Един проект...благодарение на !?

[actavis]

Здравейте, колеги
Радост за окото-надявам се.Свръх-бюджетно-твърдо не! Приятно четене...

Не мога да опиша радостта си, защото така дългоочакваният ден настъпи и ще мога да ви разкажа моята "житейска" история.
Всичко започна както си му е реда... приятел-предложение-муха в главата и наивен глупак(това е моята роля), който започна да любопитства, чете и да се надява.
И така посетих сайта, в който пиша в момента и започнах да чета и да разбирам, че е имало колелета по-добри от "ненадминатия" Cross Phantom .
да това беше старият ми байк.
Форума, форума да... буквално се превърна в моя живот, последните 2-3 месеца(Уоу колко отчаяно прозвуча...) и колкото повече четях, толкова по-голямо ставаше моето любопитство.След като се превърнах в "специалист по всичко" и горе-долу се насочих към това, което желая... нали знаете онзи вътрешен глас, който ти нашепва:"Сглоби си колелооо" е да фанах се на хоро, от което не можех да се пусна!
И така след като започна "Треската за части" и дебненето ми стана професия се сдобих с това:

Тук е момента и да благодаря на човека, който ми продаде рамката(не му помня ника във форума, но наистина направи много за мен )
След това придоби ето такъв вид:
(хипопотама и жирафа не са от scream-a, те са стари познайници)
Малко след това се сдобих и с едни такива:

Тук парите свършиха и аз като Дянков и Добрев не ги разпределих добре... Тук е мястото да отбележа, че изпаднах в криза, задънен тунел, в който не виждах светлинка.И почнах да се отказвам, тръгнах да продавам, НО съдбата(баща ми) ме запозна с човека без, който нямаше сега да пиша, а да спя...Тук думите са недостатъчни просто .
И да ето какво стана малко по-късно:



Да подчертая, че педалите ги сложих колкото да врътна до мястото на снимката... веднага ще бъдат сменени.
Очаквам V-brake да ви направи впечетление, но беше компромис за да имам компания, а именно баща ми, който пък заложи на германския FOCUS.(за начина по, който карам ми вършат прекрасна работа.)Гумите са леко пистови, защото ме чака преход по Хасфалт от град Девин до родния ми град Пазарджик.
Така мисля, че "накратко" беше това... Сега искам да изкажа най-сърдечни благодарности на всички Вас създатели, съфорумници, хора, които са разнищили всички подробности за колоезденето. Срещнах само положителното от този форум, ставах съпричастен на хората, чийто байкове са откраднати...и се потапях и пренасях на места благодарение на "Форумните разказвачи", но най-вече голямо благодаря на човека създал темата "Bike girls" .
БЛАГОДАРЯ, ЧЕ СБЪДНАХТЕ ЕДНА МЕЧТА!

[penmark]

Браво! Радва окото. Резни малко стержена, слагай "таралежките" и газ в планината където му е мястото.
Със здраве да го караш!

[MercedesPower]

Много хубаво написана история.Колелото постепенно е присобило вид но има още доста за надграждане.Успех!

[actavis]

Благодаря ви за коментарите!
Сега ми се отдаде възможност да ви изгубя времето с още една история.

Казвам ви тая страшно се ... Оп съжалявам това беше друга случка. Та така след като се сдобих с ново колело и разбрах, че става и за нещо друго освен да го гледам реших да направя един шУсеен преход от около 30 км., но лошото беше, че пътя беше с постоянен наклон, което доста ме загря, но пък спускането беше епично.Държа да отбележа, че имах чувството сякаш за първи път карам колело... леко и с приятна геометрия все неща, които бяха неизвестни за мен...благодаря Phantom-e!Прехода беше безавариен, за това и не беше хич интересен.
Да както се досещате не изчаках поръчката с новите педали и карах с тези дъски(единият дори не се върти както да трябва) "веднага ще бъдат сменени" Да-бе-да не знам кой се опитвах да заблудя.
Реших да изпълня желанието на колегата "газ в планината където му е мястото" с една "малка" подробност - не сложиш "таралежките" и пак тръгнах със старите педали (ако знаех колко щях да съжалявам) в компанията на моя баща.На вашето внимание представям ви "Shockblaze неочаквано пътешествие" (приликата със заглавия на филм са напълно случайни.)
И така тръгнахме в уговореното време и съвсем скоро след асфалта се качихме на живописната еко пътека в близост до града.Пътечката не е кой знае колко трудна, само на места има доста пресечени участъци, но за сметка но това е страшно красива движи се близост до Девинска река и си е направо мечта за велосипедистите.И постоянно пред погледа ви се меняват различни изгледи и страхотни картини, а шума на реката е страхотно аудио за този филм, в който попадате.
Бяхме изминали почти половината път до крайната точка, когато десният педал изпадна ...(тук беше разумно да се върнем, НО не и ние, ние продължаваме напред) завъртях педала на ръка и така през около 200-300 метра го завъртах.След като видях, че стигаме местността почнах да въртя здраво нагоре по поляната...тогава педала падна отново, но този път доста по грубо и беше изял резбата в началото.Да като истински колездачи носихме само вилица, сол, мезе и нещо за пийване. Вече нямаше как да го завъртя на ръка и го оставих там за спомен.Бях решил да се връщам с "тротинетката" свалих седалката и почнах да си помагам с крака(Флинстоун ти си моят идол.)
Не след дълго си казах "що пъ да не си направям един педал ?" ето го и резултата от "Направи си сам бе педал"
Но по пресечения терен педала (дървото) бързо "събра умора" и се строши (знаех си, че е продукт на зоом ) и пак се върнах няколко века назад...
След това "От платформи към автомати" ама разбира се колко съм глупав, веднага развързах половината от връзката и се закопчах (завързах) за педала... станах съзтезател от Тур дьо франс.

