

[Cipokrila Zizibaga]

Аз пък си купих савсем нормален бегач БАЛКАН от МЕТРО,с някакви пружини отпред и отзад.Много ме кефеше обаче взех да се интересувам повече,продадох го взех си Ф4,и него продадох и сега карам КЛИМБЕР,много ме кефи наистина:hbang2::hbang2:Освен това ми омръзна все да падам на асвалт и реших като ще правя "кълбета" поне да си стува,и сега ходя и в планината Дерэаите пичове...

[Disclaimer]

аз се запалих като гледах един приятел как кара и от много време исках да се занимавам с нещо 'екстремно'.и от тва лято карам някъв бехемот.маа трябват си ъпгейди.
П.С. Емцо тва с бехемотите не е лоша идея.а go-ride вече не кара бехемот май.

[ivo]

Аз пък като малък започнах с четериколесно, със сенник и външно задвижване (бебешката ми количка). Първото ми самостоятелно предвижване започнах с едно чужбинско средство, което беше с формата на тракторче с педали на предното колело. беше много яко, но издаваше странни звуци по асфалта...може би заради пластмасовите си колела. После преминах на един Чампион с допълнителни колеца, но се наложи да се науча бързо да карам без тях, защото бях едиричък, а плаките които ги държаха - мекички. Минах разбира се през балканче (което ми откраднаха),аист(който потроших) и някакво сръбско (което постепенно стана на части). Като ми станаха по дълги краката (толкова дълги, че да не си закачам ... по рамката) подкарах на баща ми Украйната.малии това беше по голямо от голям Балкан. И така докато се преселя в София. Тук си взех един Бандит (първото колело на което имаше публикувани тестове в МТБ.БГ).Много му се радвах, защото приятели ми казваха да съм си взел Жигули за тези пари. Един ден се качих на Железница до една вила, покарах по Витоша и се запалих. Карах си с твърдите вилки и твърдата глава, прибирах се син и издраскан и така... досега Вече карам предимно в града, щото съм стар...

[Freeride116]

zna4i si4ko zapo4na kogato si kupih purviq "bega4" togava karah samo v grada po cetara i t.n edin put se ka4ihme na hijata vuv vraca s koleletata trugnahme nagore i vidqhme edna pateka kazah na drugite dai da pusnem tazi pateka da se razkineme pusnahme q i napravo se "vliubih" vuv mtb-to zapo4nah da se interesuvam da tursq nai razli4ni ne6ta svurzani sus tozi sport po kusno reshih 4e koleloto mi nqma da izdarji mnogo mnogo na mtb i zapo4nah da go pravq vse po zversko i tetva teeeeee;)

[George]

(място за дивотиите за триколката, бе-ем-хикса, балканчето и лидера - няма да пиша, да не отегчавам)
При едно изкачване на Черни връх ми направиха впечатление 5-6 момчета, които въртяха педалите нагоре.
Сега и аз си има планинско колело, но карам само от Железница до Симеоново, следващата неделя планираме да стигнем и до Драгалевци (някой ден дай Боже и до бояна).
Много ми хареса една брезова горичка между Бистрица и Симеоново.
Планинското колоездене е супер, градското sucks

[kpax]

Като малък не слизах от колелото и в общи линии съм потрошил всичко което тогава се продаваше като велосипед – лястовички, балкани и множество мои лични “съберичарк” творения. Защо си чупеха? Ами защото ги карах в стил кайто е най близък до DH. Първия ми байк беше Cross Champion, карах го 2 години и ми изглеждаше перфектно колело за любимия ми offroad. Разбира се го откраднаха. Зарекох се да не се занимавам повече с колелета - несериозна работа. Да ама не. Взех си Drag Virus за да вози меко, и скоро ми стана ясно че това не е колелото; минах на Sprint Excel. Запознах се с други ентусиасти и вече официално започнах да карам XC. И така…

[Stuyo]

И аз като Тито се зарибих по МТБ заради сноуборда. От 5 години вече съм бордист и се чудех какво да правя цяло лято. На МТБ се радвам още от 1999 година като чето за състезания по разни списания и т.н. но все си мислех, че ми трябва скъпо колело и не мога да си го позволя.

