Дълго време си мечтаех за машина от този клас...и ето, че най накрая тя дойде при мен.
Когато преди една година си търсех колело, и идея си нямах какво избирам, но убеден, че колелото трябва да е здраво(щото с него щях само да ходя на работа и от време на време на не много сериозни карания в гората
), по препоръка на един приятел се спрях на GRX8. Естествено първоначалната ми реакция беше "Ама ти да не си луд? Как ще дам аз 600лв за колело?", но след не дълго убеждаване нещата си дойдоха на мястото. Естествено много бързо се запалих по планинското колоездене, което всъщност до голяма степен се дължи и на средата, в която имах удоволствието да попадна. И така от ден на ден, от каране на каране нещата се задълбочаваха МТБ-то от нещо съвсем чуждо и непонятно за мен, се превърна в начин на живот. С течение на времето започнах да усещам предимствата и недостатъците на Cross-a, с което постепенно започна и да се оформя в главата ми визията за мечтаният велосипед.Една вторнишка сутринта се рових из шорума и се натъкнах на обявата - беше любов от пръв поглед, не че след това не съм го поглеждал
- по-скоро не можех да отлепя очи от него. Колелото се намираше в Севлиево, собственика му се оказа много точен и бързо намерихме общ език...уговорката беше в събота да пътувам за Севлиево за да огледам колелото и да го взема. Също така имах идея да направя и един тест драйв от Севлиево до Габрово, където да се видя с един приятел. В седващите няколко дни почти не съм спал от вълнение, нямах търпение да дойде съботата! Денят дойде и ето ме мен зареден с енергия и желание чакам на централна автогара, за да хвана най-ранният автобус за Севлиево. Времето беше студено и валеше обилен сняг - зимна приказка! Купих си билет и се запътих към сектора, за да се кача на автобуса, бъркам в джоба за да извадя билета и ОООО УЖАС - няма го!!! Сигурно съм го загубил някъде! Без много да му мисля, помолих шофьора да поизчака и се запътих към касата, оказа се, че в еуфорията си съм забравил билета на касата . И така потеглихме... Поради обилният снеговалеж, полицията ни спря още на бул. Ботевградско шосе 
. След 40 минутен престой отново сме на път! Но не за дълго! Тъкмо се качихме на магистралата и пак ни отбиха ..., но този път престоя беше по-кратък - 20 минути. Въпреки тежките метеорологични условия, пристигнах в Севлиево с 1 час и 50 минути закъснение. Оказа се, че автобуса спира само на гарата, та ми се наложи да походя пеш около 2,5км до мястото на срещата. Естествено с оглед на условията амбициите ми за тест драйв отдавна се бяха изпарили. Когато най-накрая стигнах и видях колелото, не можех да повярвам на очите си - беше точно такова каквото си го представях! Усмивката някак си самичка изгря на лицето ми! Тръгвайки обратно към гарата ми стана едно такова леко...чак ми идеше да си запея
Прибрах се в София и понеже колелото беше "обуто" със сликове, пътуването ми от централна гара до Младост си беше цяло приключение. След като пристигнах първата ми работа беше да мина през магазина, за да си купя вътрешни гуми с френски вентил с по-голям балон, понеже до сега бях ползвал такива с автомобилин вентил. Прибрах се вкъщи и започнах да прехвърлям външните гуми от едното колело на другото...и ооо беда в еуфорията съм забравил вътрешните в магазина
! Явно трябваше да отложа за следващият ден . На другият ден, разбира се, колелото беше готово за подвизи . а аз по-щастлив от всякога!Пожелавам си много щастливи километри с новото конче! Сигурен съм, че ще си паснем и ще се разбираме чудесно
!Поздрави: Васко Василев
П.П. Интересното е, че касиерките на гарата, не бяха особенно привлекателни, във веломагазина беше продавач, а аз така да се отплесна...