Да тръгнах победоносно към града докато едно поточе не ми си изпречи на пътя.Спрях да обмисля как да го прескоча на един крак вързан за колелото.Не мога да ви опиша колко глупаво се почувствах, когато се опитах да стъпя с десния крак на земята... а Ozzie казваше колко са били "безопасни автоматите"...

Благодарение на моят спътник успях да се изправя и след това си направих автоматите с "quick release" тоест се вързах на панделка... малко след това благополучно се прибрахме у дома.
Оптимизма винаги е полезен...животът е или дръзко приключение, или нищо!
Честит първи март!

[Ozzie]

Уважаеми actavis, от това да се кара със SPD педали и обувки за тях и глупостта която ти си сътворил има огромна разлика, така че моля не намесвай нещо което съм казал някъде, някога.

[actavis]

В никакъв случай, целта не ми беше да омаловажавам безопасността на SPD педали...всичко, което съм написал блика от сарказъм. Съжалявам уважаеми ако съм Ви обидил с каквото и да било.А именно заради безграничната ми глупост съм ви споделил тази история.

[darkman7]

Забавна история и няма за какво да се извиняваш. Имаш добро чувство за хумор стига всеки да има същото, за да може да го улови

[actavis]

Днес имах прекрасната възможност да присъствам на така наречения кукерски фестивал Песпонеделник в с. Широка лъка.
Магията, която обитаваше селото в този ден е неописуема, всеки който е присъствал на нещо подобно ще разбере за какво говоря, а който не е бил му препоръчвам горещо да посети един от фестивалите, които се провеждат там.Много съжалявам, че не можах да взема със себе си "снимачна техника", за да мога да ви разкрия поне малко от чудесата там, но бях силно ограничен от към багаж поради закъснението, с което тръгнах.Ето една снимчица от една доста приятна за спускане пътечка близост до селото:

Малко след това реших да се изкача до високо планинското селце Гела, пътят до селото е страшно красив, а изгледите, които се разкриват след всеки завой
просто прекрасно съчетание между тишината и красотата на природата там, единственото което може да наруши спокойствието, което предлага това място е някоя пресичаща катеричка,а по на високо и една лисица Тук съм на около 1600 метра.


ЧЕСТИТ ПРАЗНИК БЪЛГАРИ!БЪДЕТЕ ГОРДИ И В ДНИ КАТО ТЕЗИ СИ СПОМНЯЙТЕ ЗА "ВЕЛИКАНИТЕ" ДАЛИ ЖИВОТА СИ ЗА СВОБОДАТА.

П.С едно поздравче:http://www.youtube.com/watch?v=xoizLd9RceY

[xcrider]

Приятелю, няма ли най-сетне да го резнеш този стержен малко?

[actavis]

Въпроса ми е за темата за "тъпи въпроси", но какви са предимствата на по-късия стержен? (освен по ниското тегло) знам, че оказва някакво влияние на височината на предницата, но определено знанията относно този въпрос са ми меко казано незначителни.

[5roff]

Разбира се последното нещо е да се реже... връщане назад нема. Опитай да преместиш една част от спейсърите, които сега са под лапата, над нея. Така ще си създадеш по- наведена позиция и чувството че караш чопър ще изчезне Виж дали ще ти е по- удобно от сегашното положение. Когато откриеш правилната височина на кормилото- режи. Гледайки така височината на седалката и ако това е височината, в която ти е удобно да въртиш, определено имаш нужда от смъкване на кормилото малко надолу.