Та миналото лято реших да си купя скейтборд. След 2 седмици разбрах, че е нямало смисъл - не мога да му отделям много време и го зарязах. И започнах от скука да ровя в интернет докато съм на работа за МТБ. И попданах на този сай и видях маршрута на обиколната алея че става и за по-обикновени колела. Тогава колелото ми беше един Крос на 5 години, но изцяло алуминиев, твърдак. Смених му задната гума, че беше цялата изтъркана, с един Максис 2.1 и бегом на алеята. Оттогава няма спиране, само сноуборда ми е по-голяма мания, но е само 3 месеца в годината :-)

Иначе сега още съм с кроса, но с големи промени по него (MZ comp вилка и доста други неща :-))
Само ме е яд че тая вилка можех още миналото лято да я сложа, но си купих скейт..А вилка бях планувал, но не мислех, че само това ми трабва за да карам с удоволствие в планината...

А преди и аз карах балканче, тогава бяха първите ми стъпки в trial-a - бордиури, скокцхета, всичко от което се лети :-). Поради тази причина имам 6 пъти счупена предна вилка на балканчето, и накрая майка ми реши, че трябва да си взема свестно колело д ане се очистя. Та изтеглихме спестовния ми влог (който след инфлацията беше нищожен), добавихме още толкова пари :-) и купихме немски шосеен бегач на старо...После и майка ми искаше да кара, та и взехме Крос Чемпиън (наи-евтините, железните, с калници). Кафеше ме, но много тежък. та се придържаш към бегача. И накраи майка ми не издържа и 99та си купи въпросния алуминиев крос. Излзиах с него като е свободен, много му се кефех - беше като перце в сравнение с Чемпиъна.

После станах студент тук в Софията и си донесх бегача...след година каране го разбих по паветата и в борисовата и се примолих на майка ми за алуминиевия крос и така...сега тя си кара чемпиъна, бегача е развалина...а кроса е не лошо ХС колело :-))

[Virtual_Boy]

и аз ще пропусна изторията на колелата, които имах... само ще спомена, че баща ми се връща в спомените и казва, че малко след като съм проходил съм бил на триколката. И Наистина... има тук някакви чернобели снимки
сега съм на 20
минах доста
след един голям застой (2-3 години) след като БМХ-то се счупи, си купих Cross Champion, който и сега е здрав и върви (7 години). Това колело е на около 20 000км. Карах си го из цяла София и Камбаните (живея в Младост) но за съжаление винаги сам. Гонех вятъра... тъжна му работа. Стремях се да карам на тежки обороти и постепенно да увеличавам тежестта... докато днес въртя на 18-та дори на умерен вятър. Гледат ме наборите в квартала и съучениците, че само с колелото се движа и за да докажат бабаитството си ме предизвикват на състезания - аз ги правех смешни! Викам си... брей, аз откъде накъде съм чак толкоз бърз . Това продължаваше... докато не си казах, че можеби си струва да пробвам нещо повече. Отидох на колодрума в борисовата и попаднах на шосейките. Треньота им ме гледа странно (бях на 16, демек старичак), а колоездачите се подхилкват... Тренера вика "следващата седмица има едно състезание в Южния парк - ела там да те видя". Подвих опашка и уфейках... малко сдух... чудех се дали да ходя... Бащата обаче ме убеждаваше "няма какво да губиш" вика! Тъй взех, че се озовах на старта преди 4 години мисля. така стана мойта... от вратата за рогата! Изненадващо или не, в първия завой влязох последен, ама тези се пребиваха един след друх, останалите задминавах и... финиш.
- Тате, на кое място съм бе?
- миии 4-ти!
аз седа и... " кво? ти се обърка май "
е да ама не се беше объркал. на пъвро и второ място бяхя съответно републиканските шампиони за юножи по шосейно и планинско колоезене. Трети беше един уникален тип, с който се запознахме - Владо Астарджиев.
Така започнах да тренирам шосейно колоездене, понеже тренера остана удивен... след няколко години на колодрума, запознах се с най-добрите колоездачи на шосе в България, с Жени Раданова и т.н. дойде време за кандидатстване та се наложи да зарежа колодрума . През цялото това време аз обаче си карах и по Витоша и Камбаните. С шосейките качвахме Алеко (не с лифта) и пускахме, страхотно беше. Е, няма съмнение, че в MTB имаше повече адреналин и когато имах време бях на Витоша. Сега, когато съм студент и имам още по-малко време дебна момент свободно време и се катеря по Симеоново, Бистрица и т.н. Нямал съм възможност (нито финансова, нито времева) да си скалъпя колелце както сте повечето тук, но ми доставя удоволствие да съм съпричастен поне със снимки и статии.

