Началото, или как се зарибихте с Пл. Колоездене!?

[Chroni]

Аз като малък се зарибих от един приятел. Бях около 4-5 годишен. Той имаше един БМХ, ама бмх ти казвам , и той ми даваше да карам, та много се зарибих и молех наще да ми купят колело. След някой и друг месец ми купиха едно, от илиянци и аз много му се радвах, а то беше с твърда вилка, прецакани скорости, ама какво ми е разбирала главата тогава. И с приятели си карах в кварталния парк и се радвах безкрайно много. Имахме едно малко склонче, ама съвсем малко 3 метра изкачване по ъгъл и после същото на обратно И се засилвахме и дрифтихме... А пък колелото ми беше и доста по голямо, и докато му свикна на височината съм падал безкрайно много. Всеки ден поне по 10 пъти ... ама брутално и ми се наръгваше кормилото в корема и съм плакал, ама не се отказвах и се научих ... Това колелце си го карах доста време и така се научих, с времето

Хахах И аз бях така до 10 години. После не съм карал до 15 - и сега преди 1-2 месеца си зех пак некаф трошник за 300 и се запалих хипер много --- сега мн искам Climber ама нашите няма да ми дадьт да си зема ново дори и с мои пари.-.

[Lucky Loser]

Случайно, ровейки се вър форума, попаднах на тази тема
Изчетох почти всички коментари и като гледам, хубавото е, че почти никой от настоящите писари във форума не се е отчел там, а мисля, че ще е интересно за всички

Докато стигна обаче до планинското колоездене, да започна оттам, откъдето са минали повечето деца по.. онова време - през Балканчето, наследено от сестра ми. Тогава обаче едната му гума все спадаше и трябваше все да се помпи. През 96-7-ма в Елхово имаше само един майстор на велосипеди, но беше доста далеч от нас. Не мога да ви опиша кефа, с който съм чакал баща ми да ми напомпи гумата, за да мога да го карам на улицата пред нас. Това си беше първото голямо колело за мен(като почти всички и аз съм тръгнал от триколка, после на един друг 12 инчов(ако не се лъжа такъв е размерът), на който се научих да карам без помощни).
След Балканчето дойде време на Лястовицата с предна спирачка и контра. Велосипед, останал от чичо ми от 74-та. Бях много горд, че карам такъв ретро велосипед. И макар че доста от децата караха първите наченки на бегачи в България, разни кросове и прочие, и се смееха на Лястовицата, за мен беше удоволствие.. тъмно червена боя, бяла вилка и кормило.. красота!
Дойде 2000-та година, закупих Sprint Samurai... ма майко! Words cannot explain the awesome! Чувствувах се много готин да карам най-накрая модерен велосипед(държа да отбележа, че нищо от движението не е сменяно, още си превключва нормално).
Минаха почти 10-тина години от новото хилядолетие. Братовчед ми и приятелите му от Велинград правеха обиколки около града т.е. до близките баири и върхове. Тая идея ми хареса много и айде Sprint-а там. Вече беше обурудван с двустенни капли и гуми CST Chayenne 2.4 . Беше голям звяр.. или поне аз си го чувствах така
С него ми бяха първите преходи от по над 40 км в планината. Нито каскал съм имал, нито ръкавици.. кой ти мисли за тия неща. Имайки предвид типа пътеки там, на места продължителни прави участъци, скорост се вдигаше там.
3 години летата все така съм го карал. Беше си истински кеф, а това железо няма дори вилка с пружина отпред, но създаваше истинско удоволствие. И така до последното спускане от Булин Чир до Белодробната - https://youtu.be/N9V78JYBVfM?t=960, като тези къси серпентини от 18:00 нататък съм ги спускал с крак на задната гума.. нямаше как да спра иначе, бях останал без спирачки! Специално това каране всички много се изкефиха, защото аз бях единствения с подобен клас велосипед и въпреки това карах г/д наравно с останалите.
В този момент вече реших, че съм качил достатъчно нивото, за да си позволя нов велосипед. Братовчед ми по това време караше RAM HT II. Като го видях, очите ми остана на него.. а и в крайна сметка беше единственото, което ми беше по джоба.
Сдобих се с него.. https://www.instagram.com/p/BqpdiQuBycO/
До ден днешен се ползва за резерва, седи и чака във Велинград момента, в който ще си ида и ще го подкарам.

И така.. останалото е история.. километри, приключения, нови приятели.. какво повече..

