Началото, или как се зарибихте с Пл. Колоездене!?

[jd]

При мен прогресията е следната:
3-4 годишен - руско детско колело "Дружок".

8-9 годишен - BMX от тези сините, дето бяха много модерни на времето. Беше много яко и "много вървеше". Първата ми каска-половинка. Първата ми фрактура с колело (лява китка).

на 15, със първите ми собствено изкарани пари си всех един Cross Leader с в-брейове, двустенни капли. Голяма гордост беше. Тогава всъщност и почнах да карам по планини и гори. Основахме с още няколко съученика клуб по планинско колоездене в Американския колеж. С това колело също успях да се намеля на Витоша и да си счупя ключицата. После пак го карах още, докато не го свиха от мазето.

След Кроса едни приятели ми подариха един руски "Турист", който беше в отчайващо състояние. Следваше тотална реставрация (май само рамката, курбелите, скоростите и задната главина бяха оригиналните). С това колело, което си е градско се качвах и на Витоша нялко пъти и учудващо издържа. В момента си го държа като музеен експонат.

2004 година, март си всех един Drag F4. Почнах да карам по-активно по планините, предимно ХС. През 2005 почнах да чета и мтб-бг,но без регистрация в форума.

Януари тази година - регистрация във форума.

Юли тази година - открих, че челото на Ф4-ката е напукано. Време беше за нова рамка - ht2. Така се започна с ъпгрейд 2008, при който в момента от старото колело са останали предния обтегач и курбелите.

С други думи - карам от малък, а се зарибих да ходя по горите преди около 10тина години
иначе сега съм с гипс от последното падане (да, пак лява китка)

[sando g]

Бях четвърти клас и тогава от по-горните класове имаше един Кристиян (по прякор тъпото), който се занимаваше с планинско колоездене. Веднъж видях как разглежда някакви снимки с колела в компютърния кабинет и проявих интерес. Така се запознахме с него. Известно време си говорехме за колела с него, аз го слушах и попивах...
Един ден дойде на училище с колело. Бомба беше първото по сериозно колело, което подробно разгледах и покарах. Хареса ми естествено. Аз тогава имах един гаден Крос Спринтер и въпреки всичко питах ''Тъпото'' дали иска да идем с него на Витоша да видя какво е. Качихме се до междинка на кабинковия лифт с бутане и след това тръгнахме надолу. През цялото време карах много бавно на спирачка и една овладявах колелото и малко по малко взехме да ходим там по-често и по-често.
След това(в 6ти клас) си купих един Драг Ф4 и си го кара доста време по Симеоновските пътеки, просто само тях знаех. Година и половина след, като го взех отидох за първи път на Бай Кръстйо с лифта. Хареса ми и продължих да карам там.
След известно време задобрях и буквално е**х мамата на рамката (кубилици и чейнстей) и си купих твърда рамка. И общо взето на това Ц2 се научих на всичко, което знам сега. Развих техника и т.н.
Сега карам Рам Фриирайд и Дънкън Пуси Дърт. Радвам се, че започнах да се занимавам с този спорт, доставя ми удоволствие и смятам още дълго да карам колело. Специални благодарности към човека, коъто ме запали по планинското колоездене!

[ACID BURN]

.....Хм....интересен въпрос е това!Защото всъщност не мога да определя как съм започнал с колоезденето...Още от малък 5-6 годишен съм карал.Но да кажем така:
2004 се състезавах с шосеен велосипед...е състезавам е доооста силно казано..тренирах в "ЦСКА"-то.И един ден.Карайки си шосейката минах с нея по един черен път.Черен, ма почти като асвалт толкова отъпкан и без никакви камъчета.Тогава реших, че шосето просто не е за мен.И нещото, което ме тласкаше е това, че исках да съм на колело възможно най-скоро!Започнах с ХЦ и досега това е стила, който много обичам, но по стечение на обстоятелствата започнах и да спускам.Направих рекорд за себе си за най-много изминати километри за един ден, но това не мисля, че е нещо с което човек да се гордее.
И сега за мен планинското колоездене е нещо мноооого вълнуващо!
Нещо, което не мога да премахна от себе си, нещо което ме различава, нещо което ме прави щастлив винаги.
Самата мисъл, че ще се събера с хората и ще карам ме радва много, мисълата, че ще мога да почувствам как работи колелото и още много специфични неща.Самото приготовление за каране..все едно да гледаш дете как се радва, че Коледа идва.За мен това е дрогата без която не мога!