все още няма човек, в когото да мога да карам... пуста работа. Толкоз ли няма из Младост някой ентусиаст?

[Rancid]

@Emzo,@Freeride116:beer:
Хижата си е култово място за Враца,явно всички от града по един или друг начин сме започнали от там.
А аз започнах първо с едно детско колелце което карах с помощно колело само от едната страна:rofl:,после с BMX.След време баща ми ми донесе стоманена рамка Аpache с мека вилка.Тогава бях 5 клас и нямах представа за планинското колоездене,а да карам по шосе ми омръзна и започнах да карам блейдове.В 8 клас си купих върхът на технологията при колелата в мойте очи-
Drag the bomb.Качих се на въпросната хижа още първия ден сам и си направих първото mtb каране.След една две години каране го продадох,събрах пари и си купих сегашното возило-RAM HT2.

[EmZo]

Хех, Rancid, при мене нещата не стоят така брато, Аз изобщо не съм открил света на МТВ, на парк "Вестителя" или иначе казано Хижата Хех сега като се замисля, началото на мойта зарибявка беше една стааара стара статия в "Егоист" когато въпросния спорт се практикуваше от малцина. Четох там как колоелото се сглобява поотделно всеки елемент си има специфични производители. Имаше и интервю и снимки с две момчета от GT Racing ако не се лъжа. А аз лично започнах първо от обожавания от мене Врачански Балкан! Взимах на най-добряи приятел на брат ми Championa и още от първото качване до Трудувашката чешма, осъзнах колко прекрасен начин е това да бъда във любимия си Врачански Балкан! И се почна Взимах назаем Championa, от приятеля на брат ми, който го ползваше за предвижване из града. После той си купи Drag Hacker, който даже потроших веднъж и ми беше много гадно! После най-накрая Си купих Cross Leadder яка работа, като го врътнах пред магазина и като видях колко гладко превключва това Шимано С050. Бях напълно влюбен.

А иначе имах една девойка, приятелка, която ходеше да кара с Асен. (за непросветените форумци: един Фен, който впоследствие стана механик-на клона на Веломания, във Враца и който беше най опитен и един от хората които се брояхан пръсти и караха по това време в града)
И тъй, тази девойка ме запонза с него и почнахме да караме с него! Тохй се радваше ма компанията щото на дългите преходи не ревях и тн. В последствие станахме добри приятели, защото останахме само аз той и още една девойка които карахме, всяка събота и неделя си карахме тримцата.

И чак в последствие след като бях придобил опит открих пътечките на хижата, които правехме за разпускане след 70-80км каране.

@Virtual_Boy Яко яко!

[Rancid]

@Emzo
То май и сега хората който карат в нашия град се броят на пръстите на ръцете,но за съжаление за повечето от тях е спорно дали са хора;).