[Boyan1984]

Готино, не я бях чел темата. Както всички от най-ранна детска възраст - 3 годишен започнах с триколка, която ми откраднаха, после някакво друго, докато стана на 6 години и дядо ми ми подари Школник. Оттогава (90-та) до 98 не съм имал друго колело и не съм се интересувал живо от колела, въпреки че съм роден и израснал срещу най-известния майстор на колела по онова време в Кюстендил - дедо Стефан - Ишияза Може би е съдба, кой знае Аз вярвам че е.
Спомням си през 95-96 да е било, един човек караше планинско колело в града и командите му бяха грип шифтър - до ден днешен не знам какво е било колелото, но тогава ми се струваше като космическа совалка - толкова много ми харесваше.
98-ма, 8 клас. Ранна пролет. С баща ми отиваме да ми купува колело, понеже тогава бях започнал да търча по гората и в един момент реших, че с колело ще е по-интересно. Великото и незабравимо колело, което ми купи беше Cross Leader. 21 скорости с мегарейндж. Шимано. Е оттогава се започна сагата и лека полека чисто сам открих, че с това колело може да се ходи по пътечки, докато през 2002 се включиха други двама мои приятели, доста по-големи от мене и така започнахме да караме заедно по гори и върхове.
И те така до сега

[Da Nail]

A така. И аз както 90% тук почнах с триколка, после малко балканче, после балканче Осъм - зелена сгъвайка, която бях накичил с всякакви екстри. Абе циганийка. Някъде около 1997-ма дойде и първия "бегач" - Cross Champion, с който имах толкова много проблеми, че не ми се ще да си спомням. Да съм го карал 2-3 хиляди км, основно отиване до село и обратно. След като средното му движение се разби тотално и нямаше кой да го ремонтира в Шумен, го захвърлих на тавана на село. Със съседа намерихме на тавана му в сандък стар мотор (класическа история), който стегнахме и подкарахме. Минаха си годините, за да дойде някъде 2009-та, когато двама приятели (Веждаров и Джими) вече си бяха взели планински колелета - Drag Ontario и аз им се радвах, но не можех да си позволя. Та тези двамата дойдоха на състезание в Шумен. Там видях Анелия, Галин...хора от Търговище. Състезават се, после заедно се смеят, приказват и пийват биричка. Запознах се и със Запа... Започна все повече и повече да ми допада тази обстановка. През 2013-та тогавашната ми приятелка и настояща съпруга ми подари Cross Grip 927, по който ми бяха изтекли очите на една витрина в Добрич. Карам го и до днес, като от оригиналната окомплектовка са останали рамката, командите и предния дерайльор. Друго всичко е сменено, килограмите му от почти 15, вече са 11.9. Карал съм на много преходи и състезания. Имам един неуспешен опит по Ком-Емине с него. И не съм прекратявал нито едно организирано каране заради технически проблем с него. Последните месеци, след няколко незадоволителни резултата за мен на състезания бях хвърлил вината върху "архаичната" рамка и бях решил да го сменям, но семейните приоритети и носталгията към него не ми позволи. Следващите седмици ще направя поредния му ъпгрейд, след който единствено рамката ще остане във вида, в който е била преди 6 години и ще свалим още някое излишно грамче.

[nkc20]

Готина тема...
Аз също съм почнал с Балканче. Нашите ни бяха взели по едно с брат ми, но седяха няколко години разглобени в едни кашони и чакаха да пораснем. Помня как гледах с надежда към моя кашон и се надявах по-бързо да дойде времето да се сглоби и подкара. Е, дойде... Моето беше от онези с по-малка предна гума и по-голяма задна (какво нещо - сега тенденциите се обърнаха и вече е модерно да се слага по-голяма гума отпред и по-малка отзад ), с доста дълга и мека седалка с облегалка, предна спирачка и контра. Ето такова: https://www.dunavmost.com/snimka/201909 ... 64908e.jpg
Това колело се караше летните ваканции почти нон-стоп, включително и офф-роуд - по широки черни пътища и точно там дрънчеше на поразия. Иначе като се стиснеше лостчето на предната спирачка и жилото почти винаги излизаше. Контрата пък ми се повреди - понякога прескачаше зъб и курбелът просто превърташе назад без да законтри. И в такива случаи оставах изцяло без спирачки и се вкарвах в приключение.

По планинското колоездене се запалих малко случайно и куриозно, и доста късно, за мое огромно съжаление. Сега, връщайки се назад, осъзнавам колко много съм изпуснал. Реално започнах да карам по планините едва преди 3г. и половина - лятото на 2016г. Историята е интересна с причината, поради която почнах да карам отново колело. Случи се така, че имах много тежка контузия на коляното, поради която се налагаше и операция. Като ми я направиха, рехабилитаторката ми ми каза, че е хубаво да почна да карам колело за по-бързо възстановяване на обема на движение на коляното. По това време нямах собствено и взех от брат ми един Драг Онтарио. Дълго време го карах в града, обаче взе да ми става безинтересно и усещах, че нещо ми липсва. И това нещо беше... планината. От нищото реших, че ще се запиша на Витоша 100. Едва една седмица преди състезанието си взех каска и на следващата застанах на старта заедно с още 1200 човека. След голямо бедстване, бутане, носене, падане и ставане, се добрах някак за 14 часа до финала, а Драгчето гордо посрещна и издържа тормоза на един тотално начинаещ възседнал го пишман-колоездач. Така се получи, че първото ми каране изобщо в планината беше Витоша 100, но пък беше повратна точка за мен и ме засили в една плоскост, в която ставах все по-зарибен и все по-зарибен. Няколко месеца след това си купих и първото ми собствено колело - твърдак, което карах доскоро (допреди 3 месеца) и съм му навъртял немалко километри. От 3 месеца имам мекица и започвам да навлизам постепенно и в дебрите на ендуро карането.