[Ozzie]

Хъмм.. Не съм писал в тази тема...
Сигурно на всички ще им е любопитно да узнаят моята история.

[individual]

Хъмм.. Не съм писал в тази тема...
Сигурно на всички ще им е любопитно да узнаят моята история.

Досещам се за историята на Ozzie-младши, амааа, я да видим к'Фа е и твоята?

[Shady™]

Купих си Драг д бомб и исках алуминиеви курбели...после нещо друго, нещо друго, още малко, после почнах и да карам...гледах bender OT Disorder 2..и така...

[Foxy_FR]

Купих си Драг д бомб и исках алуминиеви курбели...после нещо друго, нещо друго, още малко, после почнах и да карам...гледах bender OT Disorder 2..и така...

Bender Rulez!!!

[Анелия]

Моята история:
Еп. 1: от първи клас имах Балканче (то кое ли дете нямаше) и съм карала до тийнейджърски години някъде (не помня точно до кога), но само на село, тъй като в града е опасно за едно дете, поне според майка ми.
Еп. 2: не бях се качвала на колело с години докато на един пикник един познат не дойде с негоото Онтарио ТЕ. Аз му поисках да покарам и се качих съвсем замалко, тъй като ме беше страх да не се изтърся и да потроша на човека колелото.
Еп. 3: Споделих плахо на мъж ми, че ми е харесало и че искам колело. Той пък с всичкия си ми уйдиса (ех, че хубава дума) на акъла и се нави даже повече от мен. Аз не бях убедена колко ще карам, защото ми са известни поне 1000 души, които имат новички колела, покарани 3-4 пъти и прилежно прибрани на тавана/в мазето. Заради това и не инвестирах много пари в колелото, а си взех Хакер. Ако знаех колко ще карам (от пролетта съм минала над 3000 км, което си е повече от колата ни), щях да си взема нещо по-свястно. Но както казва .... (мхм, дали беше Антарес) в една друга тема, навярно е по-добре да свикнеш да караш на някакво по-кофти колело, да свикнеш да се оправяш с недостатъците му и тогава да си вземеш по-добро.
Нещо като заключение: Не бих казала, че мога да карам колело, но пък мога яко да въртя педалите. не знам даже дали някога ще се науча... Моля, не ми се смейте, но все още слизам от колелото, ако трябва да кача някой по-висок бордюр. Важното е, че ужасно много ми харесва, то си и личи по изминатите километри, по това как използвам всяко щастливо стечение на обстоятелствата (свободно време, климатични условия и компания) и вече съм подкарала колелото, по стотиците ми вече мнения в този форум и ...охх много дълго стана, няма да отегчавам уважаемите читатели

Хъмм.. Не съм писал в тази тема...
Сигурно на всички ще им е любопитно да узнаят моята история.

[EmZo]

станах на 20 години взех една работа изкарах пари ... и си купих колело. незнаех как да го карам дори, но ми беше ясно че скоро ще се науча.

Много тъжно и много интересна история като цяло.

@TheAnimal Ти наистина ли си от Зверино? Ние почти при всяко каране минаваме от там. Може да пием някой път по кола на кръчмето на моста, а може и да покараме.

[Deadmau5]

Моята история е кратка. Всичко започна преди две години, когато с един приятел решихме да си направим разходка до хижата във Враца. Отидохме постояхме малко наслаждавахме се на гледката към града. Когато решихме да си ходим, аз видях една пътечка и реших да слезна по нея с тогавашното ми колело Cross Speedster, за жалост по пътечката се спуснах сам. След спускането много се изкефих, макар и да се движех с 10-15км/ч и след един ден пак отидох на въпросната пътечка, и така ми стана навик. След това постепенно започнах да се запознавам с байкарите от града, те ме водеха на нови пътеки. И до ден днешен вече горе доло знам всички пътечки във Врачански Балкан.

[TheAnimal]

@TheAnimal Ти наистина ли си от Зверино? Ние почти при всяко каране минаваме от там. Може да пием някой път по кола на кръчмето на моста, а може и да покараме.

