Страница 2 от 2

Re: Имате ли по-интересни алтернативи на маршрута "Ком-Емине"

МнениеПубликувано на: Вто Мар 06, 2012 9:42 pm
от xcII
айде още една интересна многодневна инициатива:
viewtopic.php?f=48&t=108268&p=827659#p827659

Доколкото познавам някои от главните организатори зад този проект, ще има какво да се гледа като снимки и чете като пътеписи след реализацията му... :smash:

Re: Имате ли по-интересни алтернативи на маршрута "Ком-Емине"

МнениеПубликувано на: Вто Май 22, 2012 2:43 pm
от pavle
Та направихме карането в началото на месеца. Да кажем, че не беше изцяло по трака, но се припокриваше в 2/3 от него. Тръгнахме от Свиленград. Има доста места, където не е проходимо след тежката зима. Като ми остане повечко време тези дни ще напиша повечко по въпроса :beer:

Re: Имате ли по-интересни алтернативи на маршрута "Ком-Емине"

МнениеПубликувано на: Сря Май 23, 2012 1:03 pm
от Dfk
Интересен маршрут е и международния Е-4. В България минава през Витоша - Верила - Рила - Пирин - Славянка. По него ще има доста носене, но пък се минава през адски красиви места, а и след това може да се комбинира с друг маршрут например част от този по южната граница или пък с връщане през Осоговско-Беласишката редица и планините в Краището. :dontknow: Ако се комбинира с въпросното връщане и километрите стават доста. Варианти има много, въпросът е дали ви се носи през Рила и Пирин.
Аз лично мисля да го мина пеша това лято. :) Пеша се минава средно за 10-12 дни от х. Алеко до Гоцев връх в Славянка.
Нямам много опит в подобни преходи с колело и не знам колко дни ще са нужни за този, а и дали изобщо ще го приемете като идея. ;) Определено не е лек, но със сигурност е интересен.

Re: Имате ли по-интересни алтернативи на маршрута "Ком-Емине"

МнениеПубликувано на: Сря Май 23, 2012 4:30 pm
от kotseto
Не съм ходил по Е4 наведнъж, но почти целия съм го вървял на по-малки порции и хич не е подходящ за колело през по-голямата си част :) От Черни Връх през Верила до Езерата си е съвсем караем, но после ще е по-добре да си оставиш колелото и да продължиш без него. Ще бъде едно голямо бутане и носене из целите Рила и Пирин - я покараш малко тук там, я не.

Re: Имате ли по-интересни алтернативи на маршрута "Ком-Емине"

МнениеПубликувано на: Чет Сеп 13, 2012 2:13 am
от pavle
Първо да кажа, че долу описаното не е "по-интересна" алтернатива на к-е. И като цяло мисля, че от заглавието на темата трябва да изчезне "по-интересни" ако въобще може да се говори за алтернативи.

pavle написа:Та направихме карането в началото на месеца. Да кажем, че не беше изцяло по трака, но се припокриваше в 2/3 от него. Тръгнахме от Свиленград.

Има доста места, където не е проходимо след тежката зима. Като ми остане повечко време тези дни ще напиша повечко по въпроса :beer:


Та тръгнахме със силно несъстезателно темпо в неделя по обед - 29 април.. баш кат стана жега. Ма що да правиш.. Свиленград предразполага към сбирки от общообразователен характер с пиенье на некои домашно произведени алкохоли на двора до ранни зори. Групата беше голяма. Цели 7 броя отбрани централни нападатели.

Изображение
пътят покрай река Марица

Изображение
в близост до яз. Каламица

Та първия ден всичко бе по план докато не стигнахме с. Щит.. До там пътища бол покрай Кльона.

Изображение

След Щит обаче пътя беше само в дедовици.. едни силно неприятни бодили. Взе да наближава време слънцето да се скрива и взехме решение да хванем асфалта през Сладун до Маточина. Стигнахме по тъмно, запалихме си огън и както подобава се опитахме да повторим предната вечер. Без особен успех, но пак беше голяма забава. Чакалите допринасяха много за романтиката на тая нощ с много звезди.



Ден втори започна с трудно ставане към 8 и нещо. Кафенца, туй онуй и със зор потеглихме към 10.
Изображение

Изображение

Хванахме черен път и така все покрай кльона. На места има камери. Често ни проверяваха гранични полицаи. Изобщо през цялото пътуване имах чувството, че ни следяха. Турската граница определено се пази. Впоследствие разбрах, че има и сеизмични датчици.