[fhristo]

Аз съм от София, но баба ми и дядо ми са от Враца и като малък съм прекарвал цели лета във Враца и много си я обичам. Затова замислям това лято да дойда с колето - тогава ще ви потърся да покараме и да ми покажете най-доброто от Врачанския Балкан

[Alpina]

Преди 3 години гледах едно предаване по Discovery за екстремни спортове и тогава отделиха 10-тина минути на планинското колоездене и доста ме заинтригува, след няколко месеца, пак по същата телевизия попаднах на предаване изцяло посветено на него и се запалих, но нямах нито време, нито възможности за да разпаля огъня и така до април миналата година. Братовчед ми месец преди това си беше взел Drag Grizzly и брат ми поиска да взема нещо за априлската им ваканция да покарат на село (има доста добри места там) Та така се стигна до Drad The Bomb '04 и започвайки да прохождам полека, сега ще си взема и модела '06 (с брат ми едва си го делим само едно) и почвам вече да ги пригаждам за по-сериозни цели, че в оригинален вид... абе все пак до преди година не бях докосвал такъв тип колело, даже такова със скорости и не бях се качвал на велосипед 6 или 7 години... та изобщо не разбирах, е сега вече не е така (далеч съм и от идеятам че съм с много големи знания) но нямам и възможност да отделям средства, за да сглобя коелото, което искам, ама има време, не бързам а за сега и това ми стига за да се уча на това-онова.
На идеята съм, че като нещо се развали или потроши ще го сменям с по-качествено и така ще се получи.

[sharky]

Още от малък много обичам да карам колело. Тогава все още живеехме на Перник. Помня, че още от рано сутрин излизах навън и се возех. В началото на триколкои, на които се научих да се изправям на седалката и се кефех. По натам не помня точно как но се уредих с едно червено колело Фют, което джитках нагоре надолу. Добре че братовчедът на мама, който работи в Кремиковци и разбира от джаджи живееше в съседство да ми оправя колелото, че иначе щях да съм си пешеходец.
Карах си доста. По цял ден из Перник, понеже е малък и спокоен град, или поне тогава беше, нямаше ги тъпите пубери дето и има днес! Живеехме близо до парка и там под дърветата и покрй детските площадки - детска радост Карал съм сам, с приятели, братовчеди и кой ли още не. Беше си супер! Даже по едно време в квартала си бяхме направили банда. (сега ми е смешно) Един съсед беше от "шефовете" (хаха) и помня, че той имаше най-готиното колело - със лека рамка, даже лилава, и скорости на шимано дето с едно щракване се сменяше една скорост, не като другите дето се въртеше докато не си ги наместиш сам. С тая банда се возехме и си правехме гоненки из квартала и центъра на града(също близо до нас). С тях може да не е било много планинско колезденето, но помня как с братовчед ми се събирахме редовно и изкачвахме баира от другата страна на реката и там се спускахме по улицата и по поляните... беше много гот. Бяхме си направили маршрути и минавахме по някви готини места... ах добрите стари времена...
По-натам се преместихме в София и имах едно колело Крос Чампион, което ми откраднаха. После някакво Снайпер Фалкони. Колелата ми са били от Илиянци - боклуци, ама аз си ги оправях и карах... в крайна сметка колелото не кара, важно задкормилното устроиство и неговото желание и страст- а аз бях ентусиаст оптимист, какъвто все още съм!
Мойто запалване не беше рязко или нещо такова, защото всичкото това каране не е било само на гладко - и аз съм обичал скокчетата (по-скоро високи бордюри или тем подобни, ама не повече от 50 см) . След като завърших 7ми клас и влезнах където исках от първо класиране, мама се реши да ми купи колело по мой избор, и аз се спрях на ф4 (рамка ф5, ама евтини части), което струваше 644 лв ,което за мене беше адски много пари за колело, но понеже мама беше адски щастлива се съгласи и ми го купи и от там се почна малко по-сериозно каране. Попаднах в по-сериозна обстановка и се запознах с много нови хора. С помощта на приатели карахме все на по-технични и трудни места и с времето се усъваршенствахме. Аз обичам да карам и го правя постоянно. Казвали са ми че като карам повечето случаи съм много сериозен и съсредоточен ... еми може ... спорта не е безопасен и внимавам, пък и не само за това - искам да съм добър а за това трябва много тренировки и отдаване, затова давам всичко от себе си. Карал съм и продължавам да карам от сърце. Не знам защо толкова обичам всичко това - може би е наследствено, защото баща ми е рокер - и той обича да се предвижва на 2 колела, адреналин и свободеа ... но пък не обичаме ли всички?

