В четвъртък се разбрахме да я направим в събота. Обаче прогнозите бяха за по-хубаво време в неделя и ние се съобразихме с тях.
Номера беше да гласуваме първо и после - на педалите.
Речено-сторено.
В неделя аз открих изборния ден /в 06.10/ с вот за .... /влязоха моите в парламента де
/07.10ч. същия ден се срещнахме с Емо на "колелото" в Симеоново - от там в колонка по една кола се качихме току-под гората и обиколната пътека.
От тук почна и големото врътене, което на моменти е адски приятно. Има участъци в които се бута, спуска, асфалт, гора, открито, в поле.... абе общо взето много разнообразно е трасето. Най-високата тачка е на 1343 м.н.в., а най-ниската - на 700м.н.в.
Първата почивка беше на първите 10 км. на една чешма над Бояна:
От тук следва доста разнообразно трасе - павета в горните части на Бояна-Княжево, спускане, бутане, катерене по асфалт до Тихия кът. Даже по едно време се отвори гледка към Люлин:
Така лека-полека стигнахме до над Владая. От там трасето до Кладница е вълшебно - ~10км. с 40 м. денивелация надоле, като се кара по пътека над водопровод, постлана с килим от борови иглички и тук-таме шума
ГООООУем кеф.На места пътеката е доста панорамна:
Направихме и втория водопой по пътя тук:
В Кладница се отбихме в едно магазинче с маси отпред за дозареждане с енерджи - я спущих един сладолед:
От Кладница спускахме по едни Хасфалтирани пътища. След това по едни черни пътища стигнахме до яз. Студена:
Малко след това минахме през с. Боснек и поехме нагоре по асфалтиран път към с.Чуйпетлово. Голяма досада е този път. Удървиха ни се задниците по него. Единственото интересно нещо по пътя беше да видя къде е входа на пещерата Духлата, която по думите на Емо била най-интересната и автентична българска пещера.
След голям зор стигнахме в Чуйпетлово:
, където още на входа разбрахме защо се казва така селото, благодарение на този прекрасен гласовит юнак:
В това село му апнааме царски шкембе-чорба, боПППП, кюфтенца и кебапченца...
Поехме към най-високата точка от маршрута - местността Смильо. Тази част е изкачване, покрай много интересни каменни сипеи, но с много малки размери на камъните. Тука вече надуших роднио въздух и ми дойде пауър, демек станах джедай.
Смильо е кръстопът, като нашата пътека се кръстосва с европейския туристически маршрут Е4:
Последва много приятен даунхил /спускане/ до Ярлово. Направихме две-три снимки на центъра на селото с черквата и интересната чешма там:
Чешмите са интересни "атракции" по пътя - ето ни и на следващата - на Ярема:
Над Железница фанахме отново обиколната на Витоша, която в източната част на планината имам съмнение, че е правена пак над водопровод. Имаше много интересни местенца като това мосте:
Всеки, който се е качвал/слизал на/от Черни връх от/към Железница знае благоустроените полянки за пикник над селото - е ние минахме от там и продължихме по обиколната "магистрала", дето вече беше понатоварена от трафик с колеги туристи
. Свирках доста често, даже по едно време ми се схванаха джуките на фуния... 
Бъзикам се де - ама доста често подсвирквах.Минахме над Бистрица, спуснахме се до симеоновските езера и след 11 часа и 30 минути бяхме до колите.
Последните 15-тина километри ги минахме на автопилот. Пътеката е перфектна за каране, ама умората и тази в задните части си каза думата. Допълнително ни спираха кефа множеството хора по нея. Ама карай - планината естествено е на всички, стига да не са на ДВГ.
Ще попитате - "Какъв е тоя героизъм на Puma CoolMax`03?"
Ами малко преди боянската чешма усетих, че съм си забравил ръкавиците, а гриповете на дръжките на колелото ми са с едни пирамидки, дето при продължително каране довеждат до протриване и болка в дланите. Та въпросните резервни чорапи, които цял живот са ми служили и са газени, тъпкани и усмърдявани, ги превърнах в ръкавици и ръководеха 90% от карането ми него ден. Т.е. те управляваха живота ми в тези 10-тина часа. Какъв по-героичен завършек на съществувание?!
:
Конец
Иначе добре сте покарали 
Надявам се скоро и аз да направя обколката 
и другото е яко де ...