Изображение
покрай с.Присадец

Стигнахме Тунджа и голямата надежда да има мост покрай кльона беше развенчана от 2 джипки граничари, дето озаптиха опита ни да стигнем до там. Не можело да се мине.. отдавна били изпадали дъските. Не можешеше и да се преплува. Е убаво де, ще удължим маршрута доста, но пък ще минем през кръчмата на Срем. Така и стана, баш в най-голямата жега се установихме на сянка поседнали на пейки от седалки на стари автобуси. След преживяното с тежката раница гъзо ми възтържествува. Неколко бири и голямата скара да свири.. със зор си тръгнахме. Държахме пътя плътно до реката, който в последствие се оказа, че свършва след няколко км. От там хванахме по шубрасъл път нагоре към билото понеже нашия път не трябваше да е много далеч.

Изображение

Пътя изчезна, а ние се натресохме на бодлива гора със следи от диви прасета. Тегаво беше, но се движихме някак, докато не взе да се стъмва. Чуваха се прасетата, тръните непроходими.. и решихме да се предадем. Върнахме се обратно към Срем, за да хванем правилния път. Оказа се в последствие като гледах gps трака, че сме били на 200м. от него. Нищо, върнахме се до правилната отбивка и още неседнали 2 кърлежа. Лошо. Намерихме си по-подходящо място и заспахме изморени и малко недоволни, че не изпълнихме плана да стигнем до с. Вълча поляна.

Изображение



Ден трети започна с гуми.. няколко.
Изображение

Тука е момента да споделя, че тоя район е силно препоръчителен за гуми с боза.. Група от 7 човека е много бавна като се пукат постоянно гуми. Стигнахме Лесово преди жегата. Починахме малко и хапнахме кебапи от местната кръчма. Предния ден имало събор.. че даже и борби.. изпуснахне, но пак бяхме покрай границата и щастливо завъртяхме по пътя до Голям Дервент.

Изображение

Тука стана вече следобед и 3 броя от четата трябваше да се отделят. Мъчно се разделихме. Службата ги зовеше. С биричка в ръка тука се родиха два варианта за продължение на днешния ден. Вариант 1: по трака близо до границата в посока с. Крайново/с. Странджа и Вариант 2: да се отклоним и да се видим с друзята от Байкария. Те трябваше да нощуват в село Лалково.. Вариант 1 бързо бе зачеркнат. Месец-два преди пътешествието се оказа, че Байкария плануват също каране в този район, но в обратна посока. От Синеморец до Свиленград. Спрямо първоначалния план се разминавахме, защото те се движеха по-навътре, а ние в близост до границата. С оглед обаче на изоставането предния ден се получи така, че.. бяхме в опасна близост. И така се запътихме към село Лалково. А до там беше асфалт. Стигнахме бързо - до към 6. Първноначалния план беше да се видим и да продължим. СЛед първата бира обаче плана се промени. Голяма весела компания, че и други приятели освен обичайните заподозрени. Нямаше как да си тръгнем. Цяла вечер смях и закачки, за което голям принос имаше съпорта на сговорната дружина - Деница. Болеше ме корема от смях. Бая се беше стъмнило та решихме, че е време да им похъркаме на хората.. да не сме дошли напразно я :D. Опънахме чувалите насред двора и благо заспахме. Тука е момента да спомена, че през целия преход брах голям студ. През деня температурите бяха до 30 градуса, но нощем с летен чувал и комфортна 13 хич не ми беше добре. Нищо де, оцелях, но си направих някои изводи.

Ден четвръти.
Тая сутрин се опитах да кипна вода с едно чудо наречено catstove. Не ми се получи. Но е интересно да се разгледа. Впоследствие научих някои тънкости как да го ползвам.

Изпратихме друзята..

Изображение
..както вече разбрахте ранното тръгване не го владеем.

Хванахме асфалта до с. Шарково. Намерихме черен път покрай яз. Шарково до с. Воден. Бяхме се отдалечили от границата, но тук зимата е била тежка и пътищата покрай кльона са непроходими от паднали дървета. Не се използват и съответно няма кой да ги почисти. От с. Воден хванахме черен път до с. Горска поляна.