не от София съм, но Зверино и Краводер са ми едни от любимо-звучните имена на села
но това не пречи на пролет да покараме в района

[Дизел]

Няма да се връщам твърде назад във времето на разните балканчета, школници, жабки и даже пеперудки, щото ще стане много мемоарно, но по планинското колоездене се запалих по следния начин.
Карах едно китайско недоразумение, което приличаше (но само на вид) на МТВ, докато в един момент на яко набиране на педалите, фрайлауфа изпусна и аз си забих със засилка муцуната на асфалта. После болници, това онова, но междувременно ме хвана яд на тъпото колело и реших да си вземе нещо по-истинско. Взех си, нещо уж по-истинско и щях да съм доволен, ако един колега, с голям опит с колелата (състезания, ТрансАлпи, но също и опитен механик) не започна да ме открехва лека полека. Така осъзнах, че "истинското" колело, което бях купил, всъщност е много далече от истината. Започнах да чета, да човъркам сам, да сменям това и онова, докато накрая стана наистина добро колело. Междувременно въртях доста и педалите и така...

[taurus13]

Абе гледам един грозник всяка вечер как го зарибяват, като отпървом му късат снимката на любимата, та да няма за кого да плаче и да може да обикне истинския спорт и после го качват на едно колело с две по-малки отстрани и го засилват по баира А..да и за да притъпят всякави желания за съпротива го наливат с някава кафява пенлива течност.

[flex]

От малък когато карах балканче което ми взеха от ръцете в морската градина и заради това ядох доста сериозен бой. Малко хора имаха планински велосипеди повечето караха BMX от типа "Внимание проблем - БМХ-а е под мен". Още тогава исках да карам където другите не могат и да съм далеч от тях защото повечето дечица от махалата бяха малки изродчета а сега са по-затворите. От тогава не бях карал докато сам не си закупих велосипед.

[taurus13]

Да бъда малко сериозен и да споделя и аз....ми мойте родители са бивши алпинисти и все ни мъкнеха по планини, но аз никога не го разбрах това нещо "туристунгерството" и все ходех и си мечтаех да можеше сега с колеоото ей така от тук...по тази пътечка, през онази горичка и така.... Иначе в София не слизах от колеото - то ми е любов от първото качване на един "Школник" За съжаление трябваше да минат години за да се появат тези високо-технологични байкове които сега децата приемат за даденост. Сега съм на 36 и слушайки как тревата хруска под гумите, се връщам в онези детски години и се чуствам щастлив, че детските мечти се сбъдват....и ми се кара и ми се кара и го сънувам това каране. Не искам Лондон, не искам Ню йорк, не искам скъпи коли и др. простотии - искам да мина по всички ония страхотни красиви планински пътеки с колелото си. Това е единственото нещо което ме прави ама наистина щастлив. Да не говорим че успях да съчетая с това и другото си детско увлечение - фотографията.
Ако мога да надзърна само за миг 100 години напред, бих искал да видя байковете на бъдещето....(надявам се да нямат двигатели).

[ALEX]

Трима приятели ме заведоха на едно кално "трасе" в гора - предимно спускания със малки леки изкачвания. Спуснах го като пенсионер (супер бавно). След това продължихме да ходим там и така.

Второстепенна информация :
Велосипед : Cross Apex - ефтина окомплектовка.
Протектори : не.
Карах седнал и се чудех как не падам с главата напред. Дълго продължих да си карам така. По късно, след един стръмен наклон, паднах и ми обясниха, че трябва да съм изправен.

[vlassadar]

Не знам дали първо проходих или първо прокарах, защото първото нещо с педали беше една "формула"-количка с педали, после минах през цялата верига - триколка, колелце с помощни колела, балканчета... С това балканче съм ходил до Самоков покрай язовира, как съм го правил не знам, но също и ходих с рейса до Алеко и оттам само по пътя. Изживяването беше страхотно, въпреки силния сърбеж в задните части след всички тия павета. Миришеше силно на изгоряло масло от контрата, което просто ми харесваше, нямаше друг вариант да го "запаля". После тази ера отмина и дълго нямах колело. В това време започнах да разучавам пътеките и маршрутите по Витоша. Без карта, без план. Така заобичах и планината. После всичко се сля в едно, когато навлязоха байковете, и сега вече всичко си е на мястото

