Той подсича Мальовишкото било на Рила в участъка под Йончево Езеро, Лопушки връх, в.Мечит, в.Будачки камък и стига до началото му ок. в.Костадинкина скала.
Основно е на надморска височина м/у 1500-1850, като накрая слиза до с. Мала Църква на 1200 м.н.в.
Него си го бях набелязал за разходка именно с колело. Миналата година с един приятел правихме пеша траверса от Поповокапски превал-Лопушки връх-в.Мечит-в.Будачки камък /по противопожарната просека - НЕКАРАЕМА за колело/-в.Костадинкина скала-с.Маджаре. Та два километра преди в.Костадинкина скала се позагубихме малце
/тогава още BGMountains мапсета за Гармин не включваше Рила/ и по мое предложение от обраслото с клек и дърве било се спуснахме директно надолу /перпендикулярно на билото/ в северна посока - с. Маджаре. И както се борехме с ниските клони на гъсто израстналата естествено гора изведнъж попаднахме на подбилен горски път, приличащ на тунел, постлан с борови иглички и малко шишарки. Първата ми 
беше, че това представлява идеално трасе за колело.Поразпитах приятели и познати /вкл. хижарите на х. Мечит/ и се изясниха нещата:
Има маркирана пътека/път с червена туристическа маркировка от ЦПШ Мальовица през Овнарско, х. Мечит, в.Костадинкина скала,с.Мала Църква който е подбилен.
Та той започва на десетина метра северно от спирката на бусовете на ЦПШ. Следва релефа, като до Овнарско е почти само плавно спускане, като преди самото Овнарско е по-стръмно. Типичен горски път, широк до 2.50м на места.
Там се слиза до един асфалтов път и по него на двайсетина метра се хваща разклонението му в дясно. Това в ляво се спуска директно към с.Говедарци.
След няколко остри завоя по десния път се стига до едни порутени постройки /останки от бившата вече туристическа база Овнарско/, продължава се и малко по-нагоре се виждат още няколко постройки, а мястото е равно.
Следва участъка Овнарско - х.Мечит, който е тесен и на повечето место некараем, а бутаем, но много живописен с приятни местенца.
Строго в източна посока на едно дърво се вижда червената туристическа маркировка. От там трасето постепенно завива на юг и почва един стръмен участък, директно по склона нагоре.. След качване до определена надморска височина /денивелацията за изкачване е ок. 200 м./ следва ляв завой на пътеката и започва следване на релефа почти на една надморска височина ок. 1730м. Типична тясна туристическа пътека на места, която е прочистена миналата година. Един фрагмент от този участък:
Има вълшебни местенца около реките, идващи от ок. Лопушки връх, с едни мостчета...:
Буйни пълноводни реки:
По-радко открити полянки:
Преди х. Мечит се отвори пътека за каране:
След хижа Мечит се хваща пътя надолу към с. Говедарци, който тръгва западно от хижата, посока север и слизайки прави плавен завой в посока изток. След ок. 550 м. има един разклон, като се хваща пътя в дясно, в южна посока. Този път с няколко разклонения стига чак до с. Мала Църква и е маркиран отново с червена туристическа маркировка. Постепенно се качва почти до 1900м.н.в, като в най високият му участък се минава през едно ветровално място с попадали, неразчистени дървета. Неизбежно се носи на гръб колелото, ок. стотина метра
Ето няколко снимки от този участък:
На един от завоите, когато пътя преваля едно северно ориентирано ребро се забелязва едно бетоново влокче и една пътечка, която тръгва в северна посока и след ок.150м. стига до едни скали, дето се откриват много красиви гледки във всички посоки:
Под вр. Костадинкина скала трасето завива в северна посока и почва едно спускане... по борови иглички и тук-таме коренища и камъни...
На около половината спускане хубавата пътека преминава в ползван от камиони за трупи път с коловози.
Слиза се до с. Мала Църква по този път. Апропо там пътищата стават много. Ваш е изборът по кой да слезете долу. Аз избирах винаги тези, които водят в дясно, защото исках да сляза от планината най-източно и да се прибера, щот залеза беше близо.
Ето и една снимка от с. Мала Църква посока въпросното било, което пътя подсича в участъка след х. Мечит:
Много ми хареса трасето, а в летните жеги ще е още по-арно, предвид това, че е основно в гора, по северните склонове на Рила.
Така, че около с.Говедарци местата за каране се увеличих с още едно, при това доста добро.
Всичките снимчури от мобилния телефон са правени.
някой ден живи и здрави ще ми го покажеш, изглежда много арен 
А, и дето Пасков вика, много възможни варианти за връзки с други хубави за каране места се отварят. Аз отдавна бях попаднал на информация за тоя път, ама тъй и не сколасах да го потърся. Еваларка, пак! 