Изображение
Изображение

После Момина църква и Факия. В последното трябваше да оставим още един другар. Гошту го чакаше работа. И така останахме 3ма. Напазарихме някаква наденица, която впоследствие изхвърлихме (но затова после) и потеглихме към Долно ябълково.. Та като цяло районите покрай, които минаваше маршрута ни, бяха слабо населени. От една страна добре.. дивите животни бяхма много и навсякъде. От друга рядко се намираше магазин в селата. Така или иначе слабо населения регион се е обезлюдил още повече след шап епидемията. Животновъдството е (било) основен поминък на населението тук.
По информация събрана от граничните пътищата покрай границата трябваше да са ок от Долно ябълково на изток. Сдобихме се с половинка ракия и пресен лук от един дядо и завъртяхме по баира към Белеврен.

Изображение

Стигнахме точно преди да се стъмни. Селото се оказа между границата и кльона. Имаше няколко жители. Не бяха особено разговорливи. Намерихме си една полянка по на завет и запалихме огън. Оказа се, че наденицата дето купихме по-рано хич не я бива. Та трябваше да караме на спагети и каквото е останало. На всичкото отгоре разляхме и ракията.. Наоколо щъкаха доста вихрогони и крави та се опитахме да се оградим някак и заспахме бързо.

Изображение


Ден пети.
Предстоеше ни ден с много неизвестни.. Оправихме се набързо и тръгнахме. Един дядо от селото ни даде пресен лук. Изобщо през целия преход тоя зеленчук беше на почит. Ядяхме го с всичко. Бяхме попривършили провизийте и се надявахме да заредим в Евренозово. До там карахме по благ черен път тип нагоре-надолу.

Изображение

В началото в непосредствена близост до границата, после до кльона.

Изображение

На места се срещаха такива жакузита. Всичките притоци на р. Тикендженска

Изображение

В Евренозово ни посрещна тоя приятел.

Изображение

Магазина не работеше, а и се оказа, че хляба е с предварителна поръчка. Имахме 2 пликчета спагети останали. Газта обаче свърши, а не искахме да се бавим да палим огън. Предстоеше ни доста път. Реших да пообиколя селото. В една къща видях едно бабе с което си побъбрихме малко за региона. Дари ми един хляб и един буркан кисело мляко. Нямате си на идея колко вкусно беше.. Да е живо и здраво бабето и изобщо всички добри хора дето биха услужили в такъв момент.

Колкото и да не ни се тръгваше в тази жега, трябваше. Малко след Евренозово хванахме черен път надолу към Велека. Въпросният път беше отбелязан на картата на Картография, но липсваше на ОФРМ. Та слязохме до Велека и се оказа, че мост няма. Всъщност така и очаквах. Проблема беше, че и път не се виждаше на отсрещния бряг. За щастие реката не беше много пълноводна и я пресякохме без особени грижи. След известно лутане намерих малък шубрасъл черен път по който скоро беше минавала някаква джипка. Точно пътя, който търсехме. Добре, че беше минала джипката, че иначе едва ли щеше да го открием и минем лесно.

Изображение

Та въпросният път ни отведе до кльона, а в последствие и до един кръстопът. Всъщност 5 пътя на едно. Понеже на офрм липсваха пътищата след известно време реших, че трябва да хванем втория на ляво. Такава трябваше да бъде посоката ни.. Малко по-късно разбрах, че всъщност е трябвало хванем средния и тази ни грешка ни костваше около 3 часа и половина. Пътят по който тръгнахме стигна до кльона и там свърши. Решихме да тръгнем покрай мрежата в посоката юг. Нашият път трябваше да е съвсем близо и трябваше да е нещо като успореден на този който хванахме. Е, тези 3 км ни отнеха 3 часа.. 45 градусови наклони нагоре и надолу с много паднали дървета:

Изображение
Изображение
Изображение

Към 20:30 стигнахме до портата на кльона.. ей нямаше такова щастие. Хич нямахме желание да замръкваме между границата и кльона. Тук за пореден път групата се беше поизнервила. Това ми помогна да си направя някои изводи относно храсталясванията и по-тежките преходи занапред. Просто трябва добре да подбрирате хората с които тръгвате. Нищо лошо към маите друзя, но просто всеки разбра кога трябва да караме заедно и кога не.

Изображение

Първоначалният план беше да караме между кльона и границата в посока с. Бръшлян и след това към Малко Търново. В последствие след като стигнахме портата решихме да се махнем от там възможно най-скоро. Стъмваше се вече, а и храната ни беше много малко. Мечтаехме си само за биричка.. абе направо за кръчма. Та тръгнахме по черния път от портата в посока Е87. Покарахме 2-3 км по него и се установихме на заслон Кобареловата воденица. Бяхме много изморени.. запалихме огън, изядохме каквото имаше и заспахме. Мислехме да се наспим както си му е реда, но не ни се получи. Към 4 ни събудиха гранични полицаи за проверка.