[dob]

съквартирантите

[n3k01]

Не се бях качвал на колело 7 8 а можеби 9 години.Излиза оферта за едно хубаво колелце(мека рамка),хубава сглобка.Качват ме на Витошата ,заобиколна лале и аз се пускам кат пенсионер(супер бавно),стигаме до междинката на кабинката и другите викат аиде още едно,а мене ме боли сичко едвам се държа на колелото,ма кво да правя качвам се.Е добре че ме светнаха пичовете да зема да пусна малко спирачките на тия камъни дет ми се струваха по-големи от гумите ми да отпусна малко краката и като минах някво разстояние,спрях видях какво сам минал и си викам бааааа,и от там на долу ебати кефа.Та от тогава до сега всеки удобен случаи сам някаде по планината с колелецето

[kikon]

Случи ми се тази година, не бях карала колело от 8-10 години. В средата на лятото взех колелото на един приятел, пребих се на два пъти, то не беше фронтфлип през кормилото, влачене по земята, ожулвания ейй голям кеф. Казах си: това ще да е моя спорт за безснежните дни...ииии месец по-късно вече станах горд собственик на първото ми колелце

Хаха и при мен беше подобно Само че реших, че е по-добре да се пребивам на собствено колело все пак И си казах, че аз такива откачени неща няма да правя никога

[lowriders]

Бях 5 клас когато се запалих по планинското колоездене.Една вечер случайно бях гледал "шоуто на слави" и видях Димитър Гайдов от отбора на ram bikes(тогава естествено незнаех как се казва и че съществува такава марка за колела)и видях как започна да говори за новия модел на ram.Понеже никога не бях виждал такова колело ми беше много интересно.2005 си взех drag the bomb което ми беше първото сериозно колело.Тогава един ден с един приятел отидохме на витоша.Качихме се до междинната като бутахме.Спуснахме се надолу и на мен ми беше много кеф.От тогава много ми хареса и започнах да карам активно.2007 започнах да чета във mtb-bg.2008 май месец си направих регистрация.Началото на 2008 си взех scott voltage yz1.Започнах да си подобрявам техниката на каране.Септември тази година продадох скота и сега чакам да дойде лятото,за да си купя рамка scott gambler.Това е много готин спорт и се радвам,че се запалих.

[Ozzie]

Защо си мисля, че Митко Гайдов гостува на Слави през 2006-та година?

[SilverWolf]

Как съм се зарибил със колелета, ами аз си карам колело още от малък (както всяко нормално дете). Интересното при мен беше че единствен аз гледах възможно най малко да карам по асфалта, постоянно карах из напоителния канал на село (срещу течението), после едно лято дойде баща ми с едно колело Бианчи или нещо подобно. Знам само че е много тежко 25 кг 100% ги има. Та с него на другото ми село ходих в планината и се спусках по шишарките(със гладки гуми и в-брейк), всеки път като слезнех най-долу краката ми трепереха. Та това с новото колело се случи...не помня преди 4-5 години, та от тогава се мъча с него. Преди 9-10 месеца спуках една от гумите и го оставих у братовчед ми уш че ще дойда някой ден да му оправя гумата. Но бях толкова отчаян от това колело и ме караше да се чувствам толкова зле че в крайна сметка още не съм отишъл. На 14-ти септември тази година отидох в Стара Загора за годишнината с приятелката ми, там един мой голям приятел който работи цяло лято и си беше изкарал много пари, и съответно имаше страшно Ц2. Та отидох аз там и реших вечерта да обърна малко внимание и на него, и отидохме с нея да се видим с него и приятелката му в един парк. Той беше с колелото но беше тъмно и аз неможех да го видя в детайли(не че бих разбрал нещо). Помолих го да покарам малко и той ми позволи, беше любов от пръв поглед или по точно първи 100 метра. Толкова стегнато, леко и удобно. Просто бях поразен. От тази вечер нататък не сприрах да говоря за колелета, дори приятелката ми ми се беше разсърдила защото само за това говоря. Бях много зарибен, не излизах от този форум, боляха ме очите всяка вечер от четене на теми. НО нямах пари. Имах само някъкви 20 лв и нищо повече. Намерих един интересен човек който продаваше Клаймър евтино с готини части и просто не спирах да си мечтая за него. И един ден отидохме с баща ми до местния магазин за колелета чиито собственик баща ми познава, той му обясни че от старото ми колело нищо не става и това което съм си харесал е много добра далавера. Баща ми беше доста скиптичен (българина го боли най-много по джоба), но се съгласи да ми даде 350 лв. при условие че за Коледа, Рожденният ми ден (28.12) и Нова година няма да искам нищо. Аз бях толкова ентусиазиран че веднага се съгласих. Същата вечер писах на въпросния продавач, но за мое съжаление той се отказа от това да продава колелото. На другия ден се събрах със другите байкъри от Казанлък и отидохме уш да си взимам Онтарио на изплащане защото СТРАШНО много ми се караше а само за това имах пари. Оказа се че магазина точно тази събота не работи. После намерих един СТРАШНО точен човек от софия който ми продаде рамка Ассаулт. След това купих вилка Дуро от един приятел, после каплите нови и курбели от гореспоменатия ми приятел с Ц2. Така вече от 3-4 седмици имам байк. Основно карам сам но не е голям проблем за мен Даже вече успях да направя една ужасна човка но всичко е наред