[actavis]

Разбира се последното нещо е да се реже... връщане назад нема. Опитай да преместиш една част от спейсърите, които сега са под лапата, над нея. Така ще си създадеш по- наведена позиция и чувството че караш чопър ще изчезне Виж дали ще ти е по- удобно от сегашното положение. Когато откриеш правилната височина на кормилото- режи. Гледайки така височината на седалката и ако това е височината, в която ти е удобно да въртиш, определено имаш нужда от смъкване на кормилото малко надолу.

Точно от такъв отговор имах нужда... наистина благодаря за тази идея, която ще ми позволи чрез проба да намеря най-добрият вариант.А доколкото за седалката карам с една идея по-висока, просто преди спускане е свалям малко.Благодаря!

[actavis]

Здравейте отново драги съфорумници, изпитвах силна нужда да споделя днешната ми разходка, от която останах изключително доволен, пък и какво по-хубаво да си изгубя малко от времето и да направя същото и с вашето време, което със сигурност е по-ценно от моето в момента.Както обикновено се отклоних доста та е време да влезна в правия път...

След като обиколих повечето родопски селца в региона и се разболях, но това е една друга тема свързана с най-често рекламираните медикаменти по телевизията, днес реших да посетя село Ягодина, заради живописния до там път, но и поради добрата възможност да се огледам за добри места за риболов покрай реката.Да началната точка отново ми беше град Девин, а крайната цел както вече споменах - село Ягодина. Тръгването отново не беше планирано просто "хубавото" време ме привлече и въоръжен с шишенце с вода,китайският ми телефон и ...и май нямах нищо друго в себе си... поех по пътя. Не ми беше нужно много време да разбера, че боледуването не ми се е отразило много добре и въртенето ставаше все по-трудно.След като достигнах да село Грохотно(където ако не знаеш турски ще ти е трудно да се разбереш с хората) усетих, че силите и "отличната ми форма" се завръщат. Политиката ми на изкачване не предвижда почивки, защото после не ми си тръгва, не ми позволяваше да се оглеждам и наслаждавам на природата и скоро се озовах на разклона за Ягодина.

След два километра по-сериозно изкачване...

Стигнах центъра на селото и както повечето, които идват насам трябваше да направя големия избор... на ляво ли... или на дясно, но какво значение има та то селото се състой от тези две улички. Повечето туристи идват насам заради "Орловото око" същност това е една платформа, която е издадена извън ръба на една скала...

Да се качиш там е страхотно, а гледката е УоУ, но аз не бях подготвен за каменната река, която води до там(липсата на компания и никакви резервни части, и инструменти) и незнайно как разума, въпреки че е в малки количества, успя да надделее... пих един чай в петзвездния ресторант на центъра и се ориентирах към прибиране. Понеже много ви обичам реших докато се прибирам да щракна няколко снимки(припомните си с какво съм снимал ), та да ви разкрия една малка част от това, което аз видях.Пътя до Ягодина след Тешел е еднолентов с ограничение от 20km и има завой, на които видимостта до последния момент е нулева, но за сметка на това се намирате в ждрело оградено от 150-200 метрови скали и естествени тунели, обсипани с ледени висулки по 1-2 метра -можете да си представите какво ми е било в главата докато минавам под тях .Красотата там е неописуема, а тези дни всички реки са доста пълноводни, което прави картината още по богата на красоти. Изживяването си заслужава, а комбинирано и с изкачване до "Орлово око"(малко над час от селото) става един неповторим преход за всеки ценящ красотата на Родопите колоездач.Ето ви малко снимков материал от пътя до там:





Спокойствието на моето прибиране беше рязко нарушено на разклона на Тешел, където две много хубави овчарски кучета решиха да си поиграем на гоненица...27 предавка ми се стори лека, бързо преминах в състезателен режим и докато задминавах Ланс Армстронг дочух нещо от сорта на
:Хей момче почакай бе... абе ти на каква химия си!? Ей...
Нямах време да му обяснявам, защото едното от кученцата, ооо миличките те, се оказа доста напористо и ми поддържаше темпото доста дълго време, както се очакваше се прибрах значително бързо.Това от мен колеги(колко добре звучи... ммм колеги)поздрави Венко.

П.С Свалих кормилото с три спейсъра надолу и сега е много по-добре още не съм го резнал обаче...
Днес е ден за прошка, така че ако някъде сте съгрешили, сега е момента да се извините на близките ви хора!