Изображение
Изображение



Ден шести
Та станахме късно, лепихме гуми, мотаехме се. Стана 12:30. След като бяхме слезли от високото вече връщане назад нямаше. Хванахме хасфалта до Малко Търново.

Изображение

В Малко Търново имахме единствена цел да хапнем както си му е реда пък после каквото дойде. От там до морето пътя беше ясен. И така откарахме до 16:30.. супички, бирички, миш-маш, туй-онуй :). Та тръгнахме. В началото след Малко Търново беше катерене и след това хванахме тая магистрала (намираща се в близост до кльона) та чак до морето. От Малко Търново до Резово имаше само едно село в близост до границата - Сливарово. То обаче не беше вариант за спане.

Изображение
Изображение
Изображение

Имахме има няма 70 км и около 2-3 часа. по светло. Взе да се смрачава, а ние бяхме още далече. За сметка на това луната беше с нас. Осветяваше пътя ни на изток и нямаше нужда от челник.

Изображение

Пътят всъщност се оказа не толкова ясен на едно място. На офрма свърши. Имахме няколко възможности и след известно лутане хванахме път в ляво от кльона. Не ни се искаше да караме по тъмно между кльона и границата.. да не реши някой да ни отстреля. Пътят след доста разклони ни отведе в близост до Силистар.

Друзята бяха много изморени. Малко пак се поизнерви обстановката, но бяхме на финала и нямаше вариант да се откажем. Та още няколко км и пътя тръгна само надолу. Газ, газ, надъхани за топла манджа и биричка и после спане на плажа. Е от тея неща нито едно не се сбъдна. 2-3 км преди Резово ни посрещна много гъста мъгла.. чак на капки. Всеедно валеше. Стигнахме селото, а там всичко спи. Кръчма работеща няма, а ние мокри. Варианта за спане на плажа отпадна.

Понамирисвахме и решихме да си угодим поне като няма да спим на плажа. След като пообиколихме селото и разбудихме няколко къщи намерихме едно бабе, което ни приюти. О, топла вода! Манджата.. 2-3 наденици и пак лук :). Поне имаше кафе машина навън та пийнахме нещо топло. Все пак бяхме доволни.. стигнахме :).

Квартирата ни беше на улица Европа Н=1. С други думи точно на границата до река Резовска.


Ден седми:
Сутринта ни посрещна отново с мъгла. За щастие тя се разсея към обяд. Морето беше красиво и много спокойно. Много време го гледах. Не ни се тръгваше.
Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Този ден го даваха да вали. Тръгнахме към Бургас към 3-4 следобед с идеята да спим където дойде. Минахме по много красиви плажове. Не знам защото нямаше хора ли, но много ми хареса и си заплюх като дестинация южното черноморие за идната пролет.

Изображение

Точно преди да стигнем Китен взе да прикапва и решихме там да преспим. Къмпинг Юг се оказа много благо място. Не работеше, но се разбрахме с охраната и ни позволи да спим там. На един безлюден бар опънахме шалтетата и чувалите. Бяхме се подготвили с разни манджи и бири от магазина и мислехме да направим това, което вчера не успяхме. Огън и вечер на плажа. Е, пак не ни се получи :). Гърмеше и искаше да вали. Оказа се, че въпреки че не работи къмпинга, има работещо капанче.. тип каравана. Отидохме там, а леля Вили ни посрещна много добре.. салатки, ракийки, опече ни даже мръвката дето бяхме си взели. Охраната бай Петко и той се присъедини. Много весело стана. Леля Вили се оказа.. от Пазарджик с къща до моето село, приключенец и пътешественик. Много гостоприемен и усмихнат човек. Гледахме някакъв боксов мач в който даже нашия човек българина би. Това още повече ни сплоти. Наздраве, ау :). И така в смях и закачки до никое време. Казахме си чао с тях и айде към плажа. Откарахме известно време и там. Луна, биричка, море и много приключения през изминалата седмица. Не ми трябваше нищо друго. Бях доволен от живота :).

И така завърши нашето приключение. Не беше точно по план, но тях по принцип не ги обичам много. Изкарахме си една чудесна седмица. За капак леля Вили ни изпрати с пържени филийки. Ухилени до уши хванахме автобуса и се запътихме пълни с енергия обратно към нормалния си начин на живот.