[PtD]

Тогава все още живеехме на Перник.

Aaaa!

[bikerider]

Тогава все още живеехме на Перник.

Aaaa!

:D:D:D:D

[Yavkata]

Като почвах преди тридесетина години тръгнах с култовата Пеперудка(която не помня как счупих). После имах една Лястовица с фабрично дефектни гуми , която карах по капли около 2 години. После си купих нови вътрешни гуми и се почувствах като без окови. Потроших и рамката в някаква кола. По времето на демокрацията се снабдих с китайския бегач Феникс -ресурс АД( име на бивше предприятие за вторични суровини) . Това беше първият ми "МТВ". С него обикалях предимно по Стара планина. Имаше само 2 недостатъка . При най -лекото блъскане му се кривеше рамката и втория, че за 2-3 км му свършваха накладките. Първото не беше проблем щото я изправях на коляно и с камъни. Второто ме принуждаваше да скачам от колелото и да се въргалям по пътя при по-дълги спускания и високи скорости. Това го решавах като си изрязвах накладки от хвърлени край пътя автомобилни гуми. Краят му беше на спускането от телевизионната кула към сградата на радиото. Една вечер спирачките пак свършиха и се сблъсках с около 60 км/ч. в препречила ми пътя завиваща кола. След полета ми през капака и приземяването на 10 метра, колелцето все пак ме закара до дома и там се разпадна на части. Взех си внушителен "МТВ" - Робифир френд. Малко му падат курбелите и тежи около 30 кг. но нищо. Сега се снабдих с Драг Фрийборн. Сигурно се смеете на тези нискобюджетни подобия на колела, но са важни емоциите който можете да изживеете, та дори и с Украйна!

[sharky]

Тогава все още живеехме на Перник.

Aaaa!

:D:D:D:D

Перник не е лошо място! КАто малък порастнах там и беше по-яко от София щото хората са по-приятелски настроени, няма много движение и е спокойно - нема наркомани, скинари и тем подобни .... или поне тогава беше така, кво стана не знам, защото 2ри клас се преместихме в София да живееме и да уча и от тогава хммм 7 години..... Сега вече в Перник е различно - вече има газари

[TOYAGA]

...карах по капли около 2 години... Потроших и рамката в някаква кола. ...китайския бегач Феникс ... Това беше първият ми "МТВ". С него обикалях предимно по Стара планина. ... изрязвах накладки от хвърлени край пътя автомобилни гуми. ... и се сблъсках с около 60 км/ч. в препречила ми пътя завиваща кола. След полета ми през капака и приземяването на 10 метра ... Взех си внушителен "МТВ" ... Малко му падат курбелите и тежи около 30 кг. ... но са важни емоциите който можете да изживеете, та дори и с Украйна!

КЕФИШ!

[CYBER]

Ами аз като съм бил на 1-2-3 съм имал една триколка.После на 4 години се научих да карам на две гуми(знам,доста рано),на 6 години обичах да набивам контра .На 9 години получих своя първи MTB-ULTRA PROTON...Спирах с някакво подобие на преден баланс,набивах спирачки.След това карах на баща ми ULTRA LEOPARD-а.На 12 си купих SPRINT FOCUS с 'амортисьори'.2 години преди това,на около 9-10 ходих редовно при Каймата и се кефих на лъскавите Scott...Напъвах се много, в у-ще винаги завършвах с 6,успях да вляза в немската.По случая ми купиха HT 1 с компоненти за ХС.За година и нещо го превърнах в стрийт машина,остава само рамката да сменя

[Youngblood]

На мен пък винаги ми става супер смешно, когато се сетя как аз се вкарах в този филм с постоянната чуденка от 'де да измъкна кинти и как да скрия синините от майка ми?!..Хммм...

