А ето и цялата историйка
:Седя си аз във Вторник вечерта на PC-то в нас и ми се обади Кико с предложение да ходим Събота и Неделя в Рила и да караме. Аз разбира се се навих веднага и започнах с приготовленията.
В Събота сутринта тръгнахме от Александър Невски в 8 часа (поне тогава ни беше срещата), но се забавихме и отпрашихме за гр. Дупница с колите (от където трябваше да вземем още народ). Събрахме се 8 откаченяци с байк-ове и 4-ма пешаци. С колите отидохме до х. Пионер и от там нагоре с лифт:
Отидохме до х. Рилски Езера, която е на някъде 2100 метра. Там спахме, пихме, ядохме...абе беше тежка Събота вечер
... особено за някои (снимки - йок! ) ...всъщност има, но нали трябва да се представим в добра светлина хехеВ Неделя сутринта, след като всички изтрезняха и се наядоха тръгнахме в посока Бъбрека (едно от седемте езера) като бутахме/влачехме/носехме колелата си. Малко се разпокъсахме, защото едните имаха проблем и се забавиха, а аз постоянно давах зор да се ходи (все пак бях изял 4 Snikers-а
). С още 3-ма стигнахме на Бъбрека и там изчакахме дружината. До там пътя в началото беше средно изкачване, а на места дори полегато като в края има около 200 метра спускане към езерото. BTW водата в езерото е страхотна. Кристално чиста и вкусна....не можеше да не я пробвам :
След като се събрахме всички тръгнахме вече по голямото изкачване със сравнително голям наклон по каменисти серпантини. Това още повече ни затрудни, особено хората като мен с тежките колела. След около 20-30 мин изкачване (при положение че се движехме с учудващо бърз темп) стигнахме до езерото Окото (е там си имаше вече лед, а нагоре имаше на места и преспи сняг, който се минаваха доста бавно):
След Окото се изкачихме до Сълзата (за съжаление няма снимка, защото забравих да снимам просто). То също беше заледено. След него трябваше да се изкачим до билото, но на половината път имаше една около 50 метра дълга пряспа сняг, по която трябваше да се премине напреко, а няколко метра по-надолу наклона ставаше почти отвесен и слизаше към другите езера. Както и да е...бавно си славно издрапахме до Камбаните (намират се на билото) и от там потеглихме към х. Иван Вазов, накъдето беше само и доста добро спускане с готини дропове и преспи сняг.
Стигнахме до х. Иван Вазов (2300м. нд. в.) и там всеки легна където може да почива:
Посрещна ни един човечец, на който така и неразбрах името, но ние го наричаме Петкан
...все пак е там от началото на зимата и имаше и такъв вид де. Но човека беше супер гостоприемен и веднага ни направи по една пролетна чорба, та после ни спретна и едни мекици. Абе наядохме си се както трябва и решихме да потегляме отново на път. Все пак беше вече 17:30 часа.От там започна пак едно изкачване, което в началото беше доста приятно, само на места имаше по-стръмни и снежни участъци, а към края стана бетонен/чакълест път, който излизаше на изходната ни точка. Ето и снимка, на около 20 мин преди върха. В далечината се вижда х. Иван Вазов с червено кръгче:
След като стигнахме до Винчето (19:45 часа) (това е един изоставен трафопост на билото) започнахме якото спускане по бетонен/чакълест път, като на места пак носехме, защото все още имаше сняг горе. Като намалихме надморската височина си карахме вече само по пътя, който беше доста приятен, със страхотни гледки. Тук там имаше сипеи и свлачища, който аз се опитах да избегна, но на последната преспа и каманаци поднесох и доста сериозно се увартях, но пък много ми помогна това, че съм с броня, наколенници с кори и цял шлем...общо взето нищо не усетих от удара.
До моето пребиване беше и последната пряспа сняг. От там нататък беше само приятно пускане, което беше около 16км + по думите на хората от хижата (нямах батерия за километража, за да засека). Единствено спирахме до долу, за да ни изстинат спирачките. Слънцето се скри, а ние още не бяхме стигнали в селото. Извадихме фарчета и начелници, и успяхме след 10 мин да стигнем до с.Пастра (21:40). От там дойдоха 2 коли да натоварят няколко човека и колелата им, а другите се спуснахме до гр. Рила да пием по 1-2 бири с картофки
. Докъто чакаме да се върнат да ни вземат и нас стана някъде след 00:00 и накрая успяхме да се приберем в София благополучно към 4:15 през нощта . Като цяло съм изключително доволен от начинанието ни. Имаше пиене, имаше ядене, яко бутане, влачене, носене, каране, мускулна треска и тн. Има си и рани, то не може без тях, , но поне беше такъв кеф, видяхме толкова красиви гледки, колкото няма никъде другаде. Мога да кажа само "ЕВАЛА" на дружината, че успяхме да качим кочините на такава височина през такъв маршрут, и .... "България е МНОГО МНОГО красива!).
Не знам как и къде обичате да карате, но от Раздела (седловината между езерата и х. Иван Вазов) тръгва една от най-хубавите пътеки, по които съм карал някога - 13 км истинско удоволствие и технично спускане до Рилския манастир. 
