Мдааа. В сряда пристигнах към 15 часа в Сливен и докато дойде време за ментичка в градската реших да пробвам този маршрут
http://www.bikemap.net/en/route/1922096-sliven-mcherkovnoto/#/z14/42.6842,26.28139/terrain, та към пет вече се потях.
Приятно катерене, което щеше да леко скучно ако бях по-добър, но от мен сливенските камънаци изискваха повече концентрация, че на някои места трудно се потегля.Началото, както е по посочения маршрут, беше малко странно, защото DHлърите са си направили разни техни си нещица без да оставят малко местенце отстрани. Пък скокчетата надолу може и да са приятни, ама като трябва да ги изкатериш от обратната страна...
Може да се тръгне и по асфалта към Батмиш и от там да се подходи, ама кому е нужно...
на няколко места се позачудих за пътя, от години не съм обикалял там, но телефоните са станали голяма работа, та се придържах към синьото криво на картата. Много предпазливи спускания, че наистина не знаех какво да очаквам. И с право. И камънаци, и кални вани... Виетнамките като газят натоварени с дърва не прощават и коловозите на някои места си бяха страшни... Абе не си е за сам човек, не успях да се отпусна. По едно време чух изтрел, та нахлузих яркооранжевия дъждобран на раничката. Да не ме обърка някой в храстите
После едни ци... роми мъкнеха едни чували, ама кой да спре да ги пита кво мъкнат на дупето на географията с непроходими гори наоколо. Аз сам не рискувах. После започна още по-страшно слизане, като и следите от каквато и да е цивилизация започнаха да изчезват, а на места клоните удряха направо през кръста. А после започна истинското храсталясване, разнообразено с прецапване на реката от време на време. Промушване, бутане, влачене, тук таме и пропълзяване. На места реката изглеждаше лесна за пресичане на ход, ама явно бях решил да уцеля всички огромни и скрити под водата камъни, та си погазих доста. Като цяло бива, ама в последната част преди асфалта колелото ми беше излишно, което разваля удоволствието. Не бих го повторил, поне не сам. Има алтернатива, която съм минавал 2-3 пъти с мотор навремето. На едно място вместо надясно се кара наляво, пътя май се качва по-нависоко, минава се край една къщичка, заслон май беше някакъв и после в ляво се хваща към Чинтулово. Едно готино спускане с много камънаци, ако не ме лъже паметта. Някой ден ще го пробвам и това.
Има видео от цялото упражнение, но като се прибера ще го монтирам.
Утре? Мисля да пробвам пътеката през Тодоровото аязмо към връх Кутелка, ако някой не ме разубеди навреме. Пък ако се получи и съм още цял ще опитам пътеката от там през Мочурите към лифта и после май ще трябва по асфалта да сляза, че никаква идея си нямам за пътека за слизане. Айде, бе сливналии, един път ще се прибера с колелото и ще ме оставите сам да се мъча!