Re: Имате ли по-интересни алтернативи на маршрута "Ком-Емине"

МнениеПубликувано на: Чет Сеп 13, 2012 7:19 am
от kibikoff
Евала Павка!

:bowdown: :bowdown: :bowdown:
:beer: :beer: :beer:

Re: Имате ли по-интересни алтернативи на маршрута "Ком-Емине"

МнениеПубликувано на: Чет Сеп 13, 2012 4:42 pm
от sailman
:clap: :clap: :clap: :beer: Бравос! Получавате похвала пред строя! :lol:

Re: Имате ли по-интересни алтернативи на маршрута "Ком-Емине"

МнениеПубликувано на: Чет Сеп 13, 2012 7:22 pm
от taurus13
Добро четиво ми сервира сутринта в 6:00. Изчетох го с кеф, докато си пиех кафето. Де да имаше всеки ден по нещо за кафето сутрин. :D

Re: Имате ли по-интересни алтернативи на маршрута "Ком-Емине"

МнениеПубликувано на: Нед Сеп 16, 2012 8:33 pm
от xcII
Евала, вече има втори многодневен, самохоходен (т.е. без придружаващ бус) маршрут след този на @sailman! :bowdown: :bowdown: :bowdown: Много хубави снимки и интересен маршрут :agree: . Ако добавиш и gps трака би било полезно според мен, макар че идеята е пъти по-важна от техническите подробности.


P.S.

..Първо да кажа, че долу описаното не е "по-интересна" алтернатива на к-е...


Мина време доста откак открих темата. Когато я отворих, основно бях мотивиран от това, че поне към онзи момент не бях видял нищо друго във Форума, което да е многодневно, освен Ком-Емине. При това, Ком-Емине бе издигнат в статут "Намче-Базар - Еверест"... или поне на мен така ми се струваше. Както и да е, от Ком-Емине, определено ЦБ ме кефи, освен като шеметни гледки и като предизвикателно спускане от билото. Целият КЕ като идея за многодневен маршрут -> не. Това си е мое мнение, но съм 100% съгласен с горецитирания твой коментар, в смисъл че кое е интересно и кое не е очевидно е крайно субективно. :agree: :agree: :agree:

Ако можех да променя заглавието на темата, то щеше да бъде :
"Имате ли други многодневни алтернативи на маршрута "Ком-Емине"?"

Уви, не мога, ако може някой друг да го направи (@Admin) ще му бъда благодарен.

А алтернативи има. Вие го доказвате също :agree: :)

Re: Имате ли по-интересни алтернативи на маршрута "Ком-Емине"

МнениеПубликувано на: Пет Сеп 21, 2012 12:08 pm
от kras4o
pavle написа:Хванахме черен път и така все покрай кльона.



Батка, кво е тва "кльона" ?!? :bigeyes:

Re: Имате ли по-интересни алтернативи на маршрута "Ком-Емине"

МнениеПубликувано на: Пет Сеп 21, 2012 12:30 pm
от TheAnimal
Допуснал е правописна грешка. Искал е да напише "клюна". :D

Re: Имате ли по-интересни алтернативи на маршрута "Ком-Емине"

МнениеПубликувано на: Пет Сеп 21, 2012 12:48 pm
от 4getcredo
Така е... децата вече не ги знаят тия работи... и по-добре де!
Изображение
Ей това е кльон, бате! :) Едно време е ограждал един буферен район между реалната граница и вътрешността на страната... щото някои хора са искали да бягат, а други не са ги пускали.

Re: Имате ли по-интересни алтернативи на маршрута "Ком-Емине"

МнениеПубликувано на: Пон Сеп 24, 2012 8:19 pm
от Ozzie
4getcredo написа:Едно време е ограждал един буферен район между реалната граница и вътрешността на страната...


Не само там. Имаше го и по стратегически важните военни складове. Може и все още да го има и да функционира, ама ЕДГЗ.

Re: Имате ли по-интересни алтернативи на маршрута "Ком-Емине"

МнениеПубликувано на: Вто Мар 07, 2017 9:14 pm
от hrissim
Да вметна актуално инфо.
Новия кльон, който е по протежение на цялата граница с Турция, представлява и чудна велоалея... :idea: :D /това оняден при Вълчанов мост над Малко Търново/:
Изображение

Само да не забравите да се прикажете в Гранична полиция с лични карти предварително, че имат секва техника /вкл. нощни термо камери с датчици за движение/!