Смешно ми е ...защото по типичен начин се захласнах /-вах 4-5 години по един кретен (на когото до живот ще остана благодарна, че ме въвлече в това), чийто сънища и мечти бяха свързани с планинското колоездене. ...И така от тичане под Драгалевския и първото бачкане на 15г. се сдобих с първия си RAM XC, когато се запознах със Симо Той ме издигна до AM, сега мечтая за нещо повече...

[Jabsco]

Еми и аз още от малък много обичах да карам колело и също съм имал триколка, от която имам само един спомен и то как стои вкъщи, а не как я карам.Понататък ми подариха БМХ, но от тия с едни плътни гуми, от не помня и аз какъв материал, но бяха едни шарени и много ме кефеха, а колелото и то беше едно много хубаво синъо.Първоначално карах с помощни колелца и помня деня, в който счупих едното, но не помня как.Отидох при тати да го помоля да го оправи( а доколкото си спомням тези помощни гуми бяха custom made, защото баща ми ги беше правил в работата си) и така той ми вика няма да ти ги оправям засега и махна и второто колело и се оказа че мога да карам и без помощни колелца, сигурно съм бил на 4-5години.Не е истина колко бях горд с това, че карам на две гуми Затова си го спомням този ден и колко слънчев и приятен беше.
И така карах си вече аз на две гуми и почнах да правя "трикове" като каране без една ръка Спомням си и първия път когато направих комбото изправен без една ръка.Беше доста подобен на онзи слънчев и красив ден.
И дойде времето, в което бях прекалено висок за БМХ-а.Мисля че беше седмият ми рожден ден, отново лятно време, и си спомням как си спах когато сестра ми ме събуди и ми каза"ставай, мама и тати са ти купили колело".Без да се замислям скочих и право към хола, където ме очакваше един черен "звяр", нямате си престава колко яко изглеждаше.И аз вече щастлив и си карам новото колело и се радвам.То правеше доста проблеми още в началото си спомням че му имаше нещо на жилото на предната спирачка, но все отлагахме кога да вземем ново.Разби се и задната капла и главина.Тогава от дядо ми взехме една стара капла(от времето на баща ми), а от едни роднини и една главина с контра, пак толкова стара, но си работеха прекрасно.По принцип живеем в Люлин, но дядо ми живее в кв.Редута и баща ми има и едно гаражче, в което поправя коли и там държах колелото.Спомням си как баща ми ми наплиташе задната капла.А в Редута е и парка Гео Милев и там колко съм карал...но за него по нататък.Та с това колело си спомням че се научиих да карам без ръце и да завивам без ръце.Спомням си и един красив пролетен ден, в който карахме с приятели, но почна да вали един топъл, приятен дъжд и тръгнах да се прибирам и на един завой си пуснах ръцете и завиш без да ме страх, че ще се плъзна по мокрия асвалт, усещах само дъжда и се чувствах свободен
Разпадна се и това колело, защото го блъсках в парка и дойде време за ново.Отидохме в МЕТРО да си избрера колело.Разглеждах, разглеждах и изведнъж пред погледа ми попада една синя красавица-новите Балкани(двойно окачване ), но беше прекалено скъпо-250лв.Все пак успях някакси да склоня наште да го купят и отново бях страшно горд.Почна се и "сериозното" каране по парка.Колко ме е било яд като му счупя нещо след някое супер тежко падане не ми се говори.Не ми пукаше че целия съм кръв.Тогава и братовчет ми се взе колело(той беше студент още тогава)-Спринт Леопард, червено-черно, това беше единственото колело, което ми изгеждаше по-красиво от моето, но и затова по-късно.
