Някои от вас знаят, други - не, в момента пребивавам и се изучавам на Острова (да живее кралицата) и дондуркам по улиците до университета и обратно едно дървено колелце. Миналата неделя за пръв път успях да го покарам малко извън градска среда. Присъединих се към момчетата от MTB клуба в университета и отидохме на еднодневна екскурзия до гората Дийн. Тя се намира близо до Бристъл в югозападна Англия, почти на границата с Уелс. Парка там се води едно от най-добрите места за каране в южната част на острова. Изкарахме си страхотно. Нямам много снимки, с които да подплатя разказа, но ми беше неудобно да щракам постоянно (не се познавах с никой, освен с председателя, с който направихме едно каране у наше село миналия уикенд), а и не носех апарата докато карах, защото нямаше къде да го държа.
Момчетата бяха наели един бус от университета (такава е практиката) и се чакахме в 9:00 в кампуса. Всички бяха на срещата навреме, освен буса. Той дойде чак 9:40 и плановете 9:30 да сме потеглили набързо се изпариха
Нищо де, през това време имах възможността да се запозная с останалите и да ги послушам какво си бърборят. Очевидно бяха доста ентусиазирани от предстоящия (този уикенд) BUCS шампионат - най-голямото състезание по MTB между университетите тук в UK. Било страшна работа, имало карачи които се състезават дори в СК, ама аз за жалост няма да мога да му се насладя. Едно от момчетата ще кара на DH-a и ще брани честта на университета в Рединг. Макар, че кара не много лошо, повече говори отколкото кара. Има доста приятно колелце - Sunn Radical, но както казах, май самочувствието му е непокрито. Голямо промиване на мозъци пада между другото...пича изпи един Monster само докато чакахме буса. Много агресивно се рекламират тия продукти тук и децата се закачат много лесно. Казвам децата, защото всичките бяха undergrads. (бакалаври по нашему) Както и да е...буса пристигна, каран от Том (вманиачен механик, който повече се радва да разглобява и ремонтира, отколкото да кара колела). Оказа се, че уговорения бус се бил счупил и трябваше да пътуваме с един раздрънкан хипи ретро бус, ама така беше още по-весело.След около 2:30 ч. пристигнахме и набързо се приготвихме:
Двамата отявлени спускачи директно поеха с бутане нагоре по пътеките към DH трасетата, останалите 6 - решихме да направим една обиколка на XC трасето за загрявка. Трасето е 4,5 км и е доста приятно и разнообразно. Не го взехме на един път, естествено, почивахме на 3 пъти, но пак си беше натоварващо. Особено за мен - DJ рамка и 20 см. колче хич не са оферта за въртене. Важното е, че се забавлявахме.
След обиколката се бяхме разбрали за среща при буса, за да се съберем. Бяхме първи там и хапнахме който каквото си носеше. Декстър като дойде (момчето с Radical-a) изпи още един, предварително отворен Monster - разгазиран давал още повече енергия
Както и да е 
Отправихме се към DH трасетата - много добре поддържани - виражи, скокове, дропове, всичко добре изчислено и направено (с изключение само на един скок, че съм ги скачал всичките де , но онзи определено беше куц и никой не го скачаше). Спуснахме се по всички трасета. Най-досадното е, че нагоре се бута през повечето време. На места може да се върти. Но и това си има предимства - пак си е един вид физическа подготовка.
Механика, шофьор Том в действие
Декстър, Monster момчето, се изстрелва високо (снимката е малко куца)
Председателя Лорънс на едно малко виражче. Балансиран АМ карач и много свястно момче.
Аз, на същото виражче, внасяйки малко излишен драматизъм
Мартън, другия спускач, от същото място, където Декстър го има сниман по-горе. Макар, че скача доста по-ниско, снимката е по-хубава.
Една задължителна представителна снимка за клуба
Натоварени, преди да си тръгнем наобратно
Има адски много посетители в парка - карачи на всякакви нива. На паркинга имаше поне 50 коли. Такса се плаща само за паркинга, но тук всичко живо идва на четири колела, така че плаща. Все пак таксата е на кола и е само 3,50 паунда. Има и заведение, което работи на пълни обороти по цял ден, има и колела под наем. Много ме изкефи културата на карачите. Има си определени маршрути за бутане нагоре, после по трасетата надоле се изчакват преди да тръгнат. Ако пред теб е карач, който ти се вижда бавен - даваш му повече време преди да тръгнеш. Съответно отзад никой не те юрка, а си чакат чинно. Все пак опашки няма, де
Самите трасета са категоризирани и всеки кара там, където се чувства сигурен. Видях един RAM DHX и ми стана много готино. Питах го пича от къде го има колелото, той малко троснато ми отвърна, че си го е купил от незнам си къде. Аз като му казах, че съм от България и нали и колелото му е българско той ми вика: "а ти що караш Specialized тогава" 
Нещо не го разбрах много, киселяк някакъв беше, ама все тая. Друго нещо, което ми направи впечетление - новата мода при спускачите е да карат само с каска и neck bracelet. Голяма гъзария - шорти, фланелка, каска и neck bracelet-a!!! Най-много наколенки някакви меки, ама това те прави по-малко гъзар. Верно много караха тия момчета, много летяха, ама защо поне гръбче не носят...Както и да е, много хубаво си изкарах! Това ми е първото каране от година и половина насам. Бях почти забравил що е то планинско колоездене и сега съм много щастлив. Поздрави на всички и с нетърпение очаквам да се върна и да покараме това лято заедно!
Може и тук да го прокараме 
