Форум - MTB-BG.com

За да разберем какво е търсенето от клиентите ни, моля кажете коя пътека ви хареса най-много и какво ви допадна в нея.

naka76 написа:За да разберем какво е търсенето от клиентите ни, ...

Не са клиенти, а пациенти.

Аз няма да гласувам, защото няколко пътеки ми харесаха доста. Тези към Ледницата, с. Кестен, към Ягодина и към Тешел. Също така и спусканията по билото на втория ден. Личните ми умения и колелото бяха достатъчни за да се кефя истински на тези. Камъните и наклонът на другите ми бяха в повече, но във всяка имаше доста хубави участъци и за мен, поради които носенето изобщо не ми пречеше. Към бивака над Гьоврен съм убеден, че също много щеше да ми хареса, но не я карах. Финалната пътека изобщо не я видях.

С друго колело и повече тренировка по такива местности щях да се изкефя доста и на още няколко. Единствено от Карлъка надолу не знам дали някога ще мога да я карам, но и за там си имаше хора, които се изкефиха, другите носихме малко.

Пациентите май са излекувани за няколко месеца, но есента сигурно пак ще почнат да развиват заболяването ПУ.

Ааа, то можело да се изберат няколко

НакаААаААА,как да ти кажа коя пътека ми е харесала най много,ако го направя,ще те обидя,,,ВСичкитЕЕе гласувам за ВСИЧКИТЕ.много съм горд със себе си,че минах тези пътеки без да падна и 1(един) път...всичко бяхте направили с такова желание и старание,че достави огромно удоволствие на душата и тялото ми....
По-темата...фаворит ми е пътеката към с Мугла.....

Е па гласувай за всичките

Към Девинска река.
Тя бе най-технична според мен.

За техничност определено пътеката от връх Карлъка/Орфей надолу беше най-технична и екстремна.
Якото беше, че пътеките бяха супер разнообразни и имаше от всичко по много и за всеки по нещо
Майсторите показаха, че и всичко се кара

did написа:Е па гласувай за всичките

Не може. Плюе грешка, пробвах

outfaced написа:За техничност определено пътеката от връх Карлъка/Орфей надолу беше най-технична и екстремна.

на мен тази и предпоследната пътека "Към Девинска река".
на Вели "Към село Мугла" и "Асфалтовия сингъл-трак към хижа Орфей"

Бееее беееее

Аз мога да споделя коя пътека беше най-лесна и най-трудна за БУТАНЕ надоле

Did, благодаря за търпението по "незкрайната" за мен първа пътека на последния ден.

Може би спускането от първия ден, поставено зад пътеката към девинската река от последния ден.

Към Девинска река, най-лесната и най-малко друсаше . И другите пътеки не са лоши, но малко трудни ми дойдоха

Тегави ми дойдоха спускането по пътеката от Чаирските езера, която в долния си край нямаше особено сцепление и имах чувството, че потъвам в камъните.. а като ме хване шубето става кофти комбинация . Същото се отнася и за последното спускане към Девин, пътеката нямаше на доста места сцепление и комбинирано с натрупаната умора спомогна да си изкривя кормилото . И двете пътеки мисля, че бяха по-лесни от тази към Ледницата втория ден, но умората си казва думата. Мисля, че занапред последния ден трябва да е по-лек в това отношение. Всички останали много ме зарадваха и особено това, че имаше голямо разнообразие.

Тука мислех пак да кажа АБСОЛЮТНО ВСИЧКИ, ноо ... се сетих за пътеката от Карлъка към Ледницата ! Е няма такава определено я поставям като номер 1!

Мда! И въпреки, че оставих едни връзки там, се накефих ужасно много.. Но като се замисля, всяка пътека си има собствен чар

Мен най-много ме накефи броят на пътеките надолу. Не бях минавал маршрута цялостно и бях приятно изненадан.

Не че много карах, ама...

Не успях да разбера дали ми е отчело гласовете като хората (май наистина нещо е бъгв тоя форум за анкети с повече от един отговор), затова ще ви споделя в прав текст. То е ясно, че лоша пътека надолу няма, но все пак:

Най-най-най-голям кеф изпитах през втория ден - като почна пътеката след хижа "Перелик" по билото, и особено от Карлъка надолу... двама-трима души, с които пристигнахме задно при хижата знаят как викахме от удоволствие, аз буквално бях преизпълнен от радост. Може да е случайно, че тази пътека ми дойде най-добре, може да е заради липсата на умора, но по-доволен нямаше как да бъда.

Все пак не искам да се ограничавам само до една пътека, затова поставям почти наравно с нея още няколко:
- пътеката към Мугла - малко ме плаши такава настилка, че ако падна, ще е лошо, но въпреки това останах много доволен от минаването си по нея и се накефих страхотно
- пътеката към Триград - технична, с множество линии, макар че не винаги успявах да улуча правилните
- пътеката към Ягодина - кратка, но съдържателна, имаше 1-2 момента в нея, които ме докараха до екстаз
- пътеката към Тешел - много добре балансирана и разнообразна
- пътеката към Девинска река - нещо не ми достигше сцепление в горната част и паднах цели два пъти, но после повиших вниманието и се възползвах максимално от възможността да си упражнявам карането по серпентини.

Гласувах ..... с отвращение.

Все пак, серпентините бяха много игриво каране.Там се минаваше и през една полянка с чай . След това дойдоха мостчетата над реката,а след това и къпането в самата река. Адски живописно и забавно каране. Като цяло за мен двете последни пътеки си бяха едно цялостно преживяване, което доста ми допадна.

И какво сега? Излезна, че "Абе тука има ли пътека?" a.k.a. "Аааа, от там не може да се слезе" има най-много гласове...

ша та назначаваме явно на щат ... "главен пътекотърсач"

Има много още да уча от мастър Атанака