от Rayko » Пет Фев 25, 2011 1:28 pm
Този път не се получи. Снощи тръгнах към 10 часа - газ нагоре по баира и се изпотих целия, въпреки че бях леко облечен. От "Тихият кът" нататък, ме посрещна един сняг - задното колело превърта и по-лесно отива настрани, отколкото напред. До Владая темпото беше такова, че се започнах да смятам дали ще ми стигне ноща. Имах и резервен вариант благодарение на Великов, който ми се обади за да ме предупреди, че снега е дебел - този път носех кибрит, една тетрадка за разпалки и спален чувал. Карам си аз с разгърдена риза, гърбът под раницата ми е мокър, в същото време пръстите на краката болят от студ. Мърдам ги постоянно, от време на време слизам от колелото и тичам. Отгоре падат ледени кристали и проблясват пред лъчите на мощните фарове. Клоните на дърветата приличат на подводни корали. Сигурно е много студено, но аз още не го усещам. Гледам - водата ми и тя замръзнала. Къде си тръгнал Райко в този сняг - колелото повече ти пречи, отколкото помага.
Нещо изплющя над мен, все едно съседката си тупа покривката от горния балкон. Погледнах нагоре и осветих с челника огромна нощна птица - тромаво набра скорост и избяга. От дървото над мен се посипаха кристали. Защо се плаши - нямаше да я видя, ако беше стояла мирно. Угасих всички фарове - така е по-добре - нали съм хищник, а не герой от филма "Кин Дза Дза".
Взе да ми се доспива, пък и напредвах много бавно, въпреки, че имаше полузатрупани коловози. А по-нататък ако е девствен сняг? Я по-добре нощната обиколка да остане за следващия път, когато няма да има толкова сняг, а сега да си направя един бивак до тези изоставени кариери. Аз тоз чувал що го нося?
След десет минути бях уютно сгушен в чувала. Уж го дават до -23 екстремно, пък пръстите на краката цяла нощ ме боляха от студ. Хем вътре съм гол - дрехите пречат на топлообмена.
Сутринта, като се събудих около отвора за дишане имаше лед от кондензираните водни пари. Поглеждам с едното око навън - сипе снежец, а аз така хубаво съм се затоплил, че не ми се излиза.
Скочих рязко и се облякох по най-бързия начин. Ръцете ми замръзнаха докато си стегна багажа. Снощи не си запалих огън защото щеше да ми е трудно да измъквам сухи дътва изпод снега, но ако бях се потрудил малко, сега щеше да ми дойде добре. Накрая ръцете спряха да ме слушат - не можах да завържа раницата с чувала на багажника. Метнах я на гръб върху другата и така потеглих. Карах по пътя обратно към София.
Нямаше никакви следи от животни, минали през ноща - какво ли е яла голямата птица? А как спят тези, които не живеят в хралупи и нямат рунтава козина?
о879 зз 4о з6