Когато не карам срещу часовника се справям прилично със завои и избор на линии, но на състезание правя много грешки.
Повечето грешки ги отдавам на умора и лоша физическа издръжливост. Усещам, че когато се изморя започвам да се дърпам назад, да се стягам, стойката не ми е правилна, а от там страда и самото каране.
Отделно не съм свикнал да спирам интензивно преди завои, не мога да преценя с каква скорост бих могъл да вляза. А и винаги се опитвам да ги минавам чисто, което в доста случаи в състезание е бавно.
В етапи където се изисква много въртене или пък има ударни изкачвания съм доста зле, тъй като издъхвам след тях и почивайки си след изкачване губя време и на спускането след него.
Ще трябва осезаемо да подобря физическата си форма, за да има подобрения в тази посока. На Банско при дългите етапи това ми беше основен проблем.
Килограмите ми (~100) не са супер много на фона на височината (195см), но не са на правилните места
Познавам ги повечето бързи у нас. Сравнявайки обаче нашето ниво с нивото навън (бях на състезанието в Марибор), то там е нещо страшно - този кръг на бързи съвсем се стеснява.
Страва рядко пускам, но знаех предварително горе-долу къде се намирам като времена, все пак с някои от участниците съм карал и извън състезания.
В общи линии си прав за всичко. Аз и нямам амбиции да ставам състезател (то и на тия години за къде
), но правилната техника води до много по-безопасно каране като цяло. Имам много да подобрявам.