joropc написа:Ракията на х.Грънчар, с която посрещнахме Пацо, беше севлиевска...
Няма значение. Нали беше дар от верни другари с вярващи души и широки като Родопа сърца!
А и си беше "един път" на вкус...
bobivg написа:Може ли да кажеш грубо каква част от маршрута са били пътеки?
Ами Боби, то трудно мога да преценя точно, ама доста малък процент.
Нужно е да направя в тази връзка едно уточнение: В тези почти напълно изолирани райони, дори пътищата са "пътища" доста примерно. В голямата си част са изровени, на места много стръмни и като изключим факта, че са по-широки от типичните пътеки (както ги разбираме в планинското колоездене), спускането или изкачването си представляваха доста осезателно преживяване.
На някои места се срещаха типични кози пътеки, но спецификата на похода ни не позволяваше да губим време и енергия в проучването им. Това си остава една много привлекателна задача за бъдещи карания и кампании в определени райони.
При всички случаи обаче, наличието на пътечки из Граничната ивица е доста скромно. Просто за да има такива "нещица", трябва някой/нещо да ги направи, а по тези места няма много кандидати за тази работа. Повярвай ми, обаче - дори от гледна точка на "чистото каране", ако мога така да се изразя, преживяванията си струват на 300%.