За съжаление Балкана не издържа дълго не се счупи а ми го откраднаха пред очите, няма подробности да пиша сега. Ако кажа че ми беше много гадно няма да е достатъчно.И така няколко месеца бях без колело и почнах да осъзнавам колко съм обичал да карам.
И ето че въпросния братовчет с Леопарда си купи първата кола и колелото не му трябваше и реши да ми го подари.О колко се радвах, че отново имам колело и се почна с пълна сила карането в парка.Всяко скокче и спускане научих в него.Бях най-добрия байкър в квартала.Мнозина се опитаха да ме победят в състезание, но никой не успяваше Какви неща правех с горкото колелце, как съм го обръщал..., с него си счупих един зъб след доста глупаво изпънение, просто се чувствах буквално като едно с него, усещах му болките при всяко удряне 4 години не се разделяхме.Имаше моменти, в които карах по-малко, заради учене и т.н.Особено по миналата година карах доста малко в 7клас.Но това лято започнах с пълна сила да карам, но на колелото почнаха да му личат годинките и реших да стегна за рождения ми ден.Но баща ми каза, че вместо да вкарвам много пари в това колело по-добре направо ново и ми даде ограничение до 500лв за колело.Бях се спрял на Ф4 и трудно го убедиш за парите, но се съгласи.За съжаление никъде не намирах останало Ф4 и почнах друго да търся.А Байк Център в Редута винаги ми е бил много близо, за улицата на която е имам много истории са опити за поставяне на рекорд за скорост.От малък си мечтаех да карам с превишена скорост(над 50) и едвам я бях стигна тази скорост със Спринта едно време.Карах до самия край на улицата, а тя цялата беше в дупки и само късмета ме е спасявал там, но все пак минах границата от 50км в час Но много се отнесох...
Та в Байк Центъра си тъсех колело и ми преложиха от Младост да ми докарат РАМ НТ2 21" build kit 2.Баща ми се съгласи за парите и аз отново бях на седмото небе от гордост, че карам РАМ.И от тогава се почна якото каране, за няколкото месеца от Юли колко съм карал, за съжаление в планината така и не отидох Все нямаше кога, но почнах да карам в Западен парк, където има страшни спускания и скокове.Може би и почнах да разбирам, че 21" са много дори и за мен(аз съм 180см), но с всияко се свиква.
Стария Спринт още се кара, но главно от баща ми, когато караме заедно или от сестра ми.Никога не бих се разделил с това колело, на което знам всяка драскотина от къде е и знам всеки сантиметър от него, но се влюбих и в РАМа.
Чакам само да ми почне втория срок и първата смяна, за да има време да карам и през седмицата и се почва вече истинското каране по планините

[Jabsco]

Леле какъв роман съм изписал Ако някой го прочете ще бъде човек с голямо търпение

[codename47]

Jabsco 21' не ти ли е голяма щото аз карам с такава ама съм доста по-висок

[FasTmaN]

Аз се зарибил благодарение на CR Vektor

[Newone]

Аз се зарибил благодарение на CR Vektor

И-и-и! Блазе ти!

[spinsession]

при мене пък кариерата в планинскто колоездене започна някъде на едногодишна възраст с първата ми проходилка HIPPO! От там нататък всичко е история!

[did]

при мене пък кариерата в планинскто колоездене започна някъде на едногодишна възраст с първата ми проходилка HIPPO! От там нататък всичко е история!

Ха! Колега!

И аз така!

Даже мама ми е казвала, че с проходилката съм бил правил дроп.

[spinsession]

при мене пък кариерата в планинскто колоездене започна някъде на едногодишна възраст с първата ми проходилка HIPPO! От там нататък всичко е история!

Ха! Колега!

И аз така!

Даже мама ми е казвала, че с проходилката съм бил правил дроп.

ами аз съм слизал пък стълби! от там и е първия комоциум!
бреййй велики маунтАн байкАри сме се събрали тука бе!!!!