Благодаря за вниманието

[roshaw]

Айде народеееее!

Имам село (намира се над Маджарово - Черничино) и там като се научих да карам оранжевото Балканче всеки ден ходихме по едни черни пътища и горички с братовчеди разни и приятели. Ефекта беше, че после баща ми сменяше спици през една седмица, 'щото бяхме набарали един участък, в който имаше много (че и достатъчно големи) камъни по нанадолнище. Перфектно да похвърчиш малко.

Няколко години по-късно с двама приятели (пак със същото балканче) направихме 66 километров пробег с колелата от Крумовград до селото ми и обратно като в едната посока е почти само нанагорнище, поради което успявахме да забележим всяка къпина, която беше изяждана едва ли не с корените и тръните.
Интересно, че на връщане нищо не видяхме, ама то с тая скорост

После доста години си мечтаех за колело, ама пусто като все нямаше пари за такова. Та накрая преди 3-4 години като работех в Хасково се появиха малко парички, с които си взех Drag-чето. С него всеки ден на работа, докато .....

Един ден влизам аз в mtb-bg и установявам, че Байкария ще правят някакво каране из Източни Родопи. Ухаааа! Толкова се бях зарибил, че въпреки късното ми тръгване, се присъединих към групата наполовината преход. После китари работи, каране, Перперикон, Маджарово и т.н.

Та от тогава все ме гложди и за жалост имам все по-малко време за каране вече ... да му се не види!

[ivo_bpfc]

Мен специално ме зариби един мои приател който кара от дълго време.Отидох с него на Тепето в Пловдив.Гледах го към 15-20 мин и се махнах защото толкова много се изнервих защото те карат,а аз не и така започна всичко

[Lilly]

Ами... Благодарение на Павел (gdude) започна всичко Неговото даскало беше в същата сграда като моето и там се запознахме. Тогава карах едно спринтче и всички колела ми изглеждаха еднакво.. Както и да е де, но той ме зариби много, вече не помня с чар ли успя да го направи или с умения и оттогава всеки ден на байка Благодаря ти, Павка!

[Editor]

Случи ми се тази година, не бях карала колело от 8-10 години. В средата на лятото взех колелото на един приятел, пребих се на два пъти, то не беше фронтфлип през кормилото, влачене по земята, ожулвания ейй голям кеф. Казах си: това ще да е моя спорт за безснежните дни...ииии месец по-късно вече станах горд собственик на първото ми колелце

Хаха и при мен беше подобно Само че реших, че е по-добре да се пребивам на собствено колело все пак И си казах, че аз такива откачени неща няма да правя никога

Така , така .....А за истинските виновници няма да споменеш, а?

[kikon]

Така е, първи беше Stancho, след това вие, а след това почти целия форум... трябва ли да изпадам в подробности?

[IVO Jordanov]

първи беше Stancho, след това вие, а след това почти целия форум... трябва ли да изпадам в подробности?

това извадено от контекста как звучи

[Prey]

Научих се да карам колело
Почнах да ходя с баща си по ХС преходи когато бях на 